Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2014 10:10 - Какво е да си българин емигрант!-Продължение - 2
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4786 Коментари: 10 Гласове:
15

Последна промяна: 19.05.2014 08:02

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



Същото момче се оказа, че е брата на Камбаната. В този момент си помислих, че съм попаднал между някакви криминални типове, който имаха примитивна и улична култура. И за едното и за другото не се бях излъгал, но имаше едно средно положение, което не можах да предвидя. Те бяха интелигентни и лукави мошеници, което разбрах в последствие. И тримата бяха от Пловдив, занимаваха се с мошеничество, търсеха удобни обекти за кражби, като най - внимателно и прецизно планираха това което забележат за обезкостяване. В последствие ходехме заедно до града под предлог да го разгледаме или да си купим нещо, без аз да забележа, че това е било оглед на обектите, които те трябвашe вечерта да отарашат. Аз си купувах разни глезотийки за ядене, а те се мушкаха най  - нахално между хората, пърдяха между тях гръмогласно и ги питаха на немски:

         -Ооо! Извинявайте Вие ли се изпърдяхте така грубо?

 

Хората оставаха смутени и учудени, махаха с ръка, а в този момент третото момче и брата на Камбаната, най внимателно и методично задигаха каквото могат от чантите им, а Камбаната отвличаше вниманието им възмутен, че пърденето на улицата е просташко възпитание и как могат да правят такива нещa и да стоят пред него все едно, че нищо не са направили. Така след акцията бързо се прибираха в хайма и разпределяха плячкосаните предмети или пари като планираха на следващият ден кой обект да обработят. На следващият ден мене не ме взеха до града, просто изчезнаха изведнъж.  Вечерята беше в 18,00 часа. Слезнах на партерният етаж, където беше столовата, наредих се за получаване на храна. Масите бяха пълни, аз реших да изчакам за да се освободят и чак тогава се наредих на шубера. В това време се чуха крясъци и пискания. Погледнах назад и видях една група негри как се втурнаха в столовата, избутаха най – арогантно белите хора, които бяха се наредили на шубера, показаха юмрюк на един румънец. С лекота избутаха всички  хора които чакахме нормално за да си получим дажбата. В това число бях и аз. Останах възмутен. Как и кой разрешава на тези черньовци да се гаврат така с белите хора и то в ЕВРОПА? Чуството ми за расизъм се събуди, но не направих нищо, с което можех да правокирам неграта. Предизвикателното държане на негрите продължи и по време на хранене на столуващите. Минаваха от маса на маса и плюеха най – безотговорно в чиниите на хората, които се хранеха. Тръгнаха и към моята маса. Аз наблюдавах с бялото на окото развитието на действието. Бях спрял да се храня и чаках развоя на събитията. Така се бях концентрирал в негрите, че не съм забелязал кога мойте познати пловдивчани са се върнали, влезли в столовата при шубера. Явно са видели и срамната нецивилизована постъпка на негрите. Поредната маса за оскверняване беше и моята. Още щом се обърна към масата ми негъра, аз хвърлих врялата ми манджа в лицето му, сграбчих стола ми и го стоварих в главата му. Той се повали на земята, а останалите негри веднага тръгнаха към мене на ръкопашен бой. Следващата ми жертва сигурно ще съжалява цял живот за това, беше наръган в рамото му с единия крак на стола ми. Той хукна панически и за моя изненада видях как третото момче от Пловдив ( а, то беше  най- едро,  името му беше Станчо ) извади изпод дрехите си верига и шибна наръгания негър в главата. Като видяха непечелившата си ситуация негрите се опитаха да избягат през входа на столовата, но Станчо и Камбаната вече стояха на пост там и те се видяха на тясно. Единият от негрите изведнъж хукна към кухнята , взе нож и тръгна към входа. Камбаната извади изпод дрехите му нунджаки, а брат му извади една бухалка. Хранещите се хора изплашено се притиснаха до стените, негрите бяха срещу тримата пловдивчани, а аз ги дебнех отзад със стола. Свистенето на нунджакито беше неумолимо разкайващо за негрите. Негърът, който беше взел ножа го пусна на земята, а аз стоварих стола ми веднага върху главата му. Другите моментално взеха да се молят. Камбаната показа тук желязната си подлост и хитрост. Показа им вратата и им каза Aut , от вратата. Негрите помислиха, че разкаянието им ще мине, но точно на вратата температурата стигна точката на кипене. Изненадах се, че Камбаната можеше така опитно да борави с това смъртоносно оръжие. При разминаването си на вратата негрите се опитаха със спринт да избягат, но рефлекса на камбаната си каза думата. Удара, който негъра получи от Камбаната беше толкова прецизен и светкавичен, че последният негър веднага спря и падна на колене за пощада. Но, брата на камбаната не му даде възможност да се моли за милост, защото бухалката му счупи с един удар двете молещи се ръце на негъра. Румънеца скочи ненадейно върху главата на единия от повалените негри , а след това си заби и обувката му в тила на негъра. Изплашените хора взеха да ръкопляскат. Камбаната отиде на шубера, взе си яденето и тримата поеха към 226 стая.  Аз също се измъкнах бързо и се заключих в стаята си. След около двадесет минути дойде линейка и полицаи, но всички хора се бяха изпокрили и никой не се показа навън. На другата сутрин ни строиха отвън, но негрите ги нямаше. Само моят негър с когото се сприятелих в началото беше там. Имаше и най – различни преводачи, които трябваха за разпит на полицаите. Като, че ли се бяхме наговорили всички никой да не казва какво е видял на вчерашният ден. Само мойте пловдивчани не бяха там. Търсиха ги в стаята им, но не ги намериха там. Забелязах, че полицаите имаха и снимките им. Явно беше, че ги търсят. Бях повече от сигурен, че щяха и мене да разпитват, защото и аз съм българин. Но, не можах да позная. Полицаите търсеха тези тримата от снимките, като заявяваха, че са от Украйна. Веднага се досетих, че са тук под фалшиви данни на паспортите им. Два дни полицаите стояха в хайма, след което ни извикаха по имена и ни качиха в автобус и ни откараха в провинцията на Бремен - Oldenburg.
aip55

