Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.05.2016 06:25 - Кучката...
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7423 Коментари: 16 Гласове:
29

Последна промяна: 20.12.2018 23:17

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


   Близо до Пловдив има едно село Марково. То е нещо, като Пловдивските предградия, наричаме го още Бевърлихилс жаргонно. Това е в полите на Родопите над селото във вилната зона, където живеят новоизлюпените богаташи на демокрацията.
   В една от вилите-имения, която е на семейство богато капиталисти, работи Гогата, момък от селото, с добро сърце, но прост и наивен човечец е той. 
   Една вечер, когато се връщал в дома на господарите си, подире му тръгнало едно куче. Отначало той не го забелязал, но кучето вървяло така упорито по петите му, че той се обърнал. Погледнал да види дали познава кучето. Не, никога не го бил виждал.
   То било страшно мършава кучка с големи висящи оголени гърди/цици. Тя бягала след него умърлушена и изгладняла, с увиснала опашка, с уши, прилепнали към главата, спирала се, когато спирал той, и пак тръгвала, когато и той тръгвал.Той се опитал да прогони тоя кучешки скелет и завикал:

  -  Бягай! Я се махай от тук! Пшшшшт! Ху! Ху!

      Кучката се отдалечила няколко крачки, приседнала на задника си и започнала търпеливо да чака и щом Гогата тръгнал отново, тръгнала и тя след него. Той се престорил, че взема камъни. Кучката избягала малко по-далеч, като разклащала силно плоските си оголени цици, но се върнала веднага, щом Гогата се обърнeл.. Тогава Гогата се смилил и я повикал. Кучката се приближила нерешително с прегънат гръбнак, а всичките й ребра щръкнали над кожата. Гогата я погалил по издадените кости и цял покъртен от тая животинска беда, казал:
   — Хайде, ела!
   Кучката веднага замахала опашка, защото почувствувала, че я приемат и прибират, и вместо да върви в краката на новия си господар, започнала да тича пред него. Той я настанил върху сламата в имението, а след това отърчал до кухнята за хляб. Когато се наяла до насита, кучката заспала, легнала свита на кълбо.
   На другия ден Гогата се обадил на господарите си и те му позволили да задържи кучето. То било добро куче, ласкаво и вярно, умно и кротко.Но кучката имала ужасен недостатък. Тя горяла за любов от началото до края на годината. За кратко време се запознала с всички кучета от околността, които започнали да се навъртат около нея денем и нощем. Тя им оказвала вниманието си с безразличието на проститутка, държала се добре с всички и мъкнела подире си същинска кучешка улична глутница, съставена от най-различни образци на лаещото племе, едни дребни като юмрук, а други едри като магарета. Тя ги развеждала по пътищата в безкрайни разходки, а когато се спирала да си почине на тревата, те се нареждали в кръг около нея и я съзерцавали с изплезени езици.
   Местните хора я смятали за необикновено явление; никога не били виждано подобно нещо. Ветеринарният лекар се чудел какво става, не проумявал нищо.  
   Когато вечер тя се прибирала в конюшнята, кучешката паплач обсаждала имението. Кучетата се провирали през всяка дупка на живия плет, който обграждал градината, опустошавали лехите, изскубвали цветята, дълбаели дупки в цветните лехички и докарвали до отчаяние Гогата, който се грижел за градината. Те по цели нощи виели около сградата,  дето спяла приятелката им, и нищо не било в състояние да ги прогони.  Денем се промъквали дори до къщата. То било цяло нашествие, бич, беда. Господарите на имението срещали всеки миг по стълбите и дори в стаите мънички жълти паленца с вирнати опашки, ловджийски кучета, булдози, кучета от вълча порода с мръсна козина, бездомни скитници, грамадни песове, които карали децата им да бягат уплашени от тях.
   Все пак Гогата се грижел и уважавал кучката. Оказало се умна кучка, липсвала и само човешки говор, заслужила си дори и името Бонза. Поръчал и специален нашийник, с медна плочка, на която било изписано името ,,БОНЗА на Гогата от Марково".
   Но бедите едва сега започвали. Бонза проявила феноменална плодовитост, постоянно забременявала и веднага след като се освободяла и раждала по четири пъти в годината цяла върволица кученца, принадлежащи към всички разновидности на кучешката раса. След като избирал по едно малко паленце, което оставял „за да й вземе млякото“, Гогата събирал останалите в градинарската си престилка и безмилостно ги хвърлял в езерото на Марково, като им вързвал камък на вратовете им и така ги давил.
   Управителят на имението, излязъл от търпение, заповядал на Гогата да прогони Бонза от имението. Отчаяният момък се опитал да я даде някому. ала никой не я искал. Тогава той решил да я прокуди и я поверил на едни работници от отдел ,,Чистота", които да я изоставят на полето отвъд Марица. Но още същата вечер Бонза се върнала.
   Тоя път управителят се разсърдил съвсем сериозно, повикал Гогата и му казал гневно:

