Но Deep Purple ни подава ръка,
ти подаваш своята на избраницата си,
и така вървим напред хората...:-)

а аз .......прости ми ........

Аз вече имах възможност да изкажа моето мнение за твоето стихче. Сега го повтарям. Страхотно се е получило, да знаеш! Но то винаги така се получава, когато правиш нещо със сърцето си. Приеми моите поздрави!

„ Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна....
— Иди да видиш отново розите. Ти ще разбереш, че твоята е единствена в света. Сетне ще се върнеш да си вземеш сбогом и аз ще ти подаря една тайна.
Малкият принц отиде да види пак розите.
— Вие никак не приличате на моята роза, вие не сте още нищо — каза им той. — Никой не ви е опитомил и вие не сте опитомили никого. Вие сте сега такива, каквато бе моята лисица. Тя беше лисица, подобна на сто хиляди други лисици. Но аз я направих мой приятел и сега тя е единствена в света.
И розите се почувствуваха много смутени.
— Вие сте хубави, но празни — каза им малкият принц. — За вас не може да се умре. Разбира се, някой обикновен минувач ще помисли, че моята роза прилича на вас. Но тя сама има много по-голямо значение, отколкото вие всички, защото тъкмо нея съм поливал аз. Защото тъкмо нея съм поставял под стъклен похлупак. Защото тъкмо нея съм пазил с параван. Защото тъкмо върху нея убих гъсениците (освен две-три, за да излязат пеперуди). Защото тъкмо нея слушах да се оплаква, да се хвали или дори понякога да мълчи. Защото тя е моята роза.“

Гледането навътре в себе си отблъсква другия. Любовта е взаимност. Наистина лирическият герой трябва да протегне ръка, да покаже, че е сгрешил по някакъв начин, на стихче е прекрасно и лесно, но в действителност.... Усмивки, че започнах да давам акъл, а в чувствата е необходимо предимно интуиция и обич.

се е получило. Написано е от мъжка гледна точка. Аз имам нещо такова, но от женска гледна точка т.е от другата страна на медала с послание "забрави ме, защото ме прие за даденост".
Хареса ми, а дали е по действителен случай...ти си знаеш.:)

Пряма и красива изповед...

Ех, Айп, как така винаги сме слепи за нещата, които имаме и ги оценяваме едва като ги загубим... Няма дадености, за всичко човек трябва да се бори, всеки миг трябва да се бори. Обърне ли се веднъж каруцата, връщане назад трудно ще се намери. Човек трябва да си вземе урок и да продължи напред, като се опита да е по-добър следващия път.