Следва......




Гласувай:
15



1. tanyaivanova - Интересен разказ, ще очаквам пр...
16.05.2014 10:47
Интересен разказ, ще очаквам продължението
цитирай
2. aip55 - Интересен разказ, ще очаквам пр...
16.05.2014 11:00
tanyaivanova написа:
Интересен разказ, ще очаквам продължението


Благодаря за мнението ти! Другото продължение е нещо, което и не можеш да си въобразиш, че може да има толкова мъки на този свят. Поздрав.....
цитирай
3. анонимен - Много интересно разказваш. Нап...
16.05.2014 11:19
Много интересно разказваш. Направо е готов сценарий за филм.
цитирай
4. aip55 - Много интересно разказваш. Нап...
16.05.2014 18:45
kushel написа:
Много интересно разказваш. Направо е готов сценарий за филм.


Благодаря за оценката Куш. Всичко това, което разказвам е истина , лично аз съм го преживял. Пиша го с такава цел, че тези, които искат да си опитат късмета в чужбина, да знаят с какво се захващат и какво ги очаква. Поздрав и хубава вечер......
цитирай
5. freeoldmen - Голями боклуци са били тези айдуци,
16.05.2014 19:24
но битката с неграта компенсира много от недостатъците им, поне за мене...
цитирай
6. aip55 - но битката с неграта компенсира ...
16.05.2014 19:37
freeoldmen написа:
но битката с неграта компенсира много от недостатъците им, поне за мене...


Абсолютни мошеници, крадци, измамници в пълният смисъл на думата злодеи. А за неграта в следващото продължение, ще разбереш, че нашите (юнаци) са цвете пред черната сволач от Африка.......
цитирай
7. coacoa11 - Този лагер ми прилича донякъде на ...
16.05.2014 21:13
Този лагер ми прилича донякъде на казарма или по-скоро на затвор със свободен режим. Кофти положение - рискуваш живота си, работа още нямаш, а и на роднините в България не можеш да помагаш... Имаше ли връзка с тях, каква ли надежда те е крепяла в този момент?
цитирай
8. aip55 - Този лагер ми прилича донякъде на ...
16.05.2014 21:32
coacoa11 написа:
Този лагер ми прилича донякъде на казарма или по-скоро на затвор със свободен режим. Кофти положение - рискуваш живота си, работа още нямаш, а и на роднините в България не можеш да помагаш... Имаше ли връзка с тях, каква ли надежда те е крепяла в този момент?


Да, точно така беше. Казарма със свободен режим. Влизахме и излизахме по всяко време. Пари в мене нямах много, но на семейството ми бях оставил сума,която можеше да се издържат поне най-малко шест месеца. Лагерите не бяха много дълги. Около месец и минаваш интервю и ако те одобрят те разпределят за пребиваване в някое населено място. Рискуването в този случай е наистина едно безрасъдство и некомпетентност за ситуацията ти. Благодаря ти за коментара приятелко. Трудни времена бяха, изпълнени с много стрес и нерви.
Да имах връзка със семейството ми по телефона, но не им казвах в какво положение съм бил. Надеждата ми беше, че няма път назад, трябва да намеря изход от създалата се ситуация.
Хубава вечер....
цитирай
9. calli - Ех, кога ли ще прочета за група бъ...
24.05.2014 19:55
Ех, кога ли ще прочета за група българи посрещнали землянин с отворени обятия и помогнали му да се устрои? Май няма такъв случай. Казали са: В чужбина най-големия враг на българина е... българин.
цитирай
10. aip55 - Ех, кога ли ще прочета за група бъ...
25.05.2014 08:44
calli написа:
Ех, кога ли ще прочета за група българи посрещнали землянин с отворени обятия и помогнали му да се устрои? Май няма такъв случай. Казали са: В чужбина най-големия враг на българина е... българин.

------------------------------------------------------------------------------------------------
Мислил съм много по този въпрос и все не мога да намеря отговора. Мисля, че културата ни, като народ все още живее под остарелите виждания на миналото ни. А и ефснафството ни е залегнало в мисленето ни. Обичаме все да надничаме в чуждите чинии, а не си поглеждаме, какво става в нашата чиния. Има една поговорка ( Не е важно дали аз съм зле, по-важното е комшията да е зле.)
Приятен слънчев ден и внимавай за кого си даваш днес гласа, защото има опасност всички да захапем вурста на Кончита.......
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481407
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031