Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08.2017 15:25 - Изоставените
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2423 Коментари: 7 Гласове:
13

Последна промяна: 09.09.2017 20:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                                                       ИЗОСТАВЕНИТЕ
     Мислех си, че наистина вече е полудяла. Щом си тръгна и остави на моите грижи детето си, като го захвърли в приют за изоставени деца. Изостави го без да и мигне окото за съжаление. Обеща, че ще ми се обажда често и ще ми изпраща всеки месец малка финансова помощ срещу запазването на добрите ни отношения между нас, с надеждата за добър съвместен живот в бъдеще.
    Ето вече четири-пет години откакто се запознахме и заживяхме заедно, Ася не се бе излагала така. Не знам от къде и дойде идеята, да замине за Германия. Мислеше, че там ще спечели много пари и ще осигuри финансовото си състояние на малкия си син  Чочо. Реши! Ще не ще, но замина и сега вече от четири месеца никаква вест от нея нямаше. А малкият Чочко всеки ден ме очакваше на интерната на оградата в пет след обед да ида и да му занеса нещо сладичко, но с най-голямо нетърпение първо ме питаше -
   - ,, Как е мама? Пита ли за мене? Кажи и, че имам шестица по математика! Нали обеща, че ще ми се обажда всеки ден по хендито? Защо не ми се обажда? Затъжих се за нея... - и т.н."  Въпроси, които и отговори бяха вече наранили детската му душа, а отговорите, които аз трябваше да давам съкрушаваха моето съзнание на човешка отговорност с непосилният за езика ми отговор за нещастието на изоставеното дете. Опитвах се да му угаждам, като го вземах всяка седмица при мене. Разхождахме се из улиците през деня, колкото и горещините да ни бяха противни. Глезех ме се със сладолед, ходехме и на басейн, но винаги накрая опираше до въпроса -
    - ,, Как е мама? Защо мълчи и не се обажда? - и т.н.- въпроси, които вълнуваха също и мене. Необяснимо бе поведението и. Избираш не избираш, но това дойде на главата ми и не ми дава покой. Разсъждавам ,,- Какво ти става? Защо така пощръкля и млъкна? Раздвижи се малко? Та ние тук с Чочко си мислим вече и най-лошото, което може да се случи на човек." - Мълчание, тишина, самота и неизвестни налягаха мислите ми.
    Знаех само, че е в Берлин. Когато пристигна първият месец ми се обаждаше по-често, но изведнъж спря да се обажда и настъпи тъй ненужното мълчание вече пет месеца и за двама ни.

Следва


Тагове:   отчаяние,


Гласувай:
13



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ikra - Привет, приятелю!
01.09.2017 23:23
Тъжно е!...
Дай Боже никой да не попада в подобен "информационен вакум"! Тишината боли, особено когато е от любим човек...
цитирай
2. aip55 - Тъжно е!. . . Дай Боже никой да не п...
02.09.2017 09:50
ikra написа:
Тъжно е!...
Дай Боже никой да не попада в подобен "информационен вакум"! Тишината боли, особено когато е от любим човек...

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Така е, когато егото е над всичко, дори и пред най-близките ти...
Благодаря за коментара Икра!

цитирай
3. katara - mnogoo тъжноо..ачо..
02.09.2017 16:40
в Живота на човек има два избора.
Духовното,или..парите...
в 99% надделява второто..
просто, ние сме страхлива порода...копелета...
жал ми е за децата..многооо..
аз съм дала..всичко ,което имам, за да не загубят моите двама сина..Надеждата..
бяха още млади, неопитни, раними..тогава..
когато и Баща им ни напусна завинаги..
готова съм Бог и Дявола да ме съдят..
бих искала, да не бе така..тъжно...
но, всъщност е...
всичко друго е заблуда, за да мога да продължа..
извинявам се. на твоите читатели за лирическия тон..
цитирай
4. aip55 - в Живота на човек има два избора. ...
02.09.2017 20:26
katara написа:
в Живота на човек има два избора.
Духовното,или..парите...
в 99% надделява второто..
просто, ние сме страхлива порода...копелета...
жал ми е за децата..многооо..
аз съм дала..всичко ,което имам, за да не загубят моите двама сина..Надеждата..
бяха още млади, неопитни, раними..тогава..
когато и Баща им ни напусна завинаги..
готова съм Бог и Дявола да ме съдят..
бих искала, да не бе така..тъжно...
но, всъщност е...
всичко друго е заблуда, за да мога да продължа..
извинявам се. на твоите читатели за лирическия тон..

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Привет Ю....!
Трогнат съм от коментара ти. Толкова труд и мъка се чете в него.
И правилно, си отбелязала, че всичко е мечти и заблуда. С една дума ,,всичко е напразно", защото малко са хората, които ще оценят трудът ни.
Ще си призная честно, но докато не оправят нещата за редактиране в блога, няма да пусна другите две части на разказа ми. То са мъки в редактирането, то са условия, няма уголемяване на шрифта, и т.н...,усложнения, които никому не са нужни. Ще пусна останалата част, когато всичко си дойде на мястото и е удобно за редактиране.
Благодаря за коментара и хубава събота и неделя!
цитирай
5. tota - Очаквам с нетърпение продължението...
06.09.2017 22:19
Пиши! Можеш!
Поздрави и честит празник!
цитирай
6. aip55 - Пиши! Можеш! Поздрави и честит ...
07.09.2017 06:03
tota написа:
Пиши! Можеш!
Поздрави и честит празник!

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Разбира се, че ще продължа с писането.
То си е вече навик, от който няма лечение.
Свикнахме с предишният режим на писане в блога
и сега този начин на оформяне мисля, че никак не е удобен
за редактиране и оформяне на публикациите.
Благодаря за мнението ти Ати. Усмивки...
цитирай
7. stela50 - Да, пишеш хубаво... интересни сюжети, лек изказ...
09.09.2017 20:28
завладяващо и вълнуващо.
Поздравления, Ангел !
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481128
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031