Танцувахме песента от първия до последния такт и в този миг тя стана наша. Стояхме смълчани над догонващите се под краката ни вълни, аз притиснах Рони към себе си и я завъртях в кръг, омагьосан от взора на тези две очи, които ме гледаха така, както никое момиче не ме бе гледало. Под магията на този поглед се почувствах като св. Валентинов принц върху гребена на пламнали от светлина вълни. Тя ми приписа красота, която не притежавах, и душата ми се възгордя от неистовото й желание по мен. Усещах как нейната страст превръща сърцето ми в нещо светло и красиво. Тогава тя ме поведе към спалнята и в следващия миг се озовах върху прокъсания килим, устните на Рони се бяха впили в моите, езикът й търсеше моя, а страстният и настойчив шепот прониза слуха ми: "Искам да се влюбиш в мен, Е..ьо, влюби се, моля те!"

Още преди да успея да й отговоря, чух как къщата отново проскърца зловещо, сякаш се оттласна от земната твърд, за да отплава в морето. Олюля се и после се килна напред, сломена от могъществото на негово величество прилива. Всичко затрепери, като че планина се раждаше под нас. Беше свлачището!

Станахме от килима и излязохме на силно наклонения балкон, като здраво се държахме един за друг, за да не паднем. В черното море луната бе проправила магистрала от приказна светлина, а ние стояхме, загледани в кипналата пяна на вълните. Продължихме да танцуваме, докато къщата се яви на своята среща с поредното свалачище.......

 Горях от любов, от чувството, което това момиче пробуди у мен.

Любовта ни започна и свърши под знака на солената морска вода. По-късно често съм си мислел, че през онази нощ, когато двамата с Рони се влюбихме един в друг, трябваше да останем в порутената къща, в сключените си обятия! Беше неустоима отвъд болките на земния живот.

За последен път видях Рони, когато трябваше да разпозная натрошеното й тяло в градската морга в присъствието на следовател от първо РПУ. Случи се състрадателен човек и ме остави насаме да изплача мъката си над обезобразената си приятелка. Започнах да шептя католически молитви, защото само тях успях да си спомня, и то до половината, и защото те единствени ми се удаваха със същата лекота, с която се лееха сълзите ми. Беше подпухнала от дългото стоене във водата и цялата й красота бе останала в плитчините на пристанището, а и раците си бяха свършили работата. На тръгване нещо привлече погледа ми, спрях и се загледах. На лявата й ръка беше татуиран номерът 324 364 04. Беше номерът на банковата ми сметка......

aip55

Не не съм я убил. Късметът е бил на моя страна, иначе и аз щях да загина. Според теб говори ли ти нещо изречението (Любовта ни започна и свърши под знака на солената морска вода.) Свлачището ни погълна и природата ме лиши в един от последните ми неустоими мигове на влюбване. А историята се разигра в Германия в едно крайбрежно градче Кухсхафен
В любовта фиаското в повечето случай е отрицателно, изненадващо и непоправимо.
А, сметката нарочно я оставих загадъчна, за да си размърдаме фантазията?????

истина? Колко интресно.Жалко за момичето. Все пак и да не те е обичала, както ти нея - нелепа смърт. Щяла е да се влюби в друг, може би.:)

Да по истинска история е. Само, че героят не бях аз, а един млад и симпатичен германец. Опитах се да я преразкажа от мое име. Германките са много агресивни когато се влюбят, особено в първата фаза на любовта. Минават като локомотив през теб и докато не вампиряса в желанието си не мирясва. Но не бих заменил красотата на българката с немкинята. Характерите им са, като на отчайващо пияна рускиня. А пък визуално българките са принцеси спрямо тях. Надявам се да съм те задоволил с отговора си. Благодаря ти за интереса - troia