Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
30.08.2017 15:25 -
Изоставените
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2423 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2017 20:51
Прочетен: 2423 Коментари: 7 Гласове:
13
Последна промяна: 09.09.2017 20:51
ИЗОСТАВЕНИТЕ
Мислех си, че наистина вече е полудяла. Щом си тръгна и остави на моите грижи детето си, като го захвърли в приют за изоставени деца. Изостави го без да и мигне окото за съжаление. Обеща, че ще ми се обажда често и ще ми изпраща всеки месец малка финансова помощ срещу запазването на добрите ни отношения между нас, с надеждата за добър съвместен живот в бъдеще.
Ето вече четири-пет години откакто се запознахме и заживяхме заедно, Ася не се бе излагала така. Не знам от къде и дойде идеята, да замине за Германия. Мислеше, че там ще спечели много пари и ще осигuри финансовото си състояние на малкия си син Чочо. Реши! Ще не ще, но замина и сега вече от четири месеца никаква вест от нея нямаше. А малкият Чочко всеки ден ме очакваше на интерната на оградата в пет след обед да ида и да му занеса нещо сладичко, но с най-голямо нетърпение първо ме питаше -
- ,, Как е мама? Пита ли за мене? Кажи и, че имам шестица по математика! Нали обеща, че ще ми се обажда всеки ден по хендито? Защо не ми се обажда? Затъжих се за нея... - и т.н." Въпроси, които и отговори бяха вече наранили детската му душа, а отговорите, които аз трябваше да давам съкрушаваха моето съзнание на човешка отговорност с непосилният за езика ми отговор за нещастието на изоставеното дете. Опитвах се да му угаждам, като го вземах всяка седмица при мене. Разхождахме се из улиците през деня, колкото и горещините да ни бяха противни. Глезех ме се със сладолед, ходехме и на басейн, но винаги накрая опираше до въпроса -
- ,, Как е мама? Защо мълчи и не се обажда? - и т.н.- въпроси, които вълнуваха също и мене. Необяснимо бе поведението и. Избираш не избираш, но това дойде на главата ми и не ми дава покой. Разсъждавам ,,- Какво ти става? Защо така пощръкля и млъкна? Раздвижи се малко? Та ние тук с Чочко си мислим вече и най-лошото, което може да се случи на човек." - Мълчание, тишина, самота и неизвестни налягаха мислите ми.
Знаех само, че е в Берлин. Когато пристигна първият месец ми се обаждаше по-често, но изведнъж спря да се обажда и настъпи тъй ненужното мълчание вече пет месеца и за двама ни.
Следва
Мислех си, че наистина вече е полудяла. Щом си тръгна и остави на моите грижи детето си, като го захвърли в приют за изоставени деца. Изостави го без да и мигне окото за съжаление. Обеща, че ще ми се обажда често и ще ми изпраща всеки месец малка финансова помощ срещу запазването на добрите ни отношения между нас, с надеждата за добър съвместен живот в бъдеще.
Ето вече четири-пет години откакто се запознахме и заживяхме заедно, Ася не се бе излагала така. Не знам от къде и дойде идеята, да замине за Германия. Мислеше, че там ще спечели много пари и ще осигuри финансовото си състояние на малкия си син Чочо. Реши! Ще не ще, но замина и сега вече от четири месеца никаква вест от нея нямаше. А малкият Чочко всеки ден ме очакваше на интерната на оградата в пет след обед да ида и да му занеса нещо сладичко, но с най-голямо нетърпение първо ме питаше -
- ,, Как е мама? Пита ли за мене? Кажи и, че имам шестица по математика! Нали обеща, че ще ми се обажда всеки ден по хендито? Защо не ми се обажда? Затъжих се за нея... - и т.н." Въпроси, които и отговори бяха вече наранили детската му душа, а отговорите, които аз трябваше да давам съкрушаваха моето съзнание на човешка отговорност с непосилният за езика ми отговор за нещастието на изоставеното дете. Опитвах се да му угаждам, като го вземах всяка седмица при мене. Разхождахме се из улиците през деня, колкото и горещините да ни бяха противни. Глезех ме се със сладолед, ходехме и на басейн, но винаги накрая опираше до въпроса -
- ,, Как е мама? Защо мълчи и не се обажда? - и т.н.- въпроси, които вълнуваха също и мене. Необяснимо бе поведението и. Избираш не избираш, но това дойде на главата ми и не ми дава покой. Разсъждавам ,,- Какво ти става? Защо така пощръкля и млъкна? Раздвижи се малко? Та ние тук с Чочко си мислим вече и най-лошото, което може да се случи на човек." - Мълчание, тишина, самота и неизвестни налягаха мислите ми.