   — Ако до утре сутринта не хвърлиш в реката това куче, ще те изгоня, ясен ли съм?

  Гогата останал, като вцепенен; той се качил в стаята, за да стегне бохчата си, защото предпочитал да напусне службата си. След това разсъдил, че не би могъл да постъпи никъде, докато влачи подире си тая неудобна кучка, помислил си, че сега е в добра къща, добре платен и хранен, казал си, че едно куче наистина не струва толкова, спомнил си за собствените си интереси и най-после твърдо решил да се отърве на разсъмване от Бонза.
   Станал още в зори, намерил здраво въже и отишъл да вземе кучката. Тя бавно станала, разтърсила се, изтегнала крайниците си и се впуснала радостно към господаря си.Тогава куражът го напуснал и той започнал да я прегръща нежно, галил дългите уши, целувал я по муцуната, обсипвал я с всички мили имена, каквито знаел. Ала един часовник наблизо ударил шест. Нямало повече място за колебание. Той отворил вратата и казал:

— Хайде.Да тръгваме!

   Кучката замърдала опашка, защото разбрала, че ще излязат.
   Стигнали брега на Марица, той избрал място, дето реката изглеждала дълбока. Тогава свързал единия край на въжето за кожения гердан на кучката, взел един голям камък и го свързал на другия край. След това взел в прегръдките си Бонза и я зацелувал лудо, като човек, с когото ей сега ще се раздели. Държал я притисната до гърдите си, люлеел я, наричал я „моя сладка Бонза, моя малка Бонза“, а тя се оставяла да я милват и треперейки от радост ръмжала от наслада. Няколко пъти се наканвал да я хвърли и винаги сърцето му не давало.
   Но неочаквано се решил и с всичка сила я хвърлил колкото се може по-далече. Отначало тя се опитала да плува, както правела, когато я къпели, ала главата й, повлечена от камъка, постепенно потъвала; тя хвърляла към господаря си безумни, молещи за помощ човешки погледи и се борела, като човек, който се дави. След това цялата предна част на тялото й потънала, а задните крака се движели безумно над водата; най-после и те се скрили.
   Тогава цели пет минути на повърхността на водата изскачали и се пукали въздушни мехурчета, сякаш реката почнала да клокочи. С опулени очи, обезумял, на Гогата се струвало, че вижда как Бонза затъва в тинята и в селяшката си простота той си казвал:

    — Какво ли мисли в тоя час за мене това животно?

