Нещо ме смути  в сънят ми, почуствах неопределена функция в долната част на тялото ми. Усетих, че завивката ми не е някак си на местото си, което ме смути и разсъни, събудих се и се опитвах да се опомня,( дали още не сънувам)?

Събуждането “с фелацио” може би е прекалено уличен интимен акт за някои прекалено срамежливи души, но аз винаги съм бил  в крак със съвремието ми не се отделям, а стоя близко до улицата! И предпочитам кебапчета пред италиански макарони. Някак си, по-българско ми е…

В този миг мислите ми бяха прекъснати от онзи характерен период на пълна липса на такива, който съпътствува всеки мъжки оргазъм. (За жените до клокото знам е доказано, че дори и по време на оргазъм продължават да мислят за новата чанта, дето си е купила  Марчето , и защо “моят мизерник не ще да ми купи същата”, а само се ослушва, като коза пред афиш, която се мъчи да прочете нещо от него. Горката! Глупостите и нямат край и почивка…)):
                     

След тази очароващо успешна интимна функция, Катето  ме дари и с една дяволита усмивка, физиономия на задоволство, удовлетворение и намигване, която допреди миг  первезеше  по най-греховния начин по цялата ми мъжка гордост, (снажното) ми тяло…...и след като изсмука до край хормоналната ми доза, се насити каза че отива в кухнята, да ми приготви закуска – докато аз разпускам блажено от напрежението, на което в интимен смисъл бях подложен.......Отпуснах се в мисли и позитивни мечти, колко хубаво е да те събуждат всеки ден по този начин........

           

След около 30-тина минути сам последвах миризмата, която се носеше от кухнята. Препържена наденица, яйца, сиренце, кетчуп, препечени филийки… Добре, че наскоро някакъв велик учен беше открил, че не плодовете и зеленчуците – а това са най-полезните храни за мъжкия организъм, а именно, това което расте на кокал. А любимата ми искаше да съм здрав, прав и корав – и затова до огромната чиния се потеше една халба с кехлибарена течност и пенлив чадър най-отгоре. Умна жена брейййй да му се не види! Знае, че единственото по-добро от една студена бира и една чаша червено вино каберне сувиньон, поднесени от миловидна усмивка на жена с едър бюст и остра непоносимост към сутиени… и всякакво друго облекло.
                       

След профилактичното  ми оригване (защо при бебетата да е сладко, а при мъжете да е… друго?!) Дойде ред и на майсторската ми пръдня, която размести чак буквите на  спортния вестник, който бях взел да чета, а вратата на гардероба леко скръцна( ама, че неочакван ефект) . Вонята беше непоносима! Извиних се на Катето, като  я помолих да не казва на никой, нека между нас да си остане. Тя ме погледна изпод очото и отвори прозореца, като каза, че не иска миризмата между нас да си остане и отвори широко прозореца, така че трябваше бързо да намеря нещо да се покрия, защото ми стана студено. Колко хубаво щеше да бъде, ако в този момент и двамата бяхме хремави.......! Какъв благодат е да имаш такава семейна хармония, без да пострадаш физически........!

Довечера беше големия за БГ боксов мач:  Кобрата с един американец, който очаквах с голям интерес. Надявах се, че победата му ще ме накара да се усмихна и вътрешно и външно. На предстоящото висше удоволствие…

Бегъл поглед върху страниците на Капитал, който ме разочарова, понеже губех на борсата в цифри, с което настроението ми се развали окончателно. С други думи – и днес ми се  развали настроението и да ходя на работа. (Макар, че новата ми секретарка си заслужаваше това усилие да отида – все пак е бивша “Мис мокра Фанелка – майна Пловдив”!- Калутка).
                   

Тръгнах пеша на работа, за да не мисля за загубата ми на борсата. Може би щях да поплувам малко в олимпийския басейн, но се отказах, защото си бях забравил банските ми напальонки. Докато мине необходимото време след хранене, можех да си поиграя малко с новия ми iPhone 8 на една пейка в парка през който минавах– личен подарък от Б.Б.,               който по-миналата седмица ми гостува във вилата ми на Манчева чешма над Марково.

Тъкмо посегнах към устройството и то звънна (мелодията беше най-новия хит на Веско Маринов: “Данъчните, тези бизнес-ангели небесни!”).  Беше Калутка! Данъчните са дошли за откриването на новият ми комплекс, като ме подсети, че трябва да уважа събитието ми за откриването му. Трябвало да прережем заедно лентата. Няма как – на мен са я кръстили, трябва да уважа и това събитие! Щяла да пее и Лили Иванова. За нейните 126 години не било проблем, за гласовите и струни…
                                                                                      
Междувременно получих и SMS. ,,Имате заявен 20 тона магданоз и трябва да дойдете на гарата за да си го получите! " Но трябвало да дойда с  парите  в кеш.

След малко ми се обади и Наско (един от приятелите ми), каза ми, че трябва веднага да се видим, защото бил в беда-търсели го от полицията и трябвало веднага да избяга в чужбина, както направиха някои светила на милата ни татковина братята Галеви, Христо Бисеров и други.......! Е, няма сега да откажа на човек в беда! Никога не съм го правил… Разбрахме се да дойде веднага и да му оправя документите и да го финансирам за бягството му. Явно  не ми беше ден за спокойствие! Веднага се свързвам със секретарката. “Ало, Калутке? Спешно ми намери телефона на  Б.Б.! Чух че бил вече свободен агент и си търсел нов отбор, не щял да играе вече при ,,Бистришките тигри". Щял да направи нов отбор с Доган и Орешарски, с вратар Цецито Чачеваааааа..........”.

Очертаваше се един прекрасен ден.


aip55