Чувстваше се изолирана от живота на Гошо, но по-лошото беше, че започна да се чувства изолирана и от детето си. Опита да се свърже с Роси, но не можа да намери с нея общ език.
   - Здрасти Роси! Как си, миличката ми? Искам да те попитам имаш ли си ново приятелче и от къде е, ако не е тайна?
   - Здравей мамо! Добре съм и в момента уча. Пак ли започваш с твоите глупави въпроси? Моля те, не ме занимавай с подобни въпроси! Когато си дойда другата седмица в България, ще имаме достатъчно време да си говорим. Целувам те. Чао! - и Роси затвори принудително телефона.
    Липсата на информация караше Тони, като майка да рисува в съзнанието си всякакви неприятни сценарии. Поредният разговор с Роси отново завърши без резултат. Това я накара да звънне на бившият си мъж за някаква информация, от която разбра, че Роси си има приятел от България, пътувал  по служба до Германия и се виждал често с нея. Работел в някаква външно търговска фирма и т.н...
    Имала си приятел!  Казала на баща си, а на мене нищо не ми е казала. Беше шокирана, че Роси споделя повече с баща си отколкото с нея. Това я обиждаше и и беше болно от такава ситуация в отношенията с дъщеря и.  Постоянно я режеше. Все едно, че не и е майка, а враг. Всъщност Роси е вече голяма и не трябва да държи толкова близък контакт по тези въпроси... Имаше усещането, че е на прага да обяви някаква несъстоятелност. Гошо също го нямаше! Кой ли знае къде е ? Дано само да не е с някоя друга. Сигурно проблемът е в мен, помисли си Тони. Чувстваше се ужасно самотна. Може би преживяваше типичните симптоми на жената в средна възраст. Ситуацията ставаше хаотична. Трябваше ли да променя нещо и да бъда мила и грижовна жена към Гошо? Но трябваше да разбера, какво е това, което отдалечава Гошо от нея.
   Тони се обади на Гошо, че иска непременно да се срещне с него и да си поговорят. Тя трябваше да разбере, има ли друга жена между тях и какъв е проблемът. Срещнаха се на кафе в едно барче:
   - Здравей! Много съм напрегната...- започна първа Тони.
   - Заради работата ли?
   - Не, не е заради работата! Заради теб!
    - Заради мен...? - попита учудено Гошо
    - Кажи ми, искам да знам истината. Има ли друга?
    - Пак започваш с глупости! В хороскопа ти ли го чете?
    - Не, Гошо, прочетох го в погледа ти. По-скоро в липсата на поглед. Отговаряш ми и не ме поглеждаш в очите. Блуждаеш някъде другаде и не казваш истината.
    - Ако става въпрос, че оставам при майка си и ако това, че имам ли друга, отговорът е да!
   - Нямам само това в предвид. Големи хора сме. Ще го преживея някак си. Има ли друга?
   - Обичам те, Тони. Нищо не се е случило. Минавам през тежък период, ще ми мине!
   - Не ти вярвам...
   - Виж, няма смисъл да тъпчем на едно и също място. Казвам ти, обичам те! Ако искаш го приеми, ако искаш недей.
   След разговора Тони се почувства виновна, че се държа толкова нападателно с Гошо, но все пак той и каза това, което тя искаше да чуе. Че я обича и не иска друга жена. Мислеше си дали не преувеличава ситуацията, и ако е така тя трябва да оправи някак си нещата.
   На другият ден отиде в офиса на Гошо, като се надяваше, че едно кафе и няколко целувки ще стоплят отношенията им и ще свършат добра работа, но въобще не подозираше, че я очаква ужасно неприятна изненада.
   Гошо не беше в офисът си. Изненадана остави чашката с кафе на бюрото му и се запъти обратно към вратата. Но в този момент дочу кликване на телефона. Погледна кой го търси и за нейна изненада, прочете името на дъщеря и Роси:
   - Роси:
  ,, Липсваш ми"... ,,Не еееее честно да ми е толкова хубаво с теб! Всичко ми напомня и ухае на миризмата ти. Това бельо е подарък за срещата ни в събота, като се върна в България."
     Възелът взе да се разплита. От тук нататък Тони нямаше друг начин освен да прочете цялата им чат кореспонденция. Картината взе да става много по-мрачна.
   ,, Липсваш ми ужасно"
   ,, И ти на мен захарче. Още малко и ще се целуваме навсякъде където си пожелаем. Искам те Роси! Не издържам вече..."
