Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.12.2012 23:41 - На скриптежа на манежа!
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1770 Коментари: 3 Гласове:
3

Последна промяна: 30.04.2014 19:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

                           На скриптежа на манежа!

 

Не беше важно какво ще реши съдът!

Останахте при мене....

Може би така е най - добре!

Защото обичта ми е голяма

и винаги душата ви ще сгрее...

А вашта баба с майчинството си ви дари

и татко винаги ще бъде с вас,

 за да не се чувствате сами  

Любовта ми е за тебе

от началото до наши дни,

обикнах те, когато беше още бебе,

сега обичам, те поспри!

Помниш ли, за теб е обичта ми цяла!

Но ще дойде ден, когато

ще трябва да си тръгна

от манежа на живота ви.

Тръгвам си!!!....

- Недей!...Постой!...

Не си отивай!....Моля те!....

Поспрях за миг,

но някъде в скриптежа на манежа

се сляха плач, сълзи и вик!....

 - Недей, моля те, гоподи!....

 - Нека да остане!......



            image



Тагове:   отчаяние,   тъга,   детство,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anibel - Много чувствено...
31.12.2012 00:16
хубаво и докосващо... като тема, като вложени чувства и емоции...
но краят ти малко се размива и е някак недовършено, не мислиш ли?
Просто така ми се стори...
Поздрав!
цитирай
2. aip55 - хубаво и докосващо. . . като тема, ...
31.12.2012 00:55
anibel написа:
хубаво и докосващо... като тема, като вложени чувства и емоции...
но краят ти малко се размива и е някак недовършено, не мислиш ли?
Просто така ми се стори...
Поздрав!

Благодаря ти Ани за съвета. Много мило, че ме посети! Светли и чисти творчески дни през Новата Година! P.S.- Нямам много време за писане, поради други ангажименти, и една доста дълга работа, която ме изцежда умствено и физически.
цитирай
3. aip55 - хубаво и докосващо. . . като тема, ...
31.12.2012 01:05
anibel написа:
хубаво и докосващо... като тема, като вложени чувства и емоции...
но краят ти малко се размива и е някак недовършено, не мислиш ли?
Просто така ми се стори...
Поздрав!

Поспрях за миг,

но някъде в скриптежа на манежа

се сляха плач, сълзи и вик!....

Недей моляте гоподи!....

Не си отивай!......

Тате!.....
Знам, че е тъжно, но това е завършекка човешки!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481463
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031