Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2016 06:32 - Топала... част - 2
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2731 Коментари: 10 Гласове:
20

Последна промяна: 19.06.2016 19:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


       Някои го наричаха мързеливец, други нехранимайко, трети го освиркваха, а имаше и съжалителни особи, като една циганка, която го повика да му даде парче питка и точно когато я подаваше в ръцете му, нарочно я пусна на земята, за да се подиграе с него. Когато той посегна да вземе питката от земята не беше хапвал нищо от три дни.  Тогава тя му я подритна нарочно. Наведе се, но трудностоящ в тази поза за да си вземе остатъка от питката, която се разпиля на пътя. Когато се наведе циганката ритна патерицата, на която се подпираше. Люлката падна безпомощно на земята, но с мъка успя да докопа един от останалите залци и лакомо, с треперещи от глад ръце го набута в устата си. Изправи се с големи усилия, завъртя се на едната патерица и ловко заби със всичката си сила другата патерицата  в хълбока на ромката, която въобще и не можеше да си представи такава агресия от него. Тя се сви от болка, хукна за да се отдалечи от него, като се развика:
   - Явъх, явъх, кАалпазан мУрУсен не-един!
   Но ,,мързеливеца" имаше нужда да похапва всеки ден.
   Беше обиколил околните села Сухозем, Бегово,Отец Паисиево, без да събере нито една пара или да получи поне малко хлебец за да залъже някак глада си. Единствената му надежда бе село Долна Махала, но селото беше на шест километра от Отец Паисиево. Това бе за него труден и непосилен път, а се чувстваше толкова изтощен от недохранването, уморен и грохнал от скотският си живот. Едва едва се клатушкаше по пътя, защото стомахът му беше празен, като самият негов нещастен живот.
   Но гладът не признава отчаяние и той тръгна по главния път за селото.
   Беше късен ноември. Циганското лято бе към своят край. Есента бе разголила клоните на дърветата, а вятърът си духаше из полето, обрулваше неокапалите листа, шмугваше се между клоните и си подсвирваше вече неговата студена зимна мелодия, като често украсяваше с най-различни звуци и свистения, но и често на пулсации сменяше аранжимента си.
   Недъгавият човек се придвижваше бавно. Пристъпваше на единия си останал трудно подвижен крак, който завършваше с изкуствено протъркано ходило, увито в някакви измърсени дрипи. Полагаше нечовешки усилия за да се придвижи, защото чувстваше, че силите му бавно, но сигурно започват да го напускат. По някога спираше да си почине, като за тази цел се скриваше в някоя вдлъбнатина на земната кора, за да се скрие на завет от студения и коварен вятър.
   Мислеше само с какво да се нахрани, но му бе трудно да го намери. Няколко часа се мъкна по шосето, но най-накрая забеляза в далечината първите къщи на селото. Празният му стомах пренебрегна апатията, която го бе обзела и ускори с последни сили движението към селото.
    И тук картината на отчаянието се повтори. Когото срещнеше да поиска милостиня всеки му отказваше. Тогава той бавно и смирено се отдръпваше, обръщаше гръб от врата на врата и го отпращаха без да дадат нещо на сиромаха. Въпреки това той не загуби надежда и продължи да обикаля от къща на къща.
   Прогониха го от всякъде. А, бе един от студените и неприятни късни есенни дни, когато на човека му е тъжно, сърцето му е свито, както мрачните мисли на хората, които ръцете им не са толкова щедри за да се разтворят, да подадат  или помогнат с нещо.
