Надежда за ОБИЧ

          Картината от стената не изпускаше нито едно движение на двойката старци, в чиито лица все още личеше радостта от тяхната кристална любов на младини. Огряна от дневната светлина, картината придаваше щастливи спомени на едно изживяно вълшебство, а именно любовта между една щастлива двойка с чифт искрящи погледи от щастие, трепет и радост. Но всъщност тя беше само невинен наблюдател, който констатираше един тежък живот на хора, които са на преклонна възраст, с тежки трудови травми и психични отклонения, останали сами да доживеят остатъка от живота си.
         Бяха отгледали децата си, ожениха ги и всеки си хвана житейският друм на своята съдба. Щастието на младите не включваха техните разбирания. Всъщност всеки трябваше да продължи да живее собственият си живот, без да изисква да се бърка в живота на по-младите. Такова време е дошло, да няма невинни, а душевният лукс да е вече комфорт...
         Така, е когато възрастните хора останат сами в ежедневието си, а трудностите всекидневно им причиняват морална и психическа болка в животът. Изглежда, че съдбата със всеки е малко или повече жестока.
         Женя се събуди, опита се да издаде някакъв звук, за да потърси Олег (мъжа си) да и помогне да стане от леглото, но погледът и се втренчи, както обикновено в една точка и се унесе в забрава, че се е събудила. Тежкият инсулт, допълнен с начална дименсия, беше причината за нейната неподвижността, защото бяха засегнати някои от мозъчните центрове на движенията. Страдаше от такава трудно излечима болест, за която лечението беше почти невъзможно. Беше стегната здраво от болестта и дори трудно си местеше погледа встрани. Всичко около нея бяха монотонни изображения, в които тя не можеше да сравни с нищо подобно в действителността. За нейните 58 години трагедията и беше тотален бич, защото придвижването и беше само с инвалиден стол.
         Олег - мъжът и все още  и беше единственият и придружител в нейния живот. Той страдаше от паркисон и трудно се справяше с непосилната задача да обгрижва Женя. Нежността и любовта към жена му не го бяха отчаяли, а напротив, всички тези трудности, го амбицираха и той с охота, без никакво разочарование от трудностите все повече се стараеше в животът им. Грижите около Женя, изразяваха обич, любов и внимание към инвалидността им. Та нали за това се събират хората, като семейство, когато единият от тях изпадне в трудно положение, другият веднага да му подаде ръка за помощ и да го избави от това състояние.
         По това време Олег беше в кухнята и приготвяше тесто за сиренки, които Женя толкова много обичаше,. Оформи ги, след, което ги остави да бухнат и ги вкара  във фурната да се печат. Отиде да види дали Женя е вече будна. Тя усети движенията му и отвори очи, като се загледа в една отправна точка, която и позволяваше да усеща реалността около нея.
         Олег се приближи до нея и нежно я целуна по челото. Само в този момент клепачите и премигнаха в израз на благодарност за поднесената и обич от Олег и пак се унесе в една точка. Той я повдигна внимателно, като я взе на ръце за да я постави на инвалидният стол. С треперещите му ръце повдигна единият крак, за да обуе чорапа, след, което се захвана и с другият крак.  
         - Ух този паркинсон - шептеше си той. Все по трудно да се справя с ежедневието. Тя отмести главата си на ляво... - О, добро утро мила! Наспа ли се вече? - попита я той, като обу и другият чорап, целуна я с цялата си нежност и внимание, взе  в ръцете си управлението на  инвалидният стол и потеглиха към кухнята..
         Откъм кухнята се носеше приятният мирис на сиренките, които беше сложил да се печат. Аромата на прясно изпечените сиренки беше неустоим, но Женя не беше в състояние да изкаже какво задоволство изпитва от грижите които Олег полагаше за нея. Всъщност осъзнаваше, какво се случва около нея, но реакциите и бяха парализирани и излъчваше шизофреничен оттенък на отношенията с хората около нея.
         - Време е за закуска. Хайде сега внимателно да се нахраним - каза Олег, като взе чаша топло мляко, поднесе я с треперещи ръце към устните на Женя, но не можа с първият опит да доближи чашата до устните на Женя, която стоеше все така втренчена и неподвижна в една точка. Искаше и се да му каже, че долавя болката му от неуспешният му опит, че му прощава, защото който обича винаги прощава, а тя все още изпитваше силна обич към него, но остана все така безмълвна и втренчена в тавана. Паркинсона изневеряваше на всяко негово движение. Течността от чашата излезе вследствие на треперещите движения на ръцете му и поля едната и буза с мляко. Беше предвидил, че може да станат и непредвидени неща и за това взе салфетката с треперещи ръце и избърса бързо намокрената буза. Целуна я след, като избърса бузата и и се извини за грешката му, но  не се отказа да и поднесе мляко, като взе спринцовка със сонда, източи една доза мляко и сложи сондата в устата на Женя, като натисна буталото и вкара течността в устата и. Забавените и движения за преглъщане се усетиха, като се появи част от течността в ъгъла на устните и. Олег спря, изчака с нужното търпение Женя да преглътне остатъка от млякото, след което отчупи парченце от сиренката и го поднесе към устните на Женя, като извади сондата от устата и сложи малкото парченце сиренка в устата и. След минутка, тя усети вкусния мирис на сиренката и бавно започна да дъвчи малкото парченце сиренка. Обикновено закуската траеше около два часа, след, което Олег оформяше разрошената коса на Женя, като я прибираше старателно на конска опашка отзад на врата и донесе новите и неупотребявани дрехи, за да я преоблече, преоблече се и той бързо и каза:
         - А сега, мила, ще отидем да се повеселим в дневното барче, в което едно време двамата се запознахме.  
         Целуна я отново по бузата и се запътиха с инвалидната количка към асансьора. Слънцето отвън ги посрещна дружелюбно с приятни майски топли лъчи.
         Пред барчето имаше павилион за цветя. Олег спря пред него и избра букет от бели хризантеми, след което ги поднесе към Женя, която за учудване помръдна ръцете си, усмихна се и го погледна с въпросителен нежен поглед, което не го беше правила откакто получи инсулта си. Какво ли не прави емоцията ОБИЧ? Олег падна на колене, а тя се опита да задържи цветята, но ги изпусна на земята. Чудото на любовта им запали искрицата, от която Женя се нуждаеше, за да може да се върне в реалният свят и нейното възстановяване от инсулта. Усмивката даде надежда на Олег, че оздравяването на Женя поема правилна посока. Той вдигна букета и след като го подаде отново, забеляза сълзи в очите на жена си. Прегърна я  и за негова радост той чу думичката, която имаше цял живот значение за него.
         - Обичам те Ол...- Но повече не можа да се доизкаже Женя.
   ,, Гледах как двойките на дансинга се смеят и си прекарват добре и за миг се зачудих какво ли би било да танцувам така с ОЛЕГ. Да излезем заедно на среща петък сутрин в барчето. Да отидем на танци. Да следваме стъпките и той да ме води около дансинга, усмихвайки се толкова широко, че трапчинките му да се виждат. Никога не съм имала възможността да преживея нещо подобно, тъй като бях винаги обременена с болеста си, работата и колежа. Винаги съм знаела, че искам да имам собствено/истинско семейство един ден, но по някаква причина, да се обичаме и да се грижим един за друг. "- опита се да разсъждава Женя

