Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
28.09.2013 17:16 -
Детство без татко.....
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13055 Коментари: 27 Гласове:
Последна промяна: 15.12.2014 18:21
Прочетен: 13055 Коментари: 27 Гласове:
40
Последна промяна: 15.12.2014 18:21
В последният ми пост реших да си споделя, как ви чета и какви приоми прилагам, за да прочета, колкото е възможно повече информация от блог. бг. Някои го приеха на сериозно, други се пошегуваха, трети са пасивни и не знаят какво да коментират и за това ми коментират на лични, на четвърти пък им залепна релето и т.н........... . Не търся място в блог-беге пространството. Няма да скрия и това, че в блога има и много првлекателен дивеч/от нежният пол де/....... Има една аксиома, ,дупетата на дивечът са винаги привлекателни и красиви разбира се". Не съм запален авджия на нежният дивеч, но си представете как стадо газели/женски разбира се/, прегазват мене аджамията ловджия и след това пикантно ме наплюват за довиждане! Така, че вместо да си имам трофей, се оказавам на мястото на трофея!
Чужди са ми съревнования, интриги и заяждания. Колкото и да не ни се иска, шаренията по света и в Блог.бг е достаъчно голяма, за да си избереш теми за четене и писане. Обичам да чета и това ми доставя удоволствие. В същност прегледа на сайта ми стана ежедневие, дори повече от хоби. Виртуалните ми срещи с хора, с които имам единомислие, направиха животът ми по-разнообразен, смислен от страна на култура и възпитание, коректност в общуването. Запознах се с друг за мене свят, светът на мислещите и пишещите хора. Не, че няма и от другите/отрицателните, които са в блога само и само да те очернят, завидят или пък опарят/разочароват с мислите си, но аз не им се сърдя, че такова им е възпитанието, нямам никаква вина аз за това. Един български поет беше казал : "Ще има пак звезди и кучета ще има, виещи към тях, като преди ... "
Намерих приятни и интелигентни хора с които общувам, почувствах се комфортно с тяхната култура и знания. Всичко това ме кара да осъзная, че не съм толкова далеч от истината за приятелство, усмихнато и доверчиво, колкото и да ми се иска да вярвам в това. Наистина имам много за писане около себе си. Да така е повече пиша само за себе си, но в крайна сметка винаги съм желал това. Трудно се преборвам с емоциите си, а може би и не искам да ги победя. Често пиша и за любовта, като никога не забравям, че любовта е напълно достатъчна да накара всичко да се случи, макар че в последно време всичко оклоло нея започна да избледнява.
Отървах се от сивото ми ежедневие и намерих смисъл в живота на виртуалното семейство, каквото е Блог. БГ. Има прекалено хубави и съдържателни творци, на които се възхищавам и чета с удоволствие. Но има и пркалено гнусни пишещи хора, от които колкото и да са ми противни не ги подминавам, но и не им се навирам между небивалиците им. Не взимам отношение и така избягвам противоречията в блога. В политически аспект, съм убеден комунист, но не и социалист(БСП). Не мразя хората с друг цвят и политическа ориентация, но за мене е ясно, че всички страдаме от политическата некадърност в последните 24 години. Най-ме боли когато кажат на БСП, че са комунисти. Никой не е имал комунистическо минало в България, социализъм да, но не и комунизъм. Като замисъл комунизма беше добра идея, но нямахме необходимото съзнание, да заживеем в такава епоха. Пропиляхме си сами шанса за реализацията му. Всичко това Ви обяснявам, защото това е 100-ният ми постинг, но не искам да правя рекапитулация на постингите ми в Блог.бг. Фукнята не е във възпитанието ми. Удоволствието, че съм сред вас, че намерих интелигентни приятели/ки, с които можеш да си споделиш мислите, ме прави доволен, духовно богат и щастлив, че съм сред вас блогъри. Не пропагандирам нищо и за никой, просто разсъждавам на глас и си пиша в блога, това което откривам и го изразявам чрез писане в моя си неподражаем стил, нищо повече, нищооо..... Не съм и подсигурен откъм заблуди и затова често казвам да не ми вярвате и сами да си проверявате всичко, като си пуснете интуицията преди всичко, ако я имате все още де .......
Радвам се, че тука абсолютно всичко е въможнооо, всичкооо !!!
