Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2016 07:23 - Надежда за обич
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 881 Коментари: 4 Гласове:
18

Последна промяна: 24.02 12:22

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


Надежда за ОБИЧ

          Картината от стената не изпускаше нито едно движение на двойката старци, в чиито лица все още личеше радостта от тяхната кристална любов на младини. Огряна от дневната светлина, картината придаваше щастливи спомени на едно изживяно вълшебство, а именно любовта между една щастлива двойка с чифт искрящи погледи от щастие, трепет и радост. Но всъщност тя беше само невинен наблюдател, който констатираше един тежък живот на хора, които са на преклонна възраст, с тежки трудови травми и психични отклонения, останали сами да доживеят остатъка от живота си.
         Бяха отгледали децата си, ожениха ги и всеки си хвана житейският друм на своята съдба. Щастието на младите не включваха техните разбирания. Всъщност всеки трябваше да продължи да живее собственият си живот, без да изисква да се бърка в живота на по-младите. Такова време е дошло, да няма невинни, а душевният лукс да е вече комфорт...
         Така, е когато възрастните хора останат сами в ежедневието си, а трудностите всекидневно им причиняват морална и психическа болка в животът. Изглежда, че съдбата със всеки е малко или повече жестока.
         Женя се събуди, опита се да издаде някакъв звук, за да потърси Олег (мъжа си) да и помогне да стане от леглото, но погледът и се втренчи, както обикновено в една точка и се унесе в забрава, че се е събудила. Тежкият инсулт, допълнен с начална дименсия, беше причината за нейната неподвижност, защото бяха засегнати някои от мозъчните центрове на движенията. Страдаше от такава трудно излечима болест, за която лечението беше почти невъзможно. Беше стегната здраво от болестта и дори трудно си местеше погледа встрани. Всичко около нея бяха монотонни изображения, в които тя не можеше да сравни с нищо подобно в действителността. За нейните 58 години трагедията и беше тотален бич, защото придвижването и беше само с инвалиден стол.
         Олег - мъжът и все още  и беше единственият и придружител в нейния живот. Той страдаше от паркисон и трудно се справяше с непосилната задача да обгрижва Женя. Нежността и любовта към жена му не го бяха отчаяли, а напротив, всички тези трудности, го амбицираха и той с охота, без никакво разочарование от трудностите все повече се стараеше в животът им. Грижите около Женя, изразяваха обич, любов и внимание към инвалидността им. Та нали за това се събират хората, като семейство, когато единият от тях изпадне в трудно положение, другият веднага да му подаде ръка за помощ и да го избави от това състояние.
         По това време Олег беше в кухнята и приготвяше тесто за сиренки, които Женя толкова много обичаше,. Оформи ги, след, което ги остави да бухнат и ги вкара  във фурната да се печат. Отиде да види дали Женя е вече будна. Тя усети движенията му и отвори очи, като се загледа в една отправна точка, която и позволяваше да усеща реалността около нея.
         Олег се приближи до нея и нежно я целуна по челото. Само в този момент клепачите и премигнаха в израз на благодарност за поднесената и обич от Олег и пак се унесе в една точка. Той я повдигна внимателно, като я взе на ръце за да я постави на инвалидният стол. С треперещите му ръце повдигна единият крак, за да обуе чорапа, след, което се захвана и с другият крак.  
         - Ух този паркинсон - шептеше си той. Все по трудно да се справя с ежедневието. Тя отмести главата си на ляво... - О, добро утро мила! Наспа ли се вече? - попита я той, като обу и другият чорап, целуна я с цялата си нежност и внимание, взе  в ръцете си управлението на  инвалидният стол и потеглиха към кухнята..
         Откъм кухнята се носеше приятният мирис на сиренките, които беше сложил да се печат. Аромата на прясно изпечените сиренки беше неустоим, но Женя не беше в състояние да изкаже какво задоволство изпитва от грижите които Олег полагаше за нея. Всъщност осъзнаваше, какво се случва около нея, но реакциите и бяха парализирани и излъчваше шизофреничен оттенък на отношенията с хората около нея.
         - Време е за закуска. Хайде сега внимателно да се нахраним - каза Олег, като взе чаша топло мляко, поднесе я с треперещи ръце към устните на Женя, но не можа с първият опит да доближи чашата до устните на Женя, която стоеше все така втренчена и неподвижна в една точка. Искаше и се да му каже, че долавя болката му от неуспешният му опит, че му прощава, защото който обича винаги прощава, а тя все още изпитваше силна обич към него, но остана все така безмълвна и втренчена в тавана. Паркинсона изневеряваше на всяко негово движение. Течността от чашата излезе вследствие на треперещите движения на ръцете му и поля едната и буза с мляко. Беше предвидил, че може да станат и непредвидени неща и за това взе салфетката с треперещи ръце и избърса бързо намокрената буза. Целуна я след, като избърса бузата и и се извини за грешката му, но  не се отказа да и поднесе мляко, като взе спринцовка със сонда, източи една доза мляко и сложи сондата в устата на Женя, като натисна буталото и вкара течността в устата и. Забавените и движения за преглъщане се усетиха, като се появи част от течността в ъгъла на устните и. Олег спря, изчака с нужното търпение Женя да преглътне остатъка от млякото, след което отчупи парченце от сиренката и го поднесе към устните на Женя, като извади сондата от устата и сложи малкото парченце сиренка в устата и. След минутка, тя усети вкусния мирис на сиренката и бавно започна да дъвчи малкото парченце сиренка. Обикновено закуската траеше около два часа, след, което Олег оформяше разрошената коса на Женя, като я прибираше старателно на конска опашка отзад на врата и донесе новите и неупотребявани дрехи, за да я преоблече, преоблече се и той бързо и каза:
         - А сега, мила, ще отидем да се повеселим в дневното барче, в което едно време двамата се запознахме.  
         Целуна я отново по бузата и се запътиха с инвалидната количка към асансьора. Слънцето отвън ги посрещна дружелюбно с приятни майски топли лъчи.
         Пред барчето имаше павилион за цветя. Олег спря пред него и избра букет от бели хризантеми, след което ги поднесе към Женя, която за учудване помръдна ръцете си, усмихна се и го погледна с въпросителен нежен поглед, което не го беше правила откакто получи инсулта си. Какво ли не прави емоцията ОБИЧ? Олег падна на колене, а тя се опита да задържи цветята, но ги изпусна на земята. Чудото на любовта им запали искрицата, от която Женя се нуждаеше, за да може да се върне в реалният свят и нейното възстановяване от инсулта. Усмивката даде надежда на Олег, че оздравяването на Женя поема правилна посока. Той вдигна букета и след като го подаде отново, забеляза сълзи в очите на жена си. Прегърна я  и за негова радост той чу думичката, която имаше цял живот значение за него.
         - Обичам те Ол...- Но повече не можа да се доизкаже Женя.
         Лицата и на двамата сияеха от щастие. Потеглиха към барчето, в което се бяха запознали на младини. Спряха пред вратите и погледнаха табелата, която стоеше над вратата ,, Надежда за Обич". Макар, че беше преди обяд в бара имаше няколко танцуващи двойки, които се веселяха под звуците на черна блус музика.
         И двамата си представиха, как в началото на съвместният им живот се запознаха имено на този дансинг. Очите им се бяха налели със сълзи от вълнение. Неочаквано Олег усети как ръката му бе обхваната от дланта на жена му. Погледна я и забеляза усмивката по лицето и, като с очи му показа дансинга. Олег без да чака повече подкара инвалидната количка вътре в дансинга, като я завъртя няколко пъти в ритъма на музиката. Спря да я върти и я целуна страстно по устните.  Женя се помъчи да се изправи на крака, като се опита да си повдига стъпалата в такт с музиката.
         Всички танцуващи двойки спряха да танцуват и започнаха да ръкопляскат на чудото, което се случваше пред очите им.  Повечето от тях плачейки от радост я подкрепяха и и даваха кураж, а тя изправена обгърна раменете на Олег  и нежно го погали по устните....
   - Исками се да мога да ти кажа...
                        ОБИЧАМ ТЕ!
     Какви ли чудеса не прави обичта, подплатена с искрена любов?