   Тони беше шокирана от чата между Роси и Гошо! Не можеше да повярва, че Гошо и дъщеря и са подържали тайна паралелна интимна връзка. Животът и се преобръщаше. Вече нищо нямаше смисъл за нея. Трудно и беше да реши от кой се чувства предадена. От Гошо или от дъщеря и. Това за нея беше пълен абсурд. ,,Той спи с дъщеря ми. Лъгали са ме през цялото време. Най-големият ми кошмар. Не мога да повярвам, че ми се случва..." Трудно беше да се успокои. Чувстваше се като призрак, който е предаден от най-близките си хора.
    В последните години, като че ли такива случаи зачестиха. Моето обяснение, е че в календарна и биологична възраст майките и дъщерите се разминават все повече. Факт, e че момичетата все по-рано съзряват и стават жени, а майките все по-късно остаряват. По-този начин майките и дъщерите им остават все по-дълго и паралелно на репродуктивната интимната сцена< - Моя мисъл!
   Тони си взе три дни болнични, защото не искаше да иде в офиса и и да срещне Гошо там. Искаше да избегне всякакви срещи с Гошо. Сигурна беше, че ще избухне. Тя нямаше вече нищо! На земята е. Срината е изцяло. Намрази деня, в който бе срещнала Гошо. Отчете, че това е най-голямата и грешка. Не искаше повече да чува фалшивия му глас. Това е вече поредният ходещ и отхвърлен от нея интимен труп.
  Тези три дни изпи една шепа успокоителни. Бродеше из живота, като в транс. Това бяха най-дългите дни в живота и.
   И така дойде събота и Роси се върна в България, а майка и трудно изкара нощта в очакване на срещата с дъщеря си.  Предстоеше трудно изпитание. Разговорът между дъщеря и майка. Дъщерята, с която се оказаха съперници за един и същи мъж.
   От летището я посрещна баща и, който я докара до дома на Тони. Обади се на Тони, дали може да се качи да се видят, но тя категорично отказа, като му каза да дойде на следващата вечер за вечеря.
   Тони подреди масата за обяд, украси я и зачака появяването на дъщеря си. Ключалката на вратата щракна и на вратата се появи Роси:
   - Мамо! Здравей!
   - Ооо Роси! Как мина полета - като в това време Роси целуна по бузата майка си и каза:
   - Добре. Всичко е наред.
   - Ок. Седни и разказвай....
   - Е какво да разказвам? Няма нищо ново и интересно за сега.
   - Как така да няма нищо ново. Баща ти каза, че си имала нов приятел?
   - Да това е един колега от университета - нагло излъга тя, като не подозираше, че майка и е разбрала всичко.
   - Колега от университета? А защо не ми каза, че е по-голям от теб? Работи в международна компания? А как му е името?
   -Ооо мамо, татко се е объркал. Баща му работи в международна компания. - продължи с лъжите си Роси.
   - И как му е името?
   - На баща му ли?
   - Не Роси! На Гошо...Питам те за Гошо - изкрещя Тони
   - Мамо...
   - Не ми викай мамо! Повръща ми се! Аз съм ти майка, за бога! Това не означава ли нещо за теб?
   - Мамо, трябваше да ти кажем по-рано....
   - Да ми кажете какво? От кога сте си се превърнала в това, в което и аз не съм могла да разбера?
   - Съжалявам - каза Роси, като стана от масата и взе да се облича. Остави ключовете за апартамента на масата и се запъти към вратата.
   - Тръгвай си! Отивай при Гошо. От днес нямаш майка. Разбра ли. Аз и без това досега не съм ти била майка, а кредитна дойна кравичка...Разбра ли ме спирам ти картата, спирам ти телефона, спирам ти всичко. Разбра ли?
   Роси затвори вратата от вънка и повече не се върна при майка си. Тя заживя в Германия с Гошо и по-този начин така продължи живота си..
   Мъката на Тони беше отчайващо жестока. Въпреки изпитите с шепи успокоителни, Тони трудно успя да вземе кураж и да отиде в офиса на общото им работно място с Гошо. Когато на другия ден го направи, констатира, че Гошо предвидливо е напуснал и е събрал вещите си от офиса.
    Живко ( бившият мъж на Тони, разбра от дъщеря му, какво се е случило, а Роси си взе сбогом завинаги и с баща си) и замина да живее с Гошо в чужбина. Роси направи всичко възможно за да скъса с България и с роднините си.
   Трудно е да се възприеме, че една 43-годишна жена остарява, защото дъщеря и я засенчва.
   Повече от осем месеца Тони няма връзка с дъщеря си, но за това пък бракът на Тони и Живко получи втори шанс да продължи...