Много си мислех, какво да ви напиша за 100-мият ми пост, и реших да ви дам да прочетете част от детството на биографията ми, за да знаете нещо повече за мене-детето полу-сирак! Приятно четене......
Мечтата да си имам ТАТКО 1953година беше тежка зима, студена и снеговита. В тази зима ми било отредено от майката природа да се родя. Майка ми и баща ми са се разделили, когато аз не съм знаел какво е това свят, била е бременна в третият месец с мене. Не се харесали( по точно майка ми не го е харесвала) и ето ти (щастливият) резултат на первезната ни природа. Не занам какви са били причините, но може би така е било по добре. Може би е имало силно несходство в характерите им и ако продължи така може да почерни живота и на двама ни. Каква по голяма драма може да е, ако постоянно се вихрят скандали и разпри, ако баща ми си е в къщи, но не мога да приема в последствия грозните сцени на омраза между майка ми и баща ми. Можеше да се стигне до побоища, насилие, кръв.....Непридвидим труден казус. Така ме залюля орисията, че цял живот тъгувах за баща, като често задочно се питах: -С какво съм виновен, че майка ми ме наказа да си нямам татко? Трудни времена са били. Започна животът ми в една стая, която дядо ми беше дал на майка ми за да я приюти и даде възможност да ме отгледа. Сама без никаква помощ от родители, животът и с мене е бил ад на адовете. Трудността идваше най-вече от ниското и заплащане ( работеше като библиотекарка) с мизерната и заплата. От рано ме даде на ясли, а след това в детска градина, защото си нямах родствена баба за да ме понаглежда и да почувствам бабина обич в съзнанието ми. А по онова време майчинството беше три месеца. Обичах дядо си, като роден баща, чувствах го как ми се радва бащински, но не знаех, какво е да почустваш бащина ласка, обич, прегръдка. Но, дядо ми имаше лошата участ в животът си. Беше се женил три пъти, като първата му жена умира на 24 години от рак. Втората му жена не сполучва в брака си и тя избягва, като оставя майка ми и леля ми от вън на снега насред зима и ако не е бил съседа ни да ги види, че плачат боси по една тениска в този студ, те са щяли да замръзнат от студ. С третата си жена вече си има късмет, но трета майка.... , как гледа чуждите деца, като ражда още едно дете плюс това, което довежда. Но въпреки това се радвах, че имам дядо и баба. Баба (третата жена на дядо ми) и майка бяха, като куче и котка в отношенията си. Все се караха, а аз в такива моменти изпитвах болка в душата ми, защото баба беше коректна с мене и показваше някаква обич към мене. Усещах го вътрешно в мене и ми беше мъчно, че постоянно се карат и накърняват. Парите винаги не ни достигаха. Майка не пушеше, не ходеше по чужди мъже. Това се случи само един-единствен път. По едно време се запозна с един чичко, покани го на гости. Бях малък, десет годишен, когато това се случи. По някога идваше този мъж у дома, уж да се видят. После до късни нощи, чувах смехът на мама. Радвах се, че се смее, но вътрешно усещах, че всичко това е измама. Лъжех себе си, а и тя лъжеше себе си, защото, когато останехме сами и двамата плачехме и се прегръщахме. Майка ми сложи вечеря за госта, а той ме прегърна и започна да ми говори, че щял да ми купи обувки, колело и т.н....По едно време ми писна от неговите обещания, станах, отворих вратата, като му казах, че аз си имам майка, която може да ми купи всичко това, а сега излез и не искам ти да ми купуваш обувки и колело..... Колкото и нетактично или глупово да съм подходил, съм предрешил по този начин мисленето на майка ми, за отношението и с чуждите мъже. Спогледаха се двамата и той си тръгна без да отрони нито дума повече. Сега оценям, че е бил все пак културен и интелигентен човек. От тогава никой нямаше смелост да дойде при майка ми. Много я обичах, вярвах и безрезервно, сигурно съм проявил синовна ревност. Защо? Не знам! Никога повече не го видях. Майка ми не беше силна жена. Преживя го много тежко.Гасеше мъката си с мълчание и скришом плачеше от мене. Предполагам, че въобще не е обичала баща ми. Сега си мисля, че е възможно нейната мъка да не е била толкова от обич, колкото от страх пред бъдещето. Причината да мисля така е, че често гладувахме. Менюто ни в повечето случаи ни беше супа с картофи или брашняна каша. Аз помагах много на майка. По принцип децата без баща винаги се опитват да заместят липсата на мъж в къщата. Носех въглища, дърва, грижех се за всичко мъжко, което се нуждае за работа в едно семейство, така че майка да се чувства по добре. Опитвах се да играя защитник в семейството ни, но бях още малък и чувствах безсилието на едно малко дете.. Добре, че живеехме в тази къща- дядовата, та не се налагаше да плащаме за квартири. Тогава може би щеше да бъде още по-тежко за нас. Понякога вечер, когато си бях в леглото разговарях задочно с татко. Питах го защо ни е напуснал, не разбирах, защо не идва да ме види и погали въпреки, че не очаквах отговор. Ако не обичаше повече мама, това означава ли, че и мен не ме обича. Ако е така, защо тогава ме е създал. Сигурно ми беше ядосан, за нещо, мислено се питах дали ще му мине и дали ще се върне поне да ме види. Страдах, когато виждах как другите деца отиват с бащите си на разходка в планината или на стадиона да гледат футбол, а и те самите играеха понякога заедно. Знаех, че никога нямаше да се похваля пред съучениците си, че баща ми е купил това или онова, камо ли че сме били някъде на излет.
