Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.02.2017 21:20 - Отново тишина...
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3173 Коментари: 14 Гласове:
19

Последна промяна: 30.12.2017 19:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



   Бях застанал до перилата на прозореца с гръб към града. Вятърът люлееше оголените клони на дърветата, подобно на окъсани знамена. Спокойствието, с което отпивах последните глътки на соленият ми джин, се развали, когато на вратата се усети някакво раздвижване. Концентриран в червената рибка играеща своя вълшебен танц в аквариума, която може би също, като мене се опитваше да разговаря с мислите на тишината ни, понеже и двамата бяхме сами сред тишината на нашето ежедневие....

   Често тишината почуква на вратата ми. Но..., не влиза току-така непринудено. Нарушеното спокойствие на стаята ме изненада. Тъкмо се бях вглъбил за да мога да остана по дълго с  мислите си когато чух глухото потропване на тишината, а рибката от аквариума направи обратен пирует и зачака действието на тишината в положение на покой. Някак си почувствах радост, че има кой да ме навести, но дали така бе и с мълчaливата ми рибка, която контактуваше с мене само с движения, с очи, които винаги ме гледаха, а може би следяха внимателно действията ми.

   Изправих се от канапето и погледнах навън, пооправих бритона, като изпитвах удоволствие и утеха, че отново тишината ме навестява и се сеща за мен. Останах изненадан от зимния дъжд, който плющеше по прозореца ми и ритмично тананикаше по перваза му. Тишината, разбирано, като ,,движение навътре и в дълбочина движение, което презира външната показност и не се нуждае от кой знае каква пищност. Но тя остава винаги меланхолично тъжна. Дали да се разкрия пред нея..., защото се зарадвах на посещението и?

   Отворих. Несъмнено празният и студен поглед ме смути, но не се разкрих. Стоеше пред мене поставила една непринудена загадъчна усмивка на лицето си, като ми подаде еднометров виртуален черен шоколад, но въпреки неудобството от мен, показа една щастлива, лъчезарна  усмивка, която ми подсказа за човешката фраза ,, Радвам се да се видим отново! Да знаеш, колко ми липсваше..."
  
   -   Изненада ме! Спря дъха ми! Сигурно си дошла да ми подариш чувството, което търсех толкова дълго? Ти си единствената..., която чакам! Тази, която чакам за да потъна в целувките на мълчанието и безвремието. - казах.

   -   Нима! А дали е приятна за тебе тази изненада? - попита тишината.

   -   Честно да си кажа, че все пак те очаквах по-рано да дойдеш.

   -    С колко по рано?

   -    Зимата ми се стори цяла вечност. Липсваше ми...

     -   Спокойно. Този път смятам да остана за по-дълго.

   Поканих я да влезе. Почувствах квантовото и минаване навътре през тялото ми, как бързо се огледа в стаята и се спря точно пред аквариума. Вторачи се в малката червена рибка и бързо се разположи в обема на стаята ми.

   -   Аз съм на джин. А, ти какво желаеш?

   -   Каквото и ти консумираш.

   -   Тогава ще ти налея една голяма доза, за да можем да се наслаждаваме на питието по-дълго.

   Налях джина, като същевременно попитах дали иска сол или тоник за глезотийка, и го сложих пред нея на стъклената масичка. Отдавна не се бяхме виждали, а шоколадът, който ми поднесе, бе истинска радост за мене. Не беше се променила много. Разбира се бе някак си уютно с нея, замечтани с мълчанието на тишината... Взех шоколада и тръгнах към вестибюла, за да оставя шоколада отвън.
  
   -   Не се показвай на вън! Ще се измокриш - каза тишината, като наруши мълчанието помежду ни.
 
   -   Е, нима те е страх? - Какво от това, да не сме от захар?

   -   Нали ще се гушкаме двамата? Ще се намокрим...

   -   Тогава ще оставя щоколада в хладилника, но ще трябва да го пречупя на две, защото е много дълъг или пък ще го оставя, когато си тръгнеш от тука. Хммм, ти тишина си страдание, а мълчанието между нас е врата към различни вселени, на духовната възможност, да потънем в ритъма на собствената си вселена...То е самата власт на,,общото", власт на необходимостта, хармония за която малкото случайности е самата природа. А действеният живот въстава с мълчанието. - пофилософсвах аз.

    После си побъбрихме на дълго и на широко. Оплака ми се, че напоследък динамиката и стресът спъват действията и. Не върви, каза. А ситуацията все повече се влошава. Безработица, безотговорност, политици, безхаберие спъват нормалното и ежедневие.

   -   Този шоколад, трябваше да ти го донеса още миналият път, но от толкова много грижи, по-някога пропускам - отсече тишината. - Какво се бавим? Няма ли вече да започнем с гушкането?

                     image

   -   Не бери кахър. За всичко има ред и време. Нали не бързаш?
Или бързаш да ми подариш душевните ти чувства? М!

   Остана при мене два месеца. Хубаво и било при мене вкъщи. Похортувахме си надълго и нашироко. След това реши да си тръгне. Щеше ми се да бе останала още малко, но взе окончателно решение да си тръгва. Беше заета с грижите по работата си. Също и здравето си. Не знаех, дали отново ще си дойде здрава, защото канцерогенът упорито не иска да я напусне. Може би в следващите месеци или пък години? Може би малко повече или много повече...