   Минало месец от тогава, но Гогата все бил тъжен и опечален, от загубата на Бонза. Често ходели за риба с господаря си по долното течение на Марица. В един от тези моменти Гогата и уравителят седнали под едно дърво на сянка до реката за да ловят риба. Неочаквано забелязали по водата, че плува нещо едро.
   — Я погледни това, дето плува! Ще ти приготвя пържола от него - пошегувал се управителят.
   В същност това било грамадна, подпухнала мърша, тя плувала с краката нагоре по течението.
    Управителят се приближил и продължил шегите си:
   — Дявол да го вземе! Не е прясна! Каква плячка, драги! Не е и мършава.
   Гогата се въртял около мършата, но се държал на известно разстояние от голямото разлагащо се куче. След това внезапно млъкнал и започнал да го гледа с необикновено внимание. После се приближил още, тоя път сякаш за да  докосне мършата, която доплувала близо до тях. Разгледал втренчено гердана, след това протегнал ръка, уловил мършата за шията, завъртял я, дръпнал я до себе си и прочел надписа на позеленялата медна плочка, която била прикрепена към обезцветената кожа: „ Бонза на Гогата от Марково“.
   Мъртвата кучка пак намерила господаря си на шестдесет километра от мястото от което била умишлено от Гогата удавена!
   Той надал ужасен вик, хввърлил се във водата и заплувал с всичка сила към отсрещният бряг, като продължавал да реве и щом стигнал сушата, хукнал обезумял, съвсем гол през полето. Бил полудял!
   Един ден, когато бях на посещение в клиниката по психиятрия на един мой познат, забелязах в един ъгъл на двора едър мършав човек, който изглеждаше, че упорито вика някакво въображаемо куче. Той викаше с приятен, нежен глас:

   — Бонза, мила Бонза, ела тука, Бонза, ела тука, хубавице моя!

   И се тупаше по бедрото, както правим, когато искаме да привлечем кучетата.

Попитах лекаря:

   — Какъв е тоя?

Той отвърна:

   — О! Той не е интересен! Един градинар, на име Гогата, полудял, след като умишлено удавил кучето си за да се отърве от него. А сега често дори пролива и сълзите си за нея...

aip55







Гласувай:
29



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katara - aчо, разтърсваш ме,скъпи Френд!
28.05.2016 09:40
ставаш все по добър и концентриран..
този разказ спокойно може да засрами
Емил Зола/ Терез Ракен/ .
с най искрено възхищение...
Ти си един красив Пламък в мрака...
Ю
цитирай
2. tota - Разказ за обич и съвест
28.05.2016 10:19
Поздрави!
цитирай
3. kvg55 - Това може да се случи само с чувст...
28.05.2016 11:42
Това може да се случи само с чувствителни хора, каквито богатите не са.
цитирай
4. aip55 - Привет!
28.05.2016 13:29
За №-1
Благодаря ти Ю...!
Аз също съм очарован от много твои публикации!
Хубави почивни дни!
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
№-2
Благодаря Тоте за мнението ти!
'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
№-3
Може да се спори, но не е мястото тук. И от богатите има
милостиви и свестни ,чувствителни хора.
Все пак Ви благодаря за коментара!
Хубав ден!
цитирай
5. whitebarde - :)
28.05.2016 16:05
Супер разказ :) Поздравления :)
цитирай
6. aip55 - Супер разказ :) Поздравления :)...
28.05.2016 16:44
whitebarde написа:
Супер разказ :) Поздравления :)

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря!
цитирай
7. stela50 - Трогателен разказ за силна привързаност и обич
28.05.2016 20:15
с трагичен край... силно и истинско... и твърде човешко.
Поздравления !
цитирай
8. aip55 - с трагичен край. . . силно и истин...
28.05.2016 20:40
stela50 написа:
с трагичен край... силно и истинско... и твърде човешко.
Поздравления !

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за мнението Стела50.
цитирай
9. milady - stela50, ти си „разбирач“ поразително просто се изказа.Поздрави от мен !
28.05.2016 21:08
stela50 написа:
с трагичен край... силно и истинско... и твърде човешко.
Поздравления !


6 плюс за Автора..автора....
цитирай
10. aip55 - с трагичен край. . . силно и истин...
29.05.2016 00:51
milady написа:
stela50 написа:
с трагичен край... силно и истинско... и твърде човешко.
Поздравления !


6 плюс за Автора..автора....