Това беше до първата, може би втората година, от както започна училище. После престанах да си разговарям мислено с него. Добрите чувства като за баща се замениха с омраза и обида под насъсканите думи на майка ми. За мене той се превърна в коравосърдечен и жесток човек, който обича само себе си и другите му деца, не се интересува за чувствата и страданията на най-близките си, но все още се надявах тайно, че поне малко би мислел за мене и ме обича. Мога да кажа, че не го намразих въпреки словестните атаки на майка ми против него. Толкова много чувствах липсата му, че ми се искаше като порасна да го намеря и да го питам ,, защо направихте така с майка, че ме оставихте цял живот полу сирак".Като станах на четиринадасет години за пръв път се срещнах с него. Беше дошъл да ме види инкогнито, без да знае майка ми. Това го направи, защото майка ми не даваше и дума да се издума за да се срещна с него. Мразеше го много силно, а и имаше страх/фобия, че може татко да ме открадне и да не ме види повече. Това стана една сутрин, когато тръгвах за училище. Живеехме в един двор с дядовата къщичка, което беше стая , всекидневна и малко боксче, където баба приготвяше за ядене. Той беше отишъл първо при дядо ми, за да разбере дали могат да му помогнат за да се срещне с мене. А дядо ми винаги е приказвал хубави думи за татко. Дядо ме пресрещна на двора когато тръгвах за училище и ме извика в тях. Влезнах и на стола до масата видях непознат човек ( не бях виждал никога татко дори и на снимка). Още като го видях, нещо трепна в мене, почуствах топлината бащина, която никога в живота си не бях чувствувал. Като ме видя, татко стана и ме прегърна. Бях в татковите прегръдки. -Това е баща ти –каза дядо....... Той плачеше, топли вълни обляха и двама ни, душата ми беше богата на обич получена от татковата ми прегръдка. И двамата се вълнувахме, а аз го гледах втрещен и не можех да повярвам, че моят дългоочакван татко е тук, пред мене.......Не вярвах на очите си, разтърсих глава и разтърках очите си, да не би това да е някакъв сън. Излязохме с него и още в първият магазин влезнахме и ми каза да си избера обувки, каквито аз си избера. Избрах си черни лачени обувки. Толкова голяма радост беше за мене, че моят татко ми купи обувки, ядохме сладолед, купи ми бонбони. Постоянно се прегръщахме, радвах ме се, че сме един до друг, усмихвахме се. Беше прекрасно, сякаш слънцето светеше само за нас. Отидох ме и при мама, тя се същиса, като видя, че съм се срещнал с него. Намуси се! Веднага започнаха нападки срещу баща ми. А, аз го прегърнах и тя спря моментално с нападките и започна да плаче. Интуитивно усещах, че баща ми не е този, който майками постоянно упрекваше и злословише срещу него. След това излезнахме пак на разходка. Ходих ме на сладкарница, пих боза до насита, ядохме пасти, ашуре и ред други глезотии и прищявки мои. Но, всичко си има начало и край. След обяд татко трябваше да се връща и двамата потеглихме към гарата. По пътя се питах, та само това ли е радостта от присъствието на татко? С какво съм заслужил участта на изоставено дете, та и сега продължава трагедията да остана отново без баща? В душата ми почувствах нещо като празнота, мъка и разочарование от животът, в които живеех. Колкото повече приближавахме до гарата, толкова повече ме стягаше детската ми душа... нещо, като че ли ме душеше за гърлото, пристягаше ме, целият свят се срина пред мене. Неговото тръгване ми се стори фарс. Той ме прегърна преди да се качи на влака, погали ме и така стояхме прегърнати без да си кажем и една дума. Думите бяха излишни и само щяха да нарушат мълчаливата ни комуникация. Сигурен съм, че в този момент и той чувстваше това, което чувствувах аз. Мъката от раздялата беше взаимна и от двете мъки се получи една голяма силна болка, която се четеше отчетливо по очите ни......... Дълго гледах как последният вагон се люшкаше по коловоза и отчетливо се чуваше тракането на колелата на вагона, а с тях угасваше детската ми надежда,че моят татко отново си тръгна за дълго от животът ми. Яростно се бушуваше душата ми! Поделихме си ада на раздялата....Не ми се тръгваше от перона.