Знаех само, че е в Берлин. Когато пристигна първият месец ми се обаждаше по-често, но изведнъж спря да се обажда и настъпи тъй ненужното мълчание вече пет месеца и за двама ни.
Следва
Тъжно е!...
Дай Боже никой да не попада в подобен "информационен вакум"! Тишината боли, особено когато е от любим човек...
цитирайДай Боже никой да не попада в подобен "информационен вакум"! Тишината боли, особено когато е от любим човек...
ikra написа:
Тъжно е!...
Дай Боже никой да не попада в подобен "информационен вакум"! Тишината боли, особено когато е от любим човек...
Дай Боже никой да не попада в подобен "информационен вакум"! Тишината боли, особено когато е от любим човек...
'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Така е, когато егото е над всичко, дори и пред най-близките ти...
Благодаря за коментара Икра!
в Живота на човек има два избора.
Духовното,или..парите...
в 99% надделява второто..
просто, ние сме страхлива порода...копелета...
жал ми е за децата..многооо..
аз съм дала..всичко ,което имам, за да не загубят моите двама сина..Надеждата..
бяха още млади, неопитни, раними..тогава..
когато и Баща им ни напусна завинаги..
готова съм Бог и Дявола да ме съдят..
бих искала, да не бе така..тъжно...
но, всъщност е...
всичко друго е заблуда, за да мога да продължа..
извинявам се. на твоите читатели за лирическия тон..
цитирайДуховното,или..парите...
в 99% надделява второто..
просто, ние сме страхлива порода...копелета...
жал ми е за децата..многооо..
аз съм дала..всичко ,което имам, за да не загубят моите двама сина..Надеждата..
бяха още млади, неопитни, раними..тогава..
когато и Баща им ни напусна завинаги..
готова съм Бог и Дявола да ме съдят..
бих искала, да не бе така..тъжно...
но, всъщност е...
всичко друго е заблуда, за да мога да продължа..
извинявам се. на твоите читатели за лирическия тон..
katara написа:
в Живота на човек има два избора.
Духовното,или..парите...
в 99% надделява второто..
просто, ние сме страхлива порода...копелета...
жал ми е за децата..многооо..
аз съм дала..всичко ,което имам, за да не загубят моите двама сина..Надеждата..
бяха още млади, неопитни, раними..тогава..
когато и Баща им ни напусна завинаги..
готова съм Бог и Дявола да ме съдят..
бих искала, да не бе така..тъжно...
но, всъщност е...
всичко друго е заблуда, за да мога да продължа..
извинявам се. на твоите читатели за лирическия тон..
Духовното,или..парите...
в 99% надделява второто..
просто, ние сме страхлива порода...копелета...
жал ми е за децата..многооо..
аз съм дала..всичко ,което имам, за да не загубят моите двама сина..Надеждата..
бяха още млади, неопитни, раними..тогава..
когато и Баща им ни напусна завинаги..
готова съм Бог и Дявола да ме съдят..
бих искала, да не бе така..тъжно...
но, всъщност е...
всичко друго е заблуда, за да мога да продължа..
извинявам се. на твоите читатели за лирическия тон..
'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Привет Ю....!
Трогнат съм от коментара ти. Толкова труд и мъка се чете в него.
И правилно, си отбелязала, че всичко е мечти и заблуда. С една дума ,,всичко е напразно", защото малко са хората, които ще оценят трудът ни.
Ще си призная честно, но докато не оправят нещата за редактиране в блога, няма да пусна другите две части на разказа ми. То са мъки в редактирането, то са условия, няма уголемяване на шрифта, и т.н...,усложнения, които никому не са нужни. Ще пусна останалата част, когато всичко си дойде на мястото и е удобно за редактиране.
Благодаря за коментара и хубава събота и неделя!
Пиши! Можеш!
Поздрави и честит празник!
цитирайПоздрави и честит празник!
tota написа:
Пиши! Можеш!
Поздрави и честит празник!
Поздрави и честит празник!
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Разбира се, че ще продължа с писането.
То си е вече навик, от който няма лечение.
Свикнахме с предишният режим на писане в блога
и сега този начин на оформяне мисля, че никак не е удобен
за редактиране и оформяне на публикациите.
Благодаря за мнението ти Ати. Усмивки...
завладяващо и вълнуващо.
Поздравления, Ангел !
цитирайПоздравления, Ангел !
Търсене
За този блог
Гласове: 7312
Блогрол
1. Coacoa11
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед