Из дневника на американския пехотинец 


Kолко хубаво ни беше скъпа, на океанското парти в предишния ден! Вървяхме двама бавно по крайбрежието лудо. Чувах гласа ти на живо. А ти не спря да ми говориш...., ако не се видим повече, как ще си кажем сбогом завинаги! Къде отиваш? За какво и за кого го правиш? Ще ти пиша, че ще те чакам тук в мислите си, как се спуква от тъга сърцето ми! Ще ти пиша, да тук на океана, чакаща теб!
  Използвахме оръжия и гранати през цялото време, да така беше до пследният ни дъх. Тествахме театъра на войната, мъжеството ни. Но, сега не можеш никога да бъдеш тука. Ох, няма да те видя скъпа, подлудяваше ме, а сега съм още по луд по тебе. Къде отидох? За какво и кого го направих? - Аз също ще ти пиша, че ще те чакам, дори и да загина! Обещевам ти, че ще ти пиша, докато сърцето ми тупти! По някога се чудя дали не е сървайвърски роман. Още се чудя дали да сменя сърцето си за войната, а на тебе да поднеса с почести знамето на героя?......
  ДА, няма да се видим бейби, но ще си остана луд по тебе! Къде отивам! За кого го правя? Дори и да загина в мислите ти ще продължа да ти пиша! На кого е нужно вече моето мъртво сърце? Ще ти пиша в мислите ти! Чакай ме в тях!                                             I will be rigt                                             here waiting                                             for you                                             Waiting for You!            aip55