Не исках да се прибера отново при майка. Очаквах канонада от упреци, защо съм му обърнал внимание, че той не заслужава такова уважение, защото ме е оставил и не се интересува от мене, не плаща редовно издръжката ми от 10 лева, гладуваме заради това и т.н....Чувствах се безпомощен да си тръгна. В този момент осъзнах и почувствах съвсем ясно, какво е да искаш земята да се отвори. Замислен под свежите ми мисли от преживяното ми с татко, не можах да разбера, че вече се е стъмнило. Колко време съм скитал из улиците и въобще не съм обърнал внимание, че съм се шляел потънал в мисли от мъка, че моят татко си е тръгнал. Бях почувствал силата на бащината прегръдка, увереността, че имам баща, на който мога да се опра при трудни ситуации, но това беше само мечта в детското ми въображение и с разочарование приех отново съдбата си на изоставено дете. Изненадата ми беше, когато се прибрах. Майка ми ме чакаше с нетърпение. Посрещна ме с усмивка, без нито един укор против баща ми. Прегърна ме нежно и ме попита: -Гладен ли си? Бях гладен, но нямах никакъв апетит след преживяното ми през деня. Тя се рзаплака, прегърна ме и не обели нито дума за срещата с татко. Бях се изморил физически и психически, легнах и веднага заспах, като ми мина целият ден през сънят ми, преживях го още един път с наранената ми детска душа. И се зарекох, че все някога ще си доведа моят татко тук, при мене, при синът му! При първородният му син....... http://www.youtube.com/watch?v=eDVkkwl6aJo
Татко... И двамата вече ни напуснахте!
Заспахте неусетно вечният покой.
С тихи стъпки спуснахте завесите!
Скромно тръгнахте, по пътя свой,
без дори и упрек спрямо мен
в очите Ви да видя...!
Жестока бе семейната картина,
дано поне сега с мама
заради мен да си простите!
Желанието ми моля Ви синовно
и човешко, мойта воля изпълнете!
А сега се питам:
До кога ще се давим в
скръб по-вас?
За винаги ли ще останем
така пресечени от мъката за вас?
Не искам справедливост, а
искам само, когато спусна аз завесата
да бъда най-накрая между вас!
На милият ми Татко, на който не можах да се нарадвам...! Днес 15. 12. 1014 моят Татко ме напусна завинаги!
aip55
Нямал съм твоя труден път в детството, приемах родителите ми да са винаги до мене за нещо, разбиращо се от само себе си и не се замислях много за отношението ми към семейството.
Сега вече, от позицията на годините ми / скоро направих 50 / съзнавам, че съм имал най- големият шанс, даващ се на човек- подкрепата на семейството зад теб.
Поздрави!
цитирайСега вече, от позицията на годините ми / скоро направих 50 / съзнавам, че съм имал най- големият шанс, даващ се на човек- подкрепата на семейството зад теб.
Поздрави!