   След като обиколи всичките къщи и не получи нищо той се строполи до оградата на последната къща на селото, свали от закоравелите си мишници патериците. Легна, като остана дълго време неподвижен, измъчван от глад, студ и мизерия, твърде много оскотял за да осъзнае нещастният си живот.
   Но, смътната надежда на отчаянието се яви изведнъж пред него. Няколко бели домашни патици минаха необезпокоявани покрай него. Люлката ги наблюдаваше внимателно и определено се замисли, но по скоро със стомаха си, отколкото с главата си. Взе един камък, но и през ум не му мина, че ще извърши по този начин някакво престъпление, в случая кражба.
   Понеже си бе ловък и сръчен с едно хвърляне улучи точно в главата една от най близките патици и я уби. Другите патици се разбягаха в панически крясък, с което стопанинът на къщата излезе от нея и видя мъртвата все още мърдаща патица в ръцете на Люлката.
   Ужасяващ коварен удар почувства по гърба си Люлката в този момент, което го накара да изпусне патицата от ръцете си. Строполи се безпомощен на земята, като се сви на кълбо. А разяреният стопанин на патката се нахвърли върху него и го смаза от бой. Удряше го като вбесен ограбен селянин, налагаше го по цялото тяло с юмруци и крака. Още по бесен ставаше, като разбра, че недъгавият човек не може да се отбранява.
   Като се умори да го бие селянинът го хвана за дрипите и го повлече към двора си и го заключи в празната кочина. Така полуумъртвен и окървавен остана да лежи заключен на пода в кочината. Ограбеният селянин се обади на ченгетата да дойдат и да си вземат крадеца.
   След два часа полицаите пристигнаха, отвориха предпазливо вратата на кочината, като очакваха някаква агресия. Подозираха, че се опитва да симулира.
   Стопанинът заобяснява, че той бил нападнат от недъгавия. Защитавал се бил с голяма мъка...
   Полицаят подкани Люлката да стане и да излезе, но движенията на нещастника бяха трудни. Помислиха, че се преструва.
Но истината бе , че беше обхванат от страх от униформите им. Страхът на козлето пред вълка. Но със сетни усилия, успя да стане и да се закрепи в изправено положение, облят целия в кръв и рани от побоя. Насъбра се цяла сюрия селски сеирджии, които му се присмиваха и му показваха юмруците си.
   Полицейският арест също не бе гостоприемен. Той не беше лежал никога в участъка. Дежурният старшина свали нара от стената за да може арестантът да легне. Цялата тази бъркотия го преряза и тотално го обърка. При разпита от дежурния не произнесе нито дума. Не разбираше вече нищо. В същност той не говореше с никой. Мисълта му бе неясна, за да може да я изрази с думи. Беше изгубил способността си да употребява човешка реч в следствие на изолирането си от обществото.
   Старшината заключи решетките, като забрави да го попита дали има нужда да се нахрани.
   На другата сутрин дежурният отиде да отключи килията, но го видя проснат по очи на земята. Целият под бе облят в кърви. Върна се да вземе парцал, като му заповяда веднага да си забърше килията. Люлката надигна само глава, защото усети, че нещо има върху нея, но не можа да фиксира дори и малко светлина. По лицето му бе изписано болка, мъка и страдание..., а в погледа му се четеше безразличие към живота..
   По-късно разпитващите тръгнаха към арестувания, за да си свършат служебните задължения. По пътя към килията се чу стенание и пъшкане, но когато стигнаха до килията го намериха мъртъв с проснат парцал до главата му..., а от очите  продължаваха да бликат ,,щастливите" сълзи на природата му.
   Нещастен е този, който не може да си понесе края, а той го посрещна с радост и търпение.
   Изглежда Светията най-накрая сложи край на мъките в нещастният му живот...

