Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
28.09.2014 20:43 -
Блогова рапсодия
Когато блога ти стане любимо занимание, то ролята ти на пишещ е почти готова. Това е като безумно да обичаш жена. Любовта изпълва истински само тогава, когато и се отдадеш изцяло.
Блогърът е суетен човек, колкото и да се преструва, че популярността не го интересува. Но хубавото е, че читателите и съблогърите, които го познават добре, го четат!
Почитателите/читателите са стимулант, те ти инжектират жажда да напишеш нещо по хубаво от това, което си написал до сега, да възтрогнеш и да получиш в отплатата възхищението им...фенки, фенове и т.н.!
Не се оплаквам, доволен съм от пътят, който извървях до сега в блога. Щастлив съм, че не пиша класика, а пиша за съвремието ни и това, което ни заобикаля.
Нямам паузи и периоди на бездействие в блога ми. Бездействието би ме унищожило...
Много добре знам какво мога и какво не мога. Не мога например да пиша или да се превъплътявам в един Ромео. Като се погледна в огледалото... Та какъв Ромео съм аз!? И разбира се не се случи да съм такъв, защото сега вече е късно... По добре да има нещо пропуснато, отколкото нещо излишно... Дали ще се наситя да пиша някога?
От дете съм залюбил да чета и да си съчинявам разни историйки, та и сега. Наистина, нямам умора за това да си пиша това, което чувствам. Както народът вика ,, Луд умора не знае!" Всеки който се е обрекъл да пише, а писането е вид изкуство, трябва да носи малко лудост в себе си. Попаднах в капан от много изкушения в живота ми. От някои се опазих, но от някои дори и загазих.
Само едно ми остана и ще ме владее до край, изкушението да пиша и изкушението да си споделям с вас, мили съблогъри и читатели......Част от вас съм, жив съм и ще продължавам да пиша заради вас и не смятам да напускам блога, за да не се разочаровате, както ме разочароваха тези, които го/ни напуснаха!
Кеф ти скайп, кеф ти нет
всичко е по масло и мед!
Тук знайни и незнайни,
с клавишите се заиграват,
но, мислите им мъдри
препускат по полето наше!
Завити през глава
скришом пишат аноним,
врели не кипели, фукат се,
че сме ги прочели.
Ок, но истината е една!
Пишете, как да се избавим,
от тези неразбрани,
криво разбрани времена!
aip55
че и блога е кьопав, както и времената, в които живеем...
Но все пак е хубаво, че има свестни хора като теб и двайсетина други, заради които участието в блоговият живот е прекрасно занимание.
Поздрави!
цитирайНо все пак е хубаво, че има свестни хора като теб и двайсетина други, заради които участието в блоговият живот е прекрасно занимание.
Поздрави!
freeoldmen написа:
че и блога е кьопав, както и времената, в които живеем...
Но все пак е хубаво, че има свестни хора като теб и двайсетина други, заради които участието в блоговият живот е прекрасно занимание.
Поздрави!
Но все пак е хубаво, че има свестни хора като теб и двайсетина други, заради които участието в блоговият живот е прекрасно занимание.
Поздрави!
Не съм много съгласен с теб, че Блога е кьопав, по скоро , че има такива блогъри, които го правят умишлено кьопав. Нормално е да има различия, ще има и величия, ще има и дразнещи, купчинки от мнения и блогови войни.
За мене това е начин да видя, в какво състояние съм в действителността. Да сверявам времето в което се намирам, а и получавам много знания, за заобикалящият ме свят.
Прав си, че има съвестни и толерантни хора, които посяват култура и възпитание в блогърите и читателите. Няма да ги изброявам, че те са много а да не пропусна някой, за да не обидя пропуснатите.
Хубава вечер Олдмен.......
прочетох написаното и няма какво да кажа. Остави ме без думи, а това не ми се случва често.:)
Хареса ми. Написал си верни неща. Блога тук не е лош. Има много по-лоши, а който не му харесва да си търси друго място под слънцето.
цитирайХареса ми. Написал си верни неща. Блога тук не е лош. Има много по-лоши, а който не му харесва да си търси друго място под слънцето.
troia написа:
прочетох написаното и няма какво да кажа. Остави ме без думи, а това не ми се случва често.:)
Хареса ми. Написал си верни неща. Блога тук не е лош. Има много по-лоши, а който не му харесва да си търси друго място под слънцето.
