- Страхотно, защо не - с треперещ глас отговори Тони.
 - Може би имаш предвид аз да приготвя нещо за вечеря?
 - Ами да, предпочитам вечерята  да е приготвена от теб...- гальовно и нежно отговори тя.
 - Оооох, добре де, но от теб ще бъде десертът.
 - Става разбира се - със задоволство и нежен поглед отговори Тони
    За Тони животът на 43-годишната жена в този момент би трябвало да е прекрасен. Тя бе толкова щастлива, че има такава желана от нея връзка с Гошо, но винаги бе имала в предвид българската поговорка, че,, "Много хубаво не е на хубаво". А в момента много хубаво и се стори на още по-хубаво. Имаше прекрасна и умна дъщеря, имаше и мъж до себе си, на когото можеше да разчита и толкова много да го обича.
    Но нещо не и се връзваше в своите разбирания - как може един самостоятелен и улегнал вече мъж, който знае какво и как да поиска от една жена, да предпочита да живее все при майка си? Това меко казано и бе странно и раздразни любопитството и. Определено не го разбираше.
   За Гошо Тони беше идеалната партньорка в момента.  Той не се притесняваше, че Тони е по-голяма от него. За него жените на двадесет бяха много топли и темпераментни, неоткрити и необуздани. На тридесет са като вълнуващи екзотични предмети. А на четиридесет са като откритието Америка - технически обучени и съвършени, на 60-те е най-страшно, защото стават студени и никой не иска да ходи при тях. Студеното е и неприятно. Чувстваше се прекрасно в американските води, който иска да ходи в по- хладните води на 60-те...
   Вечерята беше в къщата на Тони, но бе приготвена от Гошо..., придружена с бутилка шампанско и две блестящи влюбени свещи мъждукаха на масата.
  - Стана много хубаво, че си останахме вкъщи - каза Тони - добре, че не резервирахме посещение в ресторант.
    Стана от стола си, седна в скута му, като си взе чашата в шампанско и продължи: - Наздраве скъпи! За нас!
  - Знаеш ли, като дете винаги исках да ми се падне най хубавата играчка от пликовете с чипс. В тях често имаше и вкусно шоколадово яйце. И аз сега съм доволен, че ми се падна най-хубавото - като я обгърна през кръста гальовно и я погледна в очите...
  - Играчка ли ме нарече?! - полюбопитства Тони - Но въпреки всичко съм съгласна да си поиграеш с мен. Сигурно ще ми е много хубаво и забавно - каза Тони.
  Гошо стана и я повдигна на ръцете си, което я изненада и извика:
  - Хеейй, чакай! Не сме си изяли десерта...?
  - Десерта току що си го взех в ръце и си го гушкам апетитно. Сега ще си го опитам - и я понесе към спалнята, обсипващ я с целувки и нежност...
   Връзката им наистина бе хармонична и много емоционална. Тони се чувстваше, като харесвана и глезена жена. Винаги си бе представяла такъв начин на обич, топлина и откровение във връзката им, а това много и допадаше. Беше щастлива и силно обичана...
   Но в последно време Тони забеляза, че Гошо промени стила си на обличане, отношението си към нея и все по-често предпочиташе да нощува при майка си, а не при нея.
   Той стана от леглото и взе да се облича.
  - Мислех, че поне тази вечер ще останеш при мен цяла вечер. Беше толкова хубаво и нежно. В последно време все по-рядко оставаш.....
  - Майка пак не е добре. Може нещо да се случи и искам да съм до нея, ако стане нещо необичайно. Искам в такъв момент да съм там, при нея.
  - Е, добре де, има телефони, а и си на двадесет минути път от нея?
  - Нали няма да започваме споровете отново - отряза я Гошо и продължи с обличането.
  - И аз не искам, но все така става. Днес си при мама, а утре отиваш в командировка и вместо пет дни ще останеш цяла седмица, както обикновено става напоследък?
  - Не ми се иска да слушам само твоето мнение-отговори той с назидатален тон. - Като пуснеш плочата тя все превърта на едно и също място.- Подаде и чашата с недоизпито шампанско и си отиде.
    Тони беше бясна. Тя го искаше целият. Искаше да гори с него в любовта си. Искаше да се овъгли в тръпката на обичта. Взе неговата възглавница и я захвърли по вече затворената от Гошо врата. Отпи глътка шампанско и се замисли. Наистина нещо не го разбираше. Напоследък беше много странен, смени си парфюма, стила на обличане. Все по-рядко оставаше да спи при нея. Идваше вкъщи при нея, вечеряха. Страхотно бе преживяването. Правеха секс, а после я поливаше със студена вода с това отиване при мама...? В ефекта на доминото страстта минаваше на все по-заден план. Усещаше, че губи страстта, емоцията и близостта на Гошо. Започна да има чувството, че той е с нея служебно, а любовта и вниманието, на което беше свикнала взеха да избледняват. Сексът си е секс, но на нея и липсваше другото. Чудя се какво може да ми помогне в момента мислеше си тя...
 
Следва...

aip55

разследването на взаимоотношенията между майка и син или /от заглавието/ ...май как се седи на два стола.:)) Не искам да пророкувам, но според мен тази връзка си е обречена още в самото начало. Рано или късно младият мъж започва да се оглежда за момиче на неговите години и да мисли за дом и семейство. Една жена на тази възраст по-трудно се решава да започне всичко отначало, а и годините все пак си казват своето. Ще има една логична раздяла според мен.:)
Толкова детайлно и правдоподобно описваш всичко, че им липсват само личните данни и адресите. Звучиш така все едно са ти съседи.:))
Поздрави, приятелю!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Христос Воскресе Кате! Нека да има само мир и любов за всички хора по-света!
Историята е потресаваща, но все пак ще има и мЪъъъъничко хепи енд, за радост.....

Честит празник и на теб!
Здраве, любов и щастие на теб и на хората, които обичаш!
Ами ще чакаме продължението...

Жив и здрав бъди с Божията Благословия!
Взаимоотношенията между хората са хем объркани и трудни,
хем обаче ни носят радост и стимул за живот. Любовта е основна
движеща сила и ни вдъхновява да живеем и творим...
Ако се чувстваме изоставени, необичани и нехаресвани губим
желание и сила да живеем...

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Мир и любов! Здраве и дълъг живот Ани. Во истина воскресе.
Животът ни не е толкова сложен, колкото ние хората сами си го усложняваме.
А, за любовта..., не забравяй, че всичко е относително. Няма нищо вечно.
Само времето е вечно. То никога не спира своят ход напред!
Да се надяваме, че ще го надживеем....