Много тъжна история. Предполагам, че няма да направиш грешката на своите родители да създаваш полусираци. Аз също отраснах без баща, но понякога го виждах, което все пак притъпяваше болката ми. Въпреки това се чувствах различна от другите и напълно те разбирам. Имах обаче подкрепата и обичта на пловдивската си баба и там прекарах най-вълшебните си ваканции. Лошо е, че си отблъснал втория шанс на твоята майка. Аз с радост приех да имам втори баща и въпреки, че имахме много трудни години до като се нагодят хавици и характери, не съжалявам за моя избор. Той направи за мен много повече от баща.
цитирайМного затрогваща изповед е този стотен постинг. Всеки носи една или друга рана от детството си, но не гледай само от лошата страна. Детството без баща те е направило по-отговорен, по-сериозен, по-истински...
Дано ти носи радост обичта на деца, роднини, близки и приятели сега. Да си жив и здрав, някой ден да напишеш и пост номер 1000:)
цитирайДано ти носи радост обичта на деца, роднини, близки и приятели сега. Да си жив и здрав, някой ден да напишеш и пост номер 1000:)
freeoldmen написа:
Нямал съм твоя труден път в детството, приемах родителите ми да са винаги до мене за нещо, разбиращо се от само себе си и не се замислях много за отношението ми към семейството.
Сега вече, от позицията на годините ми / скоро направих 50 / съзнавам, че съм имал най- големият шанс, даващ се на човек- подкрепата на семейството зад теб.
Поздрави!
Сега вече, от позицията на годините ми / скоро направих 50 / съзнавам, че съм имал най- големият шанс, даващ се на човек- подкрепата на семейството зад теб.
Поздрави!
Двуомях се, дали да постна нерадостното ми детство. Обаче, като размислих реших да я покажа на светло тази история, за да си вземат поука тези, които загърбват децата си, заради егото им, да осъзнаят, каква болка причиняват на децата им. С какво са виновни детските душици, в които посяват тъгата на непълноценни деца, без подкрепата на родителите им? Безотговорност пред това, което си създал, коравосърдечност и нисък морал......
kasnaprolet9999 написа:
Много тъжна история. Предполагам, че няма да направиш грешката на своите родители да създаваш полусираци. Аз също отраснах без баща, но понякога го виждах, което все пак притъпяваше болката ми. Въпреки това се чувствах различна от другите и напълно те разбирам. Имах обаче подкрепата и обичта на пловдивската си баба и там прекарах най-вълшебните си ваканции. Лошо е, че си отблъснал втория шанс на твоята майка. Аз с радост приех да имам втори баща и въпреки, че имахме много трудни години до като се нагодят хавици и характери, не съжалявам за моя избор. Той направи за мен много повече от баща.
Благодаря Ви за разбирането. Орисия, каквото и да направиш, не можеш да тръгнеш срещу това. което е трябвало да стане. При мене се получи обратното, децата ми останаха при мене, а сега вече си поеха своят път в живота!
Детство, преминало без топлината, обичта и грижите на двамата родители. Човек в такива случаи казва - съдба. Приема я, дори и с болка и върви изправен по житейския път.
Моето детство беше изпълнено с много обич и труд. Ние децата помагахме на родителите си. Нямахме баба и дядо. Баща ми не помнеше своя баща, а и майка му също си отива преждевременно от този свят.
Каквото изпитание да ни е поднесъл животът, сме длъжни да продължаваме, учейки се от уроците - изпитания.
цитирайМоето детство беше изпълнено с много обич и труд. Ние децата помагахме на родителите си. Нямахме баба и дядо. Баща ми не помнеше своя баща, а и майка му също си отива преждевременно от този свят.
Каквото изпитание да ни е поднесъл животът, сме длъжни да продължаваме, учейки се от уроците - изпитания.
coacoa11 написа:
Много затрогваща изповед е този стотен постинг. Всеки носи една или друга рана от детството си, но не гледай само от лошата страна. Детството без баща те е направило по-отговорен, по-сериозен, по-истински...
Дано ти носи радост обичта на деца, роднини, близки и приятели сега. Да си жив и здрав, някой ден да напишеш и пост номер 1000:)
Дано ти носи радост обичта на деца, роднини, близки и приятели сега. Да си жив и здрав, някой ден да напишеш и пост номер 1000:)
Благодаря ти приятелко за съвета и пожеланието. Особено ценя мнението ти.
