Чучолото стоеше увиснало около една седмица. Явно целта на турците беше правокационен и не вещаеше нищо добро. Със всеки изминат ден адреналина за война с тях нарастваше. Правокацията също не спираше. Мислеха си, че като имат числено предимство пред нас, могат свободно да се гаврат с нас българите, които живяхме в хайма (емигрантска къща). Кулминацията стигана пика си, след грубо отношение и побой със старозагореца на име Валентин. Аз и софиянеца Йонко се връщахме от работа. На улицата ни срещна бургазлията Стамен, който ни разказа, че турците са издевателствали над него, като го карали да отреже краката на чучолото. Той отказал категорично. Последвали заплахи, юмрючни схватки, викал е за помощ. Хазяйката, която живееше на третия етаж чула виковете и веднага слязла и се хвърлила да отбранява Вальо, който в този момент  бил проснат на земята и получавал поредните издевателски ритници в лицето си. Румънците от долният етаж , като чули виковете за помощ веднага се качили и укротили ситуацията. Тук искам да спомена, че румънците ни чустваха не само като съседи, но и като братя, за което ще ви разправям по - късно. Снахата на хазяйката, като видяла горещата сцена се обадила веднага в полицията и до три минути полицаите били на мястото на произшествието.Като видяли полицаите турците бързо се оттеглили в стаята си, хрисими, ни чули ни видяли. Викнали линейка и завели Вальо в болницата, за да му почистят  раните и да го изследват дали няма нещо счупено. Върнахме се бързо в хайма, но нямаше нито един от нашите турци, бяха арестувани и заведени в полицията за разпит. Полицаите претършували стаята им и намерили под един дюшек скрит пистолет и дрога. Това им даде основание да претърсят целия хайм, включително и нашите помещения. Претърсването се прехвърлило и на долният етаж, където живееха румънците. Там полицаите открили много крадени вещи, за което прибрали и четирима румънци. Два дни по -  късно Вальо се върна от болницата. Беше се отървал само с изкълчена става на лакътя на лявата ръка. Същият ден се върнаха и двама от побойниците, а другите веднага чрез нотариус ги екстрадирали за България. Това е Германия – ред и дисциплина, полицейска държава. Адекватни действия имаше от милицията по времето на соца. Румънците бяха бесни на нашите турци, защото всичко, което бяха плячкосвали и крали им бе отнето от полицията, а това беше вече явна правокация и желание за отплата срещу българските турци. Двамата турци бяха пребледнели, защото очакваха саморазправа от нас. На сутринта изчезнаха рано по тъмно с пълни чанти и куфари, но за нещастие един от румънците ги видял да излизат и съобщил на другите. Румънците скочили веднага от леглата си и настигнали турците. Взели им багажа, плячкосали всичко, което носели и ги смазали от бой. На единия му бяха счупили крака, а на другия му бяха откачили чейнето. Беше получил чак лицева пареза от стрес и уплаха. И така последните български турци изчезнаха от хайма и повече никога не се появиха при нас.
P.S. Нямам за цел да създавам с постинга ми етническо напрежение, но това е истината за българите емигранти. До ден днешен не ми се побира в мозъка, защо българските турци ни мразят толкова много, като след освобождението никой от българите не е постъпвал така, като те са постъпвали по време на тяхното иго над българите?

aip55