Хареса ми. Написал си верни неща. Блога тук не е лош. Има много по-лоши, а който не му харесва да си търси друго място под слънцето.
Ето, това е стимула, за да се опивам да пиша хубави неща.
Блогърът и той е човек, като всички други хора. Но повечето си имаме един недостатък, човека си е останал с преобладаващо първично чувствено мислене и роб на половите и стомашни удоволствия, с което е по близо до животните и още далеч от истинското логично мислене, поради което постоянно се правят извращенията гибелни, за него и за блоговият ни живот. Дано да има ефект от мислите ми Кат..., за правилната роля на блога! Хубава седмица Кат...
5.
bliz -
Преминава една деликатна недоизказаност в споделеното. интересно е...
28.09.2014 22:44
28.09.2014 22:44
Споделеното тук от теб - има една топлина, човечност, позитивизъм, но имам усещането , че има някаква емоционална недоизказаност. От всичко разбирам, че се чувстваш добре тук, имаш голямо , изпълнено с любов сърце и има от нея за всеки достоен. За блога може и така да се каже, ако не е вярно - приеми го като шега:
Клуб на самотници
-неразбрани души,
чакащи нечие "Браво".
Самотата вече не ни тежи
- ние сме едно цяло.
цитирайКлуб на самотници
-неразбрани души,
чакащи нечие "Браво".
Самотата вече не ни тежи
- ние сме едно цяло.
И дано да сме от свястните! :)
цитирайЗнаеш ли аз как бих го кръстила този постинг? "Изповед на един суетен блогов графоман". Е, и твойто заглавие си го бива :)
Шегувайки се, осъзнавам, колко много рискувам - първо има вероятност да те засегна, без да искам - макар да не правя нищо друго освен да те цитирам, перефразирайки част от прочетеното
- и второ, употребявайки думата "изповед" има опасност да захванем с Олдмен дълъг спор на библейска тематика и да ти скапем хубавия постинг.:)
Ако говорим сериозно, то наистина ли суетата, лудостта, пристрастеността към писането, страхът от остаряването или убийствената самота са мотив за трайно присъствие в блога? Липсата на щастие в реалността, недочаканата любов и признание за успехите ли ни карат да губим часове във виртуалното? Сигурно и това го има... Но трябва да има и друго.
За мен блогът е сцена, място, където си свободен да сложиш маската, да влезеш в образ, да изиграеш роля, да се посмееш и да се забавляваш. С мярка, доколкото е възможно, без да засягаш другите. Свободен си и да напишеш какво мислиш по дадена тема, да си защитиш позицията. Можеш да получиш смислени коментари, страхотни идеи, а понякога и нечакани обиди...
Когато имаш време и настроение четеш, споделяш, срещаш се, общуваш, проиграваш ситуации и възможности, можеш да бъдеш себе си извън ограниченията на реалността.
Интересно как ти е хрумнала идеята за този постинг? Звучи наистина като изповед и равносметка - да нямаш някаква кръгла годишнина блогово присъствие случайно?
цитирайШегувайки се, осъзнавам, колко много рискувам - първо има вероятност да те засегна, без да искам - макар да не правя нищо друго освен да те цитирам, перефразирайки част от прочетеното
- и второ, употребявайки думата "изповед" има опасност да захванем с Олдмен дълъг спор на библейска тематика и да ти скапем хубавия постинг.:)
Ако говорим сериозно, то наистина ли суетата, лудостта, пристрастеността към писането, страхът от остаряването или убийствената самота са мотив за трайно присъствие в блога? Липсата на щастие в реалността, недочаканата любов и признание за успехите ли ни карат да губим часове във виртуалното? Сигурно и това го има... Но трябва да има и друго.
За мен блогът е сцена, място, където си свободен да сложиш маската, да влезеш в образ, да изиграеш роля, да се посмееш и да се забавляваш. С мярка, доколкото е възможно, без да засягаш другите. Свободен си и да напишеш какво мислиш по дадена тема, да си защитиш позицията. Можеш да получиш смислени коментари, страхотни идеи, а понякога и нечакани обиди...
Когато имаш време и настроение четеш, споделяш, срещаш се, общуваш, проиграваш ситуации и възможности, можеш да бъдеш себе си извън ограниченията на реалността.
Интересно как ти е хрумнала идеята за този постинг? Звучи наистина като изповед и равносметка - да нямаш някаква кръгла годишнина блогово присъствие случайно?
8.
анонимен -
Блог. бг си е магия. Той е най-инт...
29.09.2014 07:23
29.09.2014 07:23
Блог.бг си е магия. Той е най-интересният сайт в България, но за да се задържиш в него се искат качества. Много хора го напуснаха уж, но пак надничат под други никове. Тук е най-големия площад на България, истински Хайд парк.
цитирайbliz написа:
Споделеното тук от теб - има една топлина, човечност, позитивизъм, но имам усещането , че има някаква емоционална недоизказаност. От всичко разбирам, че се чувстваш добре тук, имаш голямо , изпълнено с любов сърце и има от нея за всеки достоен. За блога може и така да се каже, ако не е вярно - приеми го като шега:
Клуб на самотници
-неразбрани души,
чакащи нечие "Браво".
Самотата вече не ни тежи
- ние сме едно цяло.
Клуб на самотници
-неразбрани души,
чакащи нечие "Браво".
Самотата вече не ни тежи
- ние сме едно цяло.
Не мога да твърдя същото...!
Всеки си има мнение, а то е
като задниците-всеки си го има,
но пази си го за теб!
А, може и да има хора останали по принуда на природата, трябва ли да има контраст м/у самотници и не-самотници? Съмнявам се блога да е клуб на самотниците, а по скоро културно-виртуално средство за комуникиране. Приемам шегата, но дано не си обидила някои хора! Поздрав и добра седмица от града на тепетата...
valben написа:
И дано да сме от свястните! :)
Добро утро Пловдив...Вал!
Това вече другите ще кажат и оценяват, а ние сме длъжни да отсеем полезното и да си вземем поука...! Весела и спорна седмица приятелю!
coacoa11 написа:
Знаеш ли аз как бих го кръстила този постинг? "Изповед на един суетен блогов графоман". Е, и твойто заглавие си го бива :)
Шегувайки се, осъзнавам, колко много рискувам - първо има вероятност да те засегна, без да искам - макар да не правя нищо друго освен да те цитирам, перефразирайки част от прочетеното
- и второ, употребявайки думата "изповед" има опасност да захванем с Олдмен дълъг спор на библейска тематика и да ти скапем хубавия постинг.:)
Ако говорим сериозно, то наистина ли суетата, лудостта, пристрастеността към писането, страхът от остаряването или убийствената самота са мотив за трайно присъствие в блога? Липсата на щастие в реалността, недочаканата любов и признание за успехите ли ни карат да губим часове във виртуалното? Сигурно и това го има... Но трябва да има и друго.
За мен блогът е сцена, място, където си свободен да сложиш маската, да влезеш в образ, да изиграеш роля, да се посмееш и да се забавляваш. С мярка, доколкото е възможно, без да засягаш другите. Свободен си и да напишеш какво мислиш по дадена тема, да си защитиш позицията. Можеш да получиш смислени коментари, страхотни идеи, а понякога и нечакани обиди...
Когато имаш време и настроение четеш, споделяш, срещаш се, общуваш, проиграваш ситуации и възможности, можеш да бъдеш себе си извън ограниченията на реалността.
Интересно как ти е хрумнала идеята за този постинг? Звучи наистина като изповед и равносметка - да нямаш някаква кръгла годишнина блогово присъствие случайно?
Шегувайки се, осъзнавам, колко много рискувам - първо има вероятност да те засегна, без да искам - макар да не правя нищо друго освен да те цитирам, перефразирайки част от прочетеното
- и второ, употребявайки думата "изповед" има опасност да захванем с Олдмен дълъг спор на библейска тематика и да ти скапем хубавия постинг.:)
Ако говорим сериозно, то наистина ли суетата, лудостта, пристрастеността към писането, страхът от остаряването или убийствената самота са мотив за трайно присъствие в блога? Липсата на щастие в реалността, недочаканата любов и признание за успехите ли ни карат да губим часове във виртуалното? Сигурно и това го има... Но трябва да има и друго.
За мен блогът е сцена, място, където си свободен да сложиш маската, да влезеш в образ, да изиграеш роля, да се посмееш и да се забавляваш. С мярка, доколкото е възможно, без да засягаш другите. Свободен си и да напишеш какво мислиш по дадена тема, да си защитиш позицията. Можеш да получиш смислени коментари, страхотни идеи, а понякога и нечакани обиди...
Когато имаш време и настроение четеш, споделяш, срещаш се, общуваш, проиграваш ситуации и възможности, можеш да бъдеш себе си извън ограниченията на реалността.