   А шоколада умишлено не го вкусих, защото знаех, че виртуала няма вкус и мирис, но все пак и той остарява и придобива горчивият вкус на мълчанието... Остана ми само щастливият спомен от гостуването и....
  
   По-някога и тишината е спокойствие, но не е дългоочакваното щастие... Именно в този прекрасен заобикалящ ни свят, изтъкан от глупост и любов, могат да бъдат чути мълчанията на тишината..., за да навлезеш в тишината на сърцето си!

    Отворих прозореца и погледнах навън с замръзнал поглед. Клоните на дърветата бяха все така оголени, люлееха се под силата на вятъра, а здрачното небе имаше цвят на студена пепел и мълчаливият шепот на тишината...

Здравей, ти моя тишина!
Само ти остана ми от... всичко,
отдавна си със мене у дома,
дори започнахме да се обичаме....
Като две немигащи звезди,
като изстинала - забравена целувка,
която... като зимен дъжд вали,
замръзва щом покапе по... обувките...
И няма птици със които да говоря,
а само приливи от тъжен океан,
Любовта у мене - що да стори
щом няма на кого да я раздам...
Но пък... Нали си имам теб!
Дома ми, пуст, като вина,
със теб поне - сме си потребни...
Здравей отново,
моя...
тишина!.
Napolitano

   aip55
  

ALL RIGHTS RESERVED




Тагове:   мълчание,   самота,   тъга,


Гласувай:
19
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katara - ачо, здравей, Тя май те открадна от нас..
18.02.2017 21:49
пишеш така силно, истинско..
сякаш , и аз го преживявам с теб..
не изхвърляй шоколада..
Тя ще се върне..
Любовта никога не умира..
само се трансформира..
комплименти, френд..
винаги ми напомняш Е Зола..
просто така..
цитирай
2. aip55 - пишеш така силно, истинско. . ся...
18.02.2017 21:58
katara написа:
пишеш така силно, истинско..
сякаш , и аз го преживявам с теб..
не изхвърляй шоколада..
Тя ще се върне..
Любовта никога не умира..
само се трансформира..
комплименти, френд..
винаги ми напомняш Е Зола..
просто така..

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
За пръв път получавам комплимент, който са ми правили някога като пишещ, благодаря!
цитирай
3. koce64 - Все по добър !
19.02.2017 20:10
Продължавай така !!! Все по добър и романтичен !!!


цитирай
4. aip55 - Продължавай така !!! Все по добър и ...
19.02.2017 20:32
koce64 написа:
Продължавай така !!! Все по добър и романтичен !!!



''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за мнението Ви Коце64......
цитирай
5. valben - Прекщрасен разказ!
20.02.2017 19:47
Аз вече ти казах какво мисля за него. Направих и едно сравнение. И ще добавя - страшен символ еднометров шоколад, недокоснат и остаряващ. И едно навлизане в тишината на сърцето си...
Поздравявам те!
цитирай
6. aip55 - Аз вече ти казах какво мисля за него. ...
20.02.2017 21:25
valben написа:
Аз вече ти казах какво мисля за него. Направих и едно сравнение. И ще добавя - страшен символ еднометров шоколад, недокоснат и остаряващ. И едно навлизане в тишината на сърцето си...
Поздравявам те!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря Вал...! Тишината е основата за преустройство на животът ни!
цитирай
7. zaw12929 - Нежно, мило, приятно кътче. . . Лека ...
24.02.2017 18:31
Нежно, мило, приятно кътче... Лека вечер!
цитирай
8. aip55 - Нежно, мило, приятно кътче. . . Лека ...
24.02.2017 19:03
zaw12929 написа:
Нежно, мило, приятно кътче... Лека вечер!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за мнението Ви колега.
При теб също е интересно и приятно, да научим по нещо ново. Хубава събота и неделя!
цитирай
9. ivoki - ПРЕКРАСНО ! РЕСПЕКТ !
25.02.2017 01:55
ПРЕКРАСНО !
РЕСПЕКТ !
цитирай
10. aip55 - ПРЕКРАСНО ! РЕСПЕКТ ! '''''...
25.02.2017 05:42
ivoki написа:
ПРЕКРАСНО !
РЕСПЕКТ !

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря ти приятелю за хубавото мнение!
цитирай
11. zabavnata - Добро утро!
26.02.2017 09:19
Добре написано, почувствано и пресъздадено. Прекрасно е!
цитирай
12. aip55 - Добре написано, почувствано и п...
26.02.2017 09:44
zabavnata написа:
Добре написано, почувствано и пресъздадено. Прекрасно е!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря! Така сме ние по чувствителните натури!
цитирай
13. stela50 - Много, много добро... Поздравления !
06.03.2017 23:22
Страхотни сравнения, образи, изказ... и още...
да... и музиката, подсилваща въздействието на разказа.
Моите аплодисменти !
цитирай
14. aip55 - Страхотни сравнения, образи, и...
07.03.2017 17:44
stela50 написа:
Страхотни сравнения, образи, изказ... и още...
да... и музиката, подсилваща въздействието на разказа.
Моите аплодисменти !

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря ти Таня за хубавите думи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 908746
Постинги: 284
Коментари: 2405
Гласове: 6487
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031