aip55







Гласувай:
20



Следващ постинг
Предишен постинг

1. travell - Очаквах точно в последната къща
18.06.2016 13:55
да му излезе късмета и да го приюти някоя самотна душа като него, а то взе, че по-лошо стана.
цитирай
2. aip55 - да му излезе късмета и да го приюти ...
18.06.2016 15:04
travell написа:
да му излезе късмета и да го приюти някоя самотна душа като него, а то взе, че по-лошо стана.

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Хепи енд в живота се среща не толкова често.
Някои въобще не го срещат...
цитирай
3. valben - Последната къща, последното село...
18.06.2016 16:17
А къде е хепиенда? И дали въобще го няма? Финалът ти е супер! Точно това очаквах. Ти ще ме разбереш.
Имаш моето БРАВО!
цитирай
4. aip55 - А къде е хепиенда? И дали въобще го ...
18.06.2016 17:43
valben написа:
А къде е хепиенда? И дали въобще го няма? Финалът ти е супер! Точно това очаквах. Ти ще ме разбереш.
Имаш моето БРАВО!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Точно там е хепи енда, във финала....
Когато мъките свършат, но колкото и да е щастлив краят, той си остава винаги трагичен и в повечето случаи даже и циничен...
Благодаря за мнението ти Вал...
цитирай
5. katan - Очаквах този край на мъките на страдалеца.
19.06.2016 08:35
Не точно в ареста, а в последната къща, в последната надежда ...
"Ограбеният" селянин-нещастник е направил това, което се очаква от такива хора .
Направил си нещо повече, включил си и друг елемент - полицията пристига след 2 часа!!! /типично/ и отвежда Невинния, а виновния остава вкъщи да хапне блажено от патицата.
Краят е по-скоро щастлив, отколкото скръбен.
ЧОВЕКЪТ е плачел със щастливи сълзи за избавлението...
Поздрави!
цитирай
6. aip55 - Не точно в ареста, а в последната ...
19.06.2016 09:55
katan написа:
Не точно в ареста, а в последната къща, в последната надежда ...
"Ограбеният" селянин-нещастник е направил това, което се очаква от такива хора .
Направил си нещо повече, включил си и друг елемент - полицията пристига след 2 часа!!! /типично/ и отвежда Невинния, а виновния остава вкъщи да хапне блажено от патицата.
Краят е по-скоро щастлив, отколкото скръбен.
ЧОВЕКЪТ е плачел със щастливи сълзи за избавлението...
Поздрави!


'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Точен коментар! Няма какво да добавя. Разбрала си идеята на разказа ми
в светлината на идеята ми.
Благодаря ти Катанче!
цитирай
7. saankii - ачо, малко е прекалено..
19.06.2016 12:06
за моята творческа фантазия...
но ,който обича..хорър....
хубав ,слънчев ден, френд!
цитирай
8. aip55 - за моята творческа фантазия. . . но, ...
19.06.2016 13:20
saankii написа:
за моята творческа фантазия...
но ,който обича..хорър....
хубав ,слънчев ден, френд!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря Ю... за мнението ти. Е и малко за тебе:
https://www.youtube/watch?v=maAyfcO-X3k
цитирай
9. stela50 - Мъчителен, изключително въздействащ финал...
22.06.2016 18:10
в него има всичко... и болка, и надежда, и отчаяние.
Има и неразбиране, гняв... много силни чувства
и трагични моменти, липса на макар и малка светлинка...
нима нито у един човек в това село няма и капчица
състрадание и добро - смъртта е спасение в случая,
страшна е реакцията на обикновените хора, което замисля
какво е провокирало такава злоба и ненавист към този
човек, дори в затвора, загубил ума и дума, той пак е сам.
Поздравления, aip55 !

цитирай
10. aip55 - в него има всичко. . . и болка, и на...
22.06.2016 19:55
stela50 написа:
в него има всичко... и болка, и надежда, и отчаяние.
Има и неразбиране, гняв... много силни чувства
и трагични моменти, липса на макар и малка светлинка...
нима нито у един човек в това село няма и капчица
състрадание и добро - смъртта е спасение в случая,
страшна е реакцията на обикновените хора, което замисля
какво е провокирало такава злоба и ненавист към този
човек, дори в затвора, загубил ума и дума, той пак е сам.
Поздравления, aip55 !


''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Написах разказа по повод Задушница...
Ще си призная, че като писах разказа изпадах често в нервно състояние и не можех да продължа да пиша. Поставях се на мястото на героя и вътрешното ми чувство
се бунтуваше заради нещастната съдба на героят ми. Но всичко е литература,
свободата да пишем е това, както ние чувстваме сюжета. Тъжно е.
Така съм усещал и предал селската недоверчивост, алчност и стиснатост.
Благодаря за точният коментар Стела!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481115
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031