                  image
http://aip55.blog.bg/lichni-dnevnici/2015/02/21/nadejda-za-obich.1340177
   
   aip55

image
ALL  RIGHT REZERVED





Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. valben - Привет!
29.10.2016 08:24
Няколко пъти съм чел този разказ и винаги ми е харесвал по различен начин. Сега, при новия прочит, отново ми хареса. Получаваш отново моите поздрави!
Твой приятел Вальо!
цитирай
2. aip55 - Няколко пъти съм чел този разказ и ...
29.10.2016 12:16
valben написа:
Няколко пъти съм чел този разказ и винаги ми е харесвал по различен начин. Сега, при новия прочит, отново ми хареса. Получаваш отново моите поздрави!
Твой приятел Вальо!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря Вал...! Пуснах го повторно, защото много хора ми го
дискутират и имат различно мнение! Хубави почивни дни!
цитирай
3. milady - много нежно...аплаузи!
29.10.2016 13:03
едно от най хубавите твои писания,много силно
благодаря ти,ангеле
цитирай
4. aip55 - едно от най хубавите твои писания, ...
29.10.2016 14:10
milady написа:
едно от най хубавите твои писания,много силно
благодаря ти,ангеле

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Здрасти Ю...!
Радвам се, че ти е харесал разказа ми.
Благодаря за признанието ти. хубави почивни дни!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 697986
Постинги: 265
Коментари: 2309
Гласове: 6087
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930