Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.09 03:10 - Изоставените - продължение
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 949 Коментари: 4 Гласове:
14

Последна промяна: 08.09 03:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
                     Изоставените - продължение

Какви ли не мисли ми минаваха през главата. Не исках и да помисля, че може би е попаднала на някоя мутра или сутеньор и се е подлъгала за лесно спечелване на пари с намерение да
постигне целите си в Германия. От два месеца преди да замине си измисляше все чудатости, който нямаха връзка с нормалното поведение на любяща детето си майка. И сега си спомням добре прегръдките и целувките ни, който никога няма да се заличат в съзнанието ни.
Сигурен бях, че страда, но нещо постоянно ме глождеше, човъркаше от вътре. Защото търпението ми за нейното мълчание бе вече на свършване. Трябваше по някакъв начин
 да се добера до истината, истината, която не ми даваше покой в ежедневието ми и мисълта за неясното бъдеще на сина и ( Чочко не бе мой син в същност). Бяхме само приятели,
 които споделяхме съвместен живот, финанси и грижи в ежедневието ни. Живот на приятелски начала. Така неимоверно трудно времето се търколи още един месец, след
което взех решение, че трябва да взема вече нещата в мои ръце и да разбера, какво се случва.

 Знаех само адреса и от едно нейно писмо, което ми изпрати след като замина в началото и нищо друго. А много се опасявах малкият Чочко да не се травмира от липсата на връзка с майка му и да се получи обратният ефект на депресия, агресия и улично възпитание.

    В Берлин времето бе мрачно. Валеше ситен дъжд с подухване на слаб ветрец. Говорех само английски. Таксиметровият шофьор ми каза нещо, от което нищо не разбрах. Подадох му само листа с адреса и с мимики се разбрахме за целта ми и мястото, където трябваше да ида.
Спряхме пред една стара триетажна сграда, платих си пътуването, след което таксиметровият шофьор ми намигна и дружелюбно ми махна с ръка. Вратата бе автоматично заключена, а на табелките на звънците не можах да намеря името на Ася. Не след дълго на вратата пристигна една тъмнокожа жена, която явно влизаше в къщата. Попитах я на английски за Ася, а тя ми отговори на третият етаж.
Когато се качих на третият етаж имаше само една врата, а от вътре се чуваха само женски гласове, които не можах да разбера на какъв език се говореше. Във въздуха се носеше миризма на сварени спагети, лук и риба. Почуках! На вратата се появи мулатка на средна възраст. Попитах я на английски за Ася. Имах късмета, че тя говореше английски макар и лошо но разбираемо.
   - О,ооо Ася Булгериен. Тя е в затвора в Нюрнберг от четири месеца. Можеш да я намериш там, затвориха я за наркопласьорство. За малко и ние не пострадахме заради нея. Полиция, обиски. Тя е на адрес и т.н...

     Това пък вече беше върха на сладоледа. Извиних се на жената и бързи стъпки слезнах надолу по дървените стълби, които скърцаха неприятно на фона на сега чутата информация за Ася.

   Шокът ми бе тотален. Мислите тичаха неимоверно бързо в съзнанието ми. Кашата, в която се е забъркалазапочна да става тотално пиперлива и гореща. Значи, ето каква била работата за мълчанието на Ася.

   Хванах влака за Нюрнберг по най-бързият начин и след няколко часа се озовах  в града, пред високите железни порти на затвора. Високите сгради на зандана стърчаха потискащо
 на психиката ми. Никога не бях влизал в затвор. Изглеждаше ми на отчайваща къща на призраците, от където можеш да излезеш психясъл с объркани мисли в главата.

   Ася се изненада, когато и казаха, че има посещение. ,,Кой може да бъде?"" В главата и се блъскаха
 най-различни варианти, но в едно бе сигурна, че това ще е независимият и адвокат, който придвижваше делото и. Когато се яви на вратата, аз бях седнал на една маса с много други чакащи. Тя не ме забеляза от първият път, но когато се изправих от пейката, тя веднага понечи да се върне, но бе вече твърде късно, защото аз очаквах такъв момент на реакция от нея и я хванах за ръката, за да я успокоя от изненадващата ни среща...Имаше вид на уплашен човек.
     - Спокойно Ася! Не се притеснявай! Не е толкова фатално. Всичко може да се оправи. - казах това, за да я успокоя, защото лицето и издаваше вид на панирал се до болка притеснен  човек.   
    - Тук съм за да ти кажа, че Чочко е добре и има шестица по математика - опитах се да я изкарам от стресиращата ситуация, в която се намираше, като тайно се надявах, че като чуе името на сина и веднага да се окопити. Да, ама не! Прегърнах я силно в обятията ми и усетих мокрото и плувнало в сълзи лице, да навлажнява ризата на раменете ми. Устните и трепереха истерично и объркващо.

   - Аз много сбърках. Не исках да стане така, но...

Следва...
 
   aip55
 



Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. travell - Не знам дали е по истински случай, но ...
08.09 19:30
Не знам дали е по истински случай, но като сюжет е много добре. Има граматически грешки, които са поправими. Мен ме грабна веднага тази история и предполагам разкриването на някаква заплетеност от крими случка и човешка драма. :)
Поздрави, приятелю!
цитирай
2. aip55 - Не знам дали е по истински случай, но ...
08.09 20:56
travell написа:
Не знам дали е по истински случай, но като сюжет е много добре. Има граматически грешки, които са поправими. Мен ме грабна веднага тази история и предполагам разкриването на някаква заплетеност от крими случка и човешка драма. :)
Поздрави, приятелю!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Привет Пътниче! Показваш завидна прозорливост.
Ще се опитам да съкратя сюжета, защото разказа е много дълъг.
Трудно може при съкращения, да изложиш в пълен обем мислите ти.
Така е, човешката драма присъства, но с много обрати,
които разпалват въображението на читателите.
Дразни ме само едно - развалените начини на редактиране и
излишните режими, които за да пуснеш постинга ми усложняват
редактиране и поправки.
Благодаря за коментара. Хубави почивни дни Дани!
цитирай
3. stela50 - Присъединявам се... като сюжет наистина е много добре...
09.09 20:35
не зная дали е необходимо съкращение на вече написаното -
историята е интригуваща и чудесно поднесена.
Благодаря, Ангел !
цитирай
4. aip55 - не зная дали е необходимо съкращ...
09.09 21:43
stela50 написа:
не зная дали е необходимо съкращение на вече написаното -
историята е интригуваща и чудесно поднесена.
Благодаря, Ангел !

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря! Само по себе си съкращението води до неизяснени моменти в изказа.
Ще се опитам да бъда ясен!

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 749796
Постинги: 269
Коментари: 2331
Гласове: 6172
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930