Nomer-6 Tote точно за това си споделих детството ми, за да е поука на тези, които с лека ръка изоставят децата и жените си. Да разберат какво означава болката на децата.........Дано да се приеме поуката ми положително и да не се повтарят или спрат тези грешки.
А родител няма право да се откаже от детето си,дори детето да е притиснато да измъчва родителя си,а защо не и убие!
цитирайsekirata написа:
А родител няма право да се откаже от детето си,дори детето да е притиснато да измъчва родителя си,а защо не и убие!
Никое сърце, в което има поне една капка Любов, не бие напразно, съвестният родител си изпява песента до край........Не можеш вечно да отлагаш сблъсъка с реалността.
за откровената изповед!...
цитирайmt46 написа:
за откровената изповед!...
За съжаление това ми е тежало през целият ми живот, таял съм го в душата си до денят, в който пуснах постинга си излях цялата си тъга от най-затънтените кътчета на душата ми. Но. номер 6- Тота е много права, че сме длъжни да продължаваме, учейки се от уроците - изпитания.
...че сподели, мъката от детството си. Тук е мястото "за викане" и има
много хора, които ще те разберат и съчувстват.
Хубава вечер!
цитираймного хора, които ще те разберат и съчувстват.
Хубава вечер!
monna1 написа:
...че сподели, мъката от детството си. Тук е мястото "за викане" и има
много хора, които ще те разберат и съчувстват.
Хубава вечер!
много хора, които ще те разберат и съчувстват.
Хубава вечер!
Благодаря Ви monna1 за разбирането.
Иначе, не ме интересува въобще, колко четат блога, а и един да е, но да разбере в дълбочина, как седи цялата дяволска работа, пак добре ще е.
Аз не искам да имам много посещения, а дълбоко разбиране !!!
Всъщност нищо не искам, просто си пиша и нищо повече !!!
тъжна и изстрадана история. Натъжи ме. Пожелавам ти много радост и поводи да напишеш нещо весело.
цитирайtroia написа:
тъжна и изстрадана история. Натъжи ме. Пожелавам ти много радост и поводи да напишеш нещо весело.
Това е последното нещо, което мога да искам - да те натъжа Кате. Да, отдавна не съм писал нещо весело. И аз забелязвам, че постингите ми са малко песимистични, нямат хепиенд завършек. По често пиша за трагедии и несполуки. Благодаря ти за пожеланиети и съвета! Ще го имам на предвид и хубава, спорна седмицаот мен!
Ех, съдба... И колко важно е да можеш да общуваш, да намериш правилния подход към детската душа!
Обаче представи си, ако се беше случило така, че да приемеш орисията си - загубата и липсата на роден баща и да отвориш сърцето си за нов баща... Дали нямаше да имаш по-щастливо детство, по-щастлива майка, а може би - дори братя и сестри, да се радваш на тяхната обич и подкрепа в реалния живот, вместо да градиш илюзии и страдания в някакъв измислен свят, в който главна роля играе родният ти баща? Но така е в живота - когато не приемеш страданието, което ти е отредено, съдбата ти изпраща ново, по-тежко...
Поздрави!
цитирайОбаче представи си, ако се беше случило така, че да приемеш орисията си - загубата и липсата на роден баща и да отвориш сърцето си за нов баща... Дали нямаше да имаш по-щастливо детство, по-щастлива майка, а може би - дори братя и сестри, да се радваш на тяхната обич и подкрепа в реалния живот, вместо да градиш илюзии и страдания в някакъв измислен свят, в който главна роля играе родният ти баща? Но така е в живота - когато не приемеш страданието, което ти е отредено, съдбата ти изпраща ново, по-тежко...
Поздрави!
arrow11 написа:
Ех, съдба... И колко важно е да можеш да общуваш, да намериш правилния подход към детската душа!
Обаче представи си, ако се беше случило така, че да приемеш орисията си - загубата и липсата на роден баща и да отвориш сърцето си за нов баща... Дали нямаше да имаш по-щастливо детство, по-щастлива майка, а може би - дори братя и сестри, да се радваш на тяхната обич и подкрепа в реалния живот, вместо да градиш илюзии и страдания в някакъв измислен свят, в който главна роля играе родният ти баща? Но така е в живота - когато не приемеш страданието, което ти е отредено, съдбата ти изпраща ново, по-тежко...