    aip55
  

Ако този разказ не е по действителен случай, все ми се струва, че можеше още малко да го завържеш. Главния герой да не знае, че върти любов с майка и дъщеря (хубаво си ги разделил териториално, та да не знаят и те една за дуга подробности), а когато дъщерята реши да представи приятеля си пред родителите да опишеш срещата...

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за съвета Пътниче!
Умишлено съкратих историята, защото разказа щеше да стане прекалено дълъг. Може би щяха да станат още две части. В Блог.БГ не се котират много дългите разкази, макар, че те са по-трудоемки, като време и творческо напрежение.
Такива станаха времената... Мъжете по-принцип сме по-добрите, но жените винаги ни изпреварват с една магия по-напред. Хе-хе! Не, че няма и измежду нас черни овце де...
Хубав ден пътнико странен...

Интересна история, неочакван край!

Умело ни насочваше към фалшива следа...

Това Роси щеше да е истинска силна, стойностна личност , ако беше надскочива първичните тръпки и не беше се захванала с Гошо. Какъв егоизъм от нейна страна! Все едно няма нейната младост, живот пред себе си и много шансове. Едва ли този Гошо е неустоймото вселенско изкушение. Една майка, Гошовци - много.

Дали обаче Роси не е възпитана неволно в егоизъм - житейския пример на майката, която за да успее в живота, освен талант, трябва и да е студено-пресметлива...

Раната е голяма, срамът също - как да сподели с приятелка и да не и' се присмиват , дори нейната болка е повод за злорадство.

Още нещо ми прави впечатление - темата за личното щастие те вълнува силно и всички нюанси емоционалност представляват интерес за тебе. Все едно си в началото на житейския си път. Как времето не е заменило многобагрената ти емоционалност с 50 нюанса сиво - това е също съществено и ти трябва да знаеш, че не само основното действие е извор на интерес, а също ти - как разказваш, какво разказваш и т.н. Може да се прави заключение и от това, че подаваш историята "по лъжичка" и гледаш да ни държиш в любопитно напрежение.

Поздрави!

''''''''''''''''''''''''''
Привет Светкавичке! Правилно си схванала, че насочвах умишлено четящите към заблуда. Често я употребявам заблудата, за да изненадам четящият. Но както има Гошовци много, то има и Росита също много...! А това за културата и възпитанието до някъде зависи и от самата личност и по- кое време се развива действието. В миналият век това беше почти абсурдно, но новите взаимоотношения са безкомпромисни, само и само да си задоволят младите егото.
Хе-хе! Супер анализ си направила за емоционалният ми интерес. Авантюрата е в кръвта ми и това е причината да бъда често разнолик и разноцветен. Е не съм и от тези, които изсипват информацията направо с чирпака. Малко по-малко е по-интересно и се усеща по-добре вкуса на възприятието, за което си пиша.

си призная честно и мен ме изненада краят. Първо ме изненада, че майка и дъщеря си развалят взаимоотношенията заради неповторимия Гошо. Другото е, че той излиза чист и невинен като сълза от цялата история. Тук майката е лошата, която не може да приеме любовта на дъщеря си и да разбере, че заради възрастта си шансовете й да го задържи са нулеви. Е, Гошо ми е ясен. Той си гледа грубо казано интереса, но не ми харесва нещо като поведение и характер.. Дали ще бъде верен съпруг е под въпрос, но това е друга тема.:))
Беше ми интересно да прочета, а това изречение относно Гошо много ми допадна и даже развесели.
"Това е вече поредният ходещ и отхвърлен от нея интимен труп."
Усещам в целият ти разказ мъжката ти гледна точка, което за мен е доста интересно. Определено имаш стил.
Поздрави, приятелю!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Мисля, че грешиш или не си разбрала правилно Скъпа Кат...! Развалянето на отношението между майка и дъщеря е заради предателството на дъщерята към майка си. Глупава гордост от страна на Роси.
bliz много правилно е забелязала това предателство. Точно това е кутията на пандора.
Разбира се, че поведението на Гошо е по-ниско и от на животно и е нормално той вече да бъде за нея поредният отхвърлен интимен труп. И точно за това ми беше много трудно да съкратя разказа ми, защото не можах да развия обидата и пълното отчаяние на майката от това, че получава такава благодарност за грижите на детето си. Пълна разруха, която на нейните 43 години се озовава на кръстопът без нито един изход.
Благодаря ти за коментара! Радвам се, че ти хареса. Поздрав и спокойни почивни дни Кат...

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Историйки разни Ж! Дано само да не попадаме в такива ситуации, защото със сигурност няма да ни е хубаво...

Интересна развръзка, наистина. Един от големите шамари, които животът може да ти поднесе, е да разбереш, че не си се справил като родител и не си възпитал детето си добре. Дъщерята очевидно е без елементарно чувство за душевна чистоплътност. А майката, макар и трудно, поумнява и разбира истинските ценности в живота. Добре си редактирал всички части. Хубаво се е получило. Поздрави!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
На всеки нещата в животът му изглеждат през призмата неговите разбирания. Това е разбираемо и естествено. Ще си призная, че диалозите ми бяха най-трудни от целият разказ. Чувствам го и замислям по-един начин, а то се получава нещо, което не го искам да се изразява по-такъв начин.
Щом казваш, че се получило хубаво вярвам ти безприкословно, защото знам, що за капацитет си, и колко си напред в материята. Благодаря ти за хубавите думи Жабче.....