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Аз пък намирам, че Стела се е изказала кратко, но ясно и напълно компетентно
за разказа ми. Нека да не издребняваме... Мислещи хора сме!
цитирай
11. katan - Много тъжно,
29.05.2016 11:28
но разказано по човешки и истинско за ... една кучка.
И ... един вълкодав.
цитирай
12. aip55 - но разказано по човешки и истинско ...
29.05.2016 12:02
katan написа:
но разказано по човешки и истинско за ... една кучка.
И ... един вълкодав.

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Винаги ще има варвари!
Противоречията, сблъсъците, ненавистта, вървят наравно с благородството и любовта. Човекът е добър, човекът е и лош.
За героят ми не можем да го съдим по недостатъците му, а по начина, по който ги превъзмогва, колкото и фатално да е това!.
цитирай
13. pvdaskalov - * ! *
29.05.2016 14:17
АНГЕЛЧО, ти май не разбираш, че си създал шедьовър!
Трябваше след заглавието да напишеш "Забранен за деца и възрастни със слаби нерви".
Работодателите на Гогата не са били лоши хора, щом са дали първоначалното си съгласие кучето да се подвизава в дома им' Грешката е, че са разрешили тя да води предишния си безпризорен живот. И не са имали стабилна ограда.
Имах паянтова барака (кошара) в Калофер, в двора. Горяла преди години и така възстановена, че 100 пъти си разбих челото в носещите покрива необелени от кората дървета. Поради тази причина рядко я ползвах и след време чух скимтене и пролайване на малки кученца от нея. Нали съм си глухар, надуших ги по на около 40-50 дни. Две сладурчета, а майката - жълта като лисичка. Е, не съвсем, просто - красота. Дръглива, като че ли е била в Освиенцим. Засилих й храната: патешки фенери, пилешки шийки, уж редовни меса от магазина, с които съм се излъгал. Кучката се влюби в мен... ОБАЧЕ! Пак се разгони и в двора, нестопанисван от безброй години, нахлуха всички ергени от Розовата долина. Давеха се помежду си заради загладилата косъма кучка. И нощем! Не можех да мигна. А през деня имах работници, трябваше да съм на фокус. Купих въздушна пушка, но дава ли ми сърце да ги трепя. Я мога, я - не. Оплаках се на вуйчо ми, Бог да го прости (Лани се спомина на 87; ловец, пчелар... работяга.) Той изпрати "чистач" от ловната дружинка, негов приятел. Нямаше го още Законът. Повиках кучката. Тя пристигна щастлива и доверчива, ловецът й върза въже през врата, а другия край - за колата с коня, отзад. Щял да я откара в гората. Какво значи това - не знам. После се върна за рожбата й. Беше останало мъжкото. Женското, кротушко като майка си, беше изчезнало. Някой го взел. Такава красота оставя ли се?! Мъжкото беше диваче, не се остави нито веднъж да го погаля. И рижавият ловец не успя... Вдигна чифтето и го унищожи. Моето съгласие ще го нося като вина до гроб...
Та обвиних стопаните в началото, че не са си направили ограда. Заради набезите на мъжкарите бях оградил калоферския двора със стени, по-високи от китайските. Сега се виждат на сателитните снимки. Но… едно мисли човек, друго (обикновено заради външни фактори) друго става.
Мога да кажа още добри слова за постиженията ти вози разказ, но ти не искаш.
Дерзай!
От мен – най-сърдечни поздрави!
П и е р
цитирай
14. aip55 - За №-13
29.05.2016 19:32
Може би най-подходящо заглавие щеше да е ,,Обич и съвест"
Няма да разтягам локуми, но ти благодаря за обширният коментар.
Жив и здрав бъди!
цитирай
15. anin - Тъжна история, и
15.06.2016 09:52
Много добре разказана!
цитирай
16. aip55 - Много добре разказана!, , , , , , , , , , ...
16.06.2016 07:51
anin написа:
Много добре разказана!

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Благодаря!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481451
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031