Поздрави!
Обаче представи си, ако се беше случило така, че да приемеш орисията си - загубата и липсата на роден баща и да отвориш сърцето си за нов баща... Дали нямаше да имаш по-щастливо детство, по-щастлива майка, а може би - дори братя и сестри, да се радваш на тяхната обич и подкрепа в реалния живот, вместо да градиш илюзии и страдания в някакъв измислен свят, в който главна роля играе родният ти баща? Но така е в живота - когато не приемеш страданието, което ти е отредено, съдбата ти изпраща ново, по-тежко...
Поздрави!
Много пъти съм се обвинявал за това, че аз съм станал причината за по -нататъшните страдания на майка ми. Но това го осъзнах, когато станах вече на 18 години, когато влезнах в казармата. Тогава и казах, че няма да направи грешка, ако се събере с някой мъж, но нейната любов и обич към мене бяха също непреодолима грешка за този акт. Не изневери никога на майчината си обич.
Благодаря ти Стрелчо, че ме посети:
Яхнах коня на живота, но
времето не ни прости.
Пътят стръмен още ми тежи
осеян с болки от съдби,
а раната все кървииии, кървииии.........
Времето не може да се върне или удължи,
приятелю, сложи мехлем на раната и продължи!
Любима ще намериш, да те утеши... :))
цитирайприятелю, сложи мехлем на раната и продължи!
Любима ще намериш, да те утеши... :))
arrow11 написа:
Времето не може да се върне или удължи,
приятелю, сложи мехлем на раната и продължи!
Любима ще намериш, да те утеши... :))
приятелю, сложи мехлем на раната и продължи!
Любима ще намериш, да те утеши... :))
Любимата ти Жулиета
в ръцете си държиш ти,
Но много други Жулиети
кръщават рога на мъжете.
Жулиета вярна е една,
мерна единица е тя, за
живота и твоята съдба!
20.
hristo27 -
Изпитал съм го това чувство, да з...
03.10.2013 10:31
03.10.2013 10:31
Изпитал съм го това чувство, да загубиш баща си, когато си още много млад. Бях във втори курс в института, когато научих тази тежка за мен новина. Но животът ми даде сили да продължа нататък и никога да не забравя човека, който толкова много ме обичаше!
цитирайhristo27 написа:
Изпитал съм го това чувство, да загубиш баща си, когато си още много млад. Бях във втори курс в института, когато научих тази тежка за мен новина. Но животът ми даде сили да продължа нататък и никога да не забравя човека, който толкова много ме обичаше!
Благодаря Ви за коментара Христо27. Така е, само, който не го е изпитал, само за него ще е трудно да разбере мъката на деца в нашето положение. Но има и по лоши моменти, за които пък въобще не искам да се замислям, че трагедията е отчайваща. Жив и здрав бъди!
22.
hristo27 -
Доста интересно е при тебе! Ще се ...
03.10.2013 15:34
03.10.2013 15:34
Доста интересно е при тебе! Ще се отбивам по-честичко.
цитирайhristo27 написа:
Доста интересно е при тебе! Ще се отбивам по-честичко.
Заповядай! Аз днес се запознах с твои работи, но не съм вникнал в тях сериозно, защото нямам време днес, а днес ми е рожденият ми ден и очаквам гости. Живот и здраве ще се четем, нали за това сме тук! Хубава вечер!
Трогна ме с твоята изповед...
Много тъжно детство и минало. Пожелавам ти в бъдеще дните ти да са щастливи и изпълнени с много обич и топлота!
цитирайМного тъжно детство и минало. Пожелавам ти в бъдеще дните ти да са щастливи и изпълнени с много обич и топлота!
ckarlet написа:
Трогна ме с твоята изповед...
Много тъжно детство и минало. Пожелавам ти в бъдеще дните ти да са щастливи и изпълнени с много обич и топлота!
Много тъжно детство и минало. Пожелавам ти в бъдеще дните ти да са щастливи и изпълнени с много обич и топлота!
Здрасти Скарли! Благодаря Ви за пожеланията и разбирането! Вече съм човек с рутина в живота и се научих да не се огъвам пред трудностите му! Сигурен съм, че всеки човек се е запитвал (на ум), защо точно на мен ми се случват такива неволи?
