Преливане от живот в смърт и обратно. Лабиринт от реално и отвъдно, в който се губиш. Виждаш света с очите на художник или писател, но все си ти. Търсиш път към себе си в творчеството, фантазиите и създаването. Намираш себе си в мислите на художника или в картината на писателя, пътят е един. Тялото е тленно, душата, думите, които е изрекла или картините, които е нарисувала, остават.
Много лиричен изказ в първата част, допада ми много. Есента на живота, когато си достигнал мъдрост и зрялост, когато виждаш живота с цялата му пъстрота и с бремето на страданието, което всеки носи.
Втората част като че ли е писана от друг човек, създаваш контраст, на чийто фон красотата на първата част изпъква още повече. Даваш и смисъл на нарисуваната картина.
Поздрави!

К....11 Благодаря ти за смисления и изчерпателен анализ. Първата част я бях писал на 08.12. 2012. Все се канех да седна да я довърша, но в следствие на други фактори ми се изплъзваше музата за да се концентрирам в/у разказа. А пък и голямата книга също ме разсейваше. Мислех, че съм прочел всичко твое в блога, но останах изненадан, че едно от първите ти разкази не го бях чел за, което се извинявам и се обвинявам за пропуснатото. Наистина то е шедьовър ( Бурканче надежда ) . Това е красотата в мислите ти, защото е и поучителен, образователен. Хубав ден....и не се коси много заради политиците!

Това е само моя прочит на твоя разказ. Знаеш ли колко учудена бях в началото, когато пишех и разбирах едно, а читателите разбираха нещо съвсем друго. Всеки различно. Сърдех се като малко дете :)
После разбрах, че всеки пречупва фактите и събитията през призмата на собствения си жизнен опит и затова ги възприема по свой начин. За едни мотоциклета беше красива играчка, за други - смъртоносно оръжие. Всеки беше прав за себе си, гледайки света от собствената си камбанария.
А и авторите се променят. Ако беше дописал този разказ на 8.12.2012, може би щеше да звучи по друг начин. Ако решиш да го преработиш след година, кой знае какво ще напишеш тогава. Но сега, в настоящия миг от живота така си го написал, а аз така съм го прочела :)
Бурканчето не е от първите ми творения. Тъжен разказ с доста циничен натурализъм, фантазия не съм влагала, нито красиви думи. Няма го дълбокия смисъл, който дава твоя. Е, на мъжете може да им звучи и образователно. Всеки гледа от собствената си камбанария :)

Всеки творец влага част от себе си в своето творение и тя остава там, за да го свързва с хората, които са го разбирали, дори и след края. Ако изобщо има край...
Беше ми интересно да прочета. Поздрави!

Всяко начало си има край. Няма правила за разсъжденията. Всеки си има своят почерк. Твоят също прави добро впечатление. От поезията ти лъха скромност и топлина, която я краси, ясна и прочувствена, както я чувстваш ти. Приятно е, че ме посети! Хубава вечер.............

Обичам да се потапям в дълбоки води. Този разказ е точно това. Носи те и предизвиква размисли. Картините оживяват и се потапяш в думите.
Прекрасен замисъл и изпълнение. С удоволствие изчетох.
Благодаря за насладата.
Само да намеря малко време и ще прочета още. Поздрави.

Благодаря ти за мнението Кали! Под секрет, ще обявя на всички, че съм ти фен.....