   Лицата и на двамата сияеха от щастие. Потеглиха към барчето, в което се бяха запознали на младини. Спряха пред вратите и погледнаха табелата, която стоеше над вратата ,, Надежда за Обич". Макар, че беше преди обяд в бара имаше няколко танцуващи двойки, които се веселяха под звуците на черна блус музика.
         И двамата си представиха, как в началото на съвместният им живот се запознаха имено на този дансинг. Очите им се бяха налели със сълзи от вълнение. Неочаквано Олег усети как ръката му бе обхваната от дланта на жена му. Погледна я и забеляза усмивката по лицето и, като с очи му показа дансинга. Олег без да чака повече подкара инвалидната количка вътре в дансинга, като я завъртя няколко пъти в ритъма на музиката. Спря да я върти и я целуна страстно по устните.  Женя се помъчи да се изправи на крака, като се опита да си повдига стъпалата в такт с музиката.
         Всички танцуващи двойки спряха да танцуват и започнаха да ръкопляскат на чудото, което се случваше пред очите им.  Повечето от тях плачейки от радост я подкрепяха и и даваха кураж, а тя изправена обгърна раменете на Олег  и нежно го погали по устните....
        Няма смешна обич на тоя свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота ни.
       Какви ли чудеса не прави обичта, подплатена с искрена любов?

                 
   
     aip55

 

 

 

 

 

 

 

 

Много хубаво пишеш , ей! Имаш талант.

Поздравления!

идилия си нарисувал само! Аз не познавам такива семейства, но може и да има...Знае ли човек?!
Хареса ми, приятелю!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Сърдечно благодаря за признанието ти Куш!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря! В семейството трябва да има не само обич, но и всеотдайност към проблемите в животът ни! Поздрав!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
И защо да е идилия Кат...? Нима семейният живот не е за двама? Да се уважават и да си помагат, да решават заедно трудностите на живота, които той им предоставя, като изпитание и т.н.....! В днешно време за повечето семейства разбирането за семеен живот (особено при младите) моралът не е на нужната висота. Комерсиалност, безотговорност и задоволяване на личното си его, това са причините за неразбиранията на повечето семейства.
Радвам, се че ти е харесало! Изненади е имало и винаги ще има! Поздрав и спокойни почивни дни!