Защо не се случват хубави и щастливи моменти, без да има отрицателни такива?
Аз специално съм стигнал до мнението, че животът за повечето хора е вандалски съдизъм. Кой го топли нещастието на хората? До сега не съм срещал отговор на тази тема! Ако има някой да знае нещо по въпроса нека да изложи мнението си(само да не намесва Бог или религиозни схващания)........
Написал си разказа много емоционално и затрогващо. За пореден път се убеждавам, че детската болка има много и различни лица. Копнежът ти за обич е сбъднал баща ти в твоята изстрадана реалност. Вероятно щом не е останал мястото му само по себе си не е било при теб. Аз все така смятам, че дори и болката ни се случва за добро, защото това са просто начините най-пълноценно и адекватно да извървим пътя на себепознанието и да укрепим и развием духа си. Семейните липси няма как да бъдат запълнени, но се замислих дали не е по-добре само с един родител, който те обича и е всеотдаен към теб на 100 процента, вместо с двама, между които няма обич, а само един свързващ жив механизъм – дете, което има потребност от общата семейна родителска любов, а не по отделно от любовта само на майката и само на бащата, като слага всяка от тях на везните и нон стоп да мери и сравнява и така и да не може да намери отговор на въпроса при наличие на двама родители защо изпитва празнота.... Но аз не мога да бъда добър анализатор, aip55, защото на практика от 13-тата си година се отглеждам самичка и повечето от критериите си за живеенето съм ги изградила сама, като многократно съм си чупила главата, докато намеря баланса и едно относително спокойствие... Вярвам, че преживяната болка те е направила преди всичко добър човек – а това е една от определящите отправни точки в житейското приключение, а после е всичко останало...
Поздрави и хубава вечер,
Ели
________________________________________________
Поздрав с една песничка, която много обичам :
Il Divo – Mama
http://www.youtube.com/watch?v=Utm4T6lT7pE
цитирайПоздрави и хубава вечер,
Ели
________________________________________________
Поздрав с една песничка, която много обичам :
Il Divo – Mama
http://www.youtube.com/watch?v=Utm4T6lT7pE
cinderellathespy написа:
Написал си разказа много емоционално и затрогващо. За пореден път се убеждавам, че детската болка има много и различни лица. Копнежът ти за обич е сбъднал баща ти в твоята изстрадана реалност. Вероятно щом не е останал мястото му само по себе си не е било при теб. Аз все така смятам, че дори и болката ни се случва за добро, защото това са просто начините най-пълноценно и адекватно да извървим пътя на себепознанието и да укрепим и развием духа си. Семейните липси няма как да бъдат запълнени, но се замислих дали не е по-добре само с един родител, който те обича и е всеотдаен към теб на 100 процента, вместо с двама, между които няма обич, а само един свързващ жив механизъм – дете, което има потребност от общата семейна родителска любов, а не по отделно от любовта само на майката и само на бащата, като слага всяка от тях на везните и нон стоп да мери и сравнява и така и да не може да намери отговор на въпроса при наличие на двама родители защо изпитва празнота.... Но аз не мога да бъда добър анализатор, aip55, защото на практика от 13-тата си година се отглеждам самичка и повечето от критериите си за живеенето съм ги изградила сама, като многократно съм си чупила главата, докато намеря баланса и едно относително спокойствие... Вярвам, че преживяната болка те е направила преди всичко добър човек – а това е една от определящите отправни точки в житейското приключение, а после е всичко останало...
Поздрави и хубава вечер,
Ели
________________________________________________
Поздрав с една песничка, която много обичам :
Il Divo – Mama
http://www.youtube.com/watch?v=Utm4T6lT7pE
Поздрави и хубава вечер,
Ели
________________________________________________
Поздрав с една песничка, която много обичам :
Il Divo – Mama
http://www.youtube.com/watch?v=Utm4T6lT7pE
Права си! Страданието възпитава/поучава, както и трудът възпитава. След, като си изпатил от ада, имаш си винаги едно на ум, да не повториш грешката от патилата ти. До 10-тата си година и аз се лутах и не можех да проумея, защо всъщност и двамата са ме лишили от бащини грижи? Ако си забелязала, че описвам нещата ми до 10-тата ми година. Всеки си има мнение
Търсене
За този блог
Гласове: 7312
Блогрол
1. Coacoa11
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед