Задъхан от случката седнах на пейката пред вратата за интервю и зачаках. Сърцето ми се сви, краката ми се разтрепериха. Имах чуството, че в главата имам не мозък, а боза, която беше превряла. В 11.00 часа ме поканиха да вляза за интервю.

Ще ви помоля да ме извините, че ще прескоча този момент умишлено, защото това е много лично и може това да навреди не само на мене, но и на децата ми въпреки, че те отдавна са в чужбина. Интервюто ми мина сравнително бързо, а за тези които не знаят какво се пита, ще им обясня накратко. Име, местоживеене, социален статус, причини за търсене на убежище и съответно дискусия около  причините, предпочитание на кое място да ги разпределят и т.н....

Разпределиха ме във Vienenburg. Там беше и моят братовчед който ме беше приютил като за начало. На гарата във  Vienenburg ме чакаше новата ми хазяйка. Още щом се появих на вратата, жена на видимо моята възраст ми подсвирна и ме подкани да разбера, че тя е на гарата заради мене. Подаде ми ръка за здрависване и каза името ми. Аз и отвърнах на английски. Не бях учил немски език, но за това пък бях завършил второ ниво на английски език в армията. Излезнахме от пирона на гарата, качихме се в колата и и потеглихме за хайма (емигрантската къща) . Хайма беше пригоден за живеене в една стара изоставена  фабрика на края на града. Ние се бяхме настанили в зданието, където е била администрацията. Същата беше на два етажа, като на долният етаж имаше три стаи баня и тоалетна. В едната стая живееше сам един българин от Бургас,а отсреща беше стаята на други трима от които единият беше кюрд, а другите двама бяха български турци. Малко по нататък имаше трета стая в която живееха около дванадсет румънци. Стаята беше голяма около сто квадрата. Леглата им бяха на два етажа. На вторият етаж имаше също три стаи плюс една кухня,баня и тоалетна! В стаята която живееше братовчед ми имаше едно легло на два етажа. Беше малка, тясна и канапе с малка масичка. Другите две стаи живееха също българи, които бяха много по просторни, но всичките легла бяха на два етажа. За моя изненада българите не бяха дружелюбни и единни  в отношенията си. Бяхме осемнадесет човека българи, един турски кюрд и  около дванадесетте румънци.