Вълнуващо и въздействащо, топло и затрогващо,
твърде човешко... и музиката - много добър избор.
Поздрави !

На колко хора им е допаднало това заглавие, подмамващо, че има надежда за обичта. На колко много хора им липсва, дори да не осъзнават или признават. Какво показва това- че много хора са самотни и имат нужда от нея. Това за мен е оптимистично - въпреки неолибералните "ценности", Обичта е желана и търсена.

Мило, емоционално, чувственно, трогателно. Като че ли някой погалва душите ни и ги стопли. Хубаво е като приказка с хубав край.

Може и да има такава обич, съхранила чувствеността, която обаче при средностатестическия случай първа умира. Аз приемам, че има такава обич, но е изключение. Точно по тази начин написано, по-ярко обагрено обаче въздейства, прониква в душите ни.

Усещам един подтекст - ако имаш такава обич и взаимност, старостта е поносима и неплашеща.

Написа разказа, преживя го, изплака го и си пожела да имаш и ти някога нещо такова.
Не ме съди , ако не е вярно, по-скоро се забавлявай , че ни караш да чувстваме и мислим.

Поздрави от bliz!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря ти за мнението Стела50. Вълнуващо приятно е да получа такъв коментар от капацитет, като теб.Хубави почивни дни...

Обичта прави красиви хората, независимо на каква възраст са.
Старостта минава по-лесно, когато са двама...

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Много си права Анин. Коментара ти олицетворява всичко по-горе от мене написано. И аз те харесвам, защото ни снабдяваш с такива хубави филми. Дерзай и поздрав!

Лично мен ме докосна, защото моите мама и татко са точно такава двойка. Когато тя получи инсулт, аз си заминах за Видин за една седмица, но татко не ми даде изобщо да я доближа. Той си се грижеше да нея, като орлица. Считаше, че само моето присъствие там лекува. Те са от тези двойки, които, ако си отиде единия, другият ще умре веднага, защото не може с едно крило. Има такива двойки. Има такава любов. Това е любов! Когато живееш чрез другия, не мислиш само и единствено за себе си. Това е онази любов, зрялата, истинската, вечната.... Поздрави!

----------------------------------------------------------------------
Всички имаме нужда от обич Блиц..., независимо дали са самотни или не. Чувството за обич е кристала, който поддържа честотата на, която е настроено сърцето ни.
Да наистина си го пожелавам такъв живот, макар и да не е от самото начало на живота ми. В душата ми има многоструние, което в зависимост от акорда, ако е минорен ще е нежен и лиричен, но ако е мажорен тогава не се огъвам пред каквито и да са препятствия, за да обичам.
Благодаря ти за хубавия и логичен коментар1 Весела неделя.... Поздрав!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Ооооо, скъпа приятелко, съжалявам ако съм те наранил със сюжета на разказа ми. Но напълно споделям мислите ти в коментара. Точно това исках да изразя, а именно, че обичта е надежда. Осъществената всеотдайност м/у двама е равна на късмет в животът ни! Поздрав и хубава неделя....

Докосва...красивото винаги.
Поздравления.

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря ти за откровението!

Хубав, вдъхновяващ разказ! Изкушавам се да се повторя - старостта не е страшна, като има с кого да похапнеш вафли, па макар и с едно и също чене:)
https://www.youtube.com/watch?v=OAQHvWLxC7g

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря ти мила приятелко за мнението ти. Вафлите вече свършиха, остана само обичта и доверието за споделяне. Колко е хубаво, че си между нас....
Поздрав и спорна седмица!

Четох го преди месеци, когато го публикува.
Много ме трогнаха взаимоотношенията на двама души - от младини до драматичните състояния, на които са подложени от болестите на старини.
Обичта и привързаността правят чудеса!

Сетих се в момента за един филм с Петър Слабаков, Атанас Атанасов, Елжана Попова ..., но не си спомням заглавието.
Там героят на Петър Слабаков се грижи за жена си /Цвета се казваше/, която от младини отбягва, защото смята, че му е изневерила. Беше си загубила едната обеца на млади години, която той намери в кладенеца след нейната смърт.
Спомням си мъжките сълзи на разкаяние и съжаление за изминалите години в НЕВЯРА.
Въпреки всичко той всяка сутрин на ръце я изнасяше на двора, на слънце и я прибираше в къщи. Хранеше я, даваше й вода ...
Както прави и твоят герой.

Много силен разказ си написал, приятелю!
Много силен, след като след толкова месеца го помня почти целия!
Поздравявам те!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Чудесен коментар Катан! Поздрав и благодаря!