Интересно как ти е хрумнала идеята за този постинг? Звучи наистина като изповед и равносметка - да нямаш някаква кръгла годишнина блогово присъствие случайно?
Добро утро Соа....! Рапсодията в музиката е свободна структура и широк диапазон от настроения и тоналност. Метафорично казано блогова рапсодия е, която позволява повече вариации и форми от джаза.
За това го кръстих така това заглавие. А това, как ти го чувстваш си е твое виждане. Приемам шегата ти деееее, а не съм от обидчивите!
Приятно е да получавам от тебе такива замислящи коментари, които винаги съм сравнявал моето мислене по темата.
Защо ли ти е хрумнало, че има годишнина...?
Поздрав!
kushel написа:
Блог.бг си е магия. Той е най-интересният сайт в България, но за да се задържиш в него се искат качества. Много хора го напуснаха уж, но пак надничат под други никове. Тук е най-големия площад на България, истински Хайд парк.
Напълно съм съгласен с тебе Куш...! Чрез блога промених начина си на живот. Вече не се спирам в кварталните и улични кръчми/говорилни, а общувам тук с хора, които са мислещи. Казвам мислещи, защото хората, които четат и пишат, те са мислещи, хора, които не се занимават с кварталните клюки и безполезни и празни бръщощлевения, както казват бля, бля бля...!
Това наистина ми липсваше в живота, разумност в мислите и идеите при комуникиране с хората. Тук го намерих и се спасих от слушане на празните одумвания и кварталните говорилни!
Хубава седмица и на теб Куш!
Аз съм от младоците, защото когато събрах смелост да си направя блог, повечето от вас вече бяха ИМЕНАТА, от които се учех. Намерих невероятно талантливи и мислещи хора и за нищо на света не бих напуснал блог.бг. Магия си е това... и начин на живот.
Аплодисменти за написаното!
Хубав ден!
цитирайАплодисменти за написаното!
Хубав ден!
didoignatov написа:
Аз съм от младоците, защото когато събрах смелост да си направя блог, повечето от вас вече бяха ИМЕНАТА, от които се учех. Намерих невероятно талантливи и мислещи хора и за нищо на света не бих напуснал блог.бг. Магия си е това... и начин на живот.
Аплодисменти за написаното!
Хубав ден!
Аплодисменти за написаното!
Хубав ден!
Дидо, въобще не си от младоците. Аз започнах да блогувам през ноември 2012, а ти си още по рано от мене в блога. Не се подценявай, няма млади, няма стари, а има можещи и не можещи да пишат. Поводът ми да си направя блог беше една безплатна рецепта за диабета (то е първият ми пост), за да дам моят опит с/у тази коварна съвременна болест. Получих много благодарности и това ме накара/стимулира да продължа да пиша. Щастлив съм, че помогнах на толкова много хора.
Благодаря ти за аплодисментите Дидо и успешен блогов живот! Поздрав...!
От писането тук олеква, нещо като викът в шепа, когато ти е тежко. Споделената радост се удвоява, а мъката намалява двукратно. Говора за чистите отношения, за тези които те четат като приятел, които разбират, които дори могат с думичка да те извадят от някакво тежко състояние. Другите нямат значение, хора всякакви. Просто пиши, всяко преживяване придобива смисъл, когато е споделено, погледнато от различен ъгъл, пречупено през емоционалната призма на друг. Това е важното и мисля, че си го разбрал. Усмивки от мен и прекрасна есенна вечер!
цитирайmakont написа:
От писането тук олеква, нещо като викът в шепа, когато ти е тежко. Споделената радост се удвоява, а мъката намалява двукратно. Говора за чистите отношения, за тези които те четат като приятел, които разбират, които дори могат с думичка да те извадят от някакво тежко състояние. Другите нямат значение, хора всякакви. Просто пиши, всяко преживяване придобива смисъл, когато е споделено, погледнато от различен ъгъл, пречупено през емоционалната призма на друг. Това е важното и мисля, че си го разбрал. Усмивки от мен и прекрасна есенна вечер!
Да олеква, а може би и лекува...! Правилно казваш, че радостта се удвоява, а мъката намалява двукратно, а по-някога дори и изчезва. Благодаря ти за смисленият коментар!
Хубава вечер и на теб Мак...!
Търсене
За този блог
Гласове: 7312
Блогрол
1. Coacoa11
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед