Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2017 19:17 - Изоставените - продължение 3
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 934 Коментари: 3 Гласове:
7

Последна промяна: 21.09.2017 14:43

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


  

       В камък се превънаха мислите ми. Сърцето ми се  скова, като парче лед. Почувствах, как се разбива за пореден път в живота ми. Изведнъж лицето на Ася придоби каменно изражение. Като опитна артистка спря да плаче, впери студените си сини очи в мене и каза:

-        Благодаря ти скъпи мой стари приятелю. Не можеш нищо повече да направиш за мене. А, може би това е краят...да това е краят! Нашият живот бе една приказка/илюзия, която за мене не бе истинска. Сигурна съм, че тази нощ няма да можеш да заспиш, защото ще ти е трудно да преживееш краят ни.

-        Ася, с цялото си сърце не искам да платя разочарованието на този край. Ще се боря до край! Ние двамата ще победим! Бъди сигурнa в това. В този момент трябва да бъдем силни, а единственото, което чувствам е болката от отчаянието ти.

-        Нека си кажем истината. Нищо не е наред и не можем да го поправим. Аз, сама ще платя за нещастието на любовта и животът ни. - изхлипа Ася.

   Времето ни за свиждане свърши. Полицаят ни подкани на немски  да се разделим. Ася се обърна, без да се и опита да се разделим и тръгна пред полицая, като изсъска през зъби:

- Сбогом...Не искам повече да идваш тук! Забранявам ти!

  Автобусът за България летеше по немските аутобани, а в мене се бяха вкопчили черните мисли за бъдещето на Ася, Чочо, естествено и моята одисея в тотално обърканият ми живот.  Какви ли противоречиви мисли бушуваха в мрачната отчаяна душа на Ася? Имаше вид на сразена нещастна млада жена в следствие на ситуацията, в която бе попаднала. Съмнявам се, че някога мога да узная нещо или никога няма да узная, защото след ,,сбогом" не проговори и дума повече.

   Малкият Чочко също ми бе сърдит, защото цяла седмица не бях идвал при него. Дори първите дни от появата ми не искаше да говори с мене. Твърдо бях решил да разбера, какво мога да направя в случая, за докарам ситуацията в по-положителен и нормален човешки край.

   Изминаха шест месеца от завръщането ми. Бях подтиснат от неяснотата, в която се намирах.

- Искаш ли да идем при мама- попитах малкия в едно от посещенията ми.
- Разбира се. Кога ще мога да я видя?
- Ти ще можеш ли да излезеш от тука, без някой да те види?
- Мога. От задната страна оградата е скъсана.
- Тогава иди и си вземи най нужното като дрехи , а аз ще те чакам отзад.
- Добре отивам. Чакай ме отзад!

   С големи трудности и перипети изкарах фалшиви документи, че малкият е мой син. Имам нотариално разрешение от майка му за да го заведа в Германия през граничните пунктове. Така е в България щом си плащаш всичко можеш да си купиш. Дори и бащинство.

   Есеният сезон в Германия е неприятно влажен. На ден вали по-няколко пъти, а слънцето, като че ли е заспало летаргичен сън, скрит зад дебелата облачна обвивка. Настанихме се с Чочо в една квартира и на следващият ден тръгнах упорито да си търся работа. Мислех да остана дълго, докато не намеря благоприятен изход от ситуацията.

   На следващата неделя се запътихме към нюнбергският затвор. Записахме се на портала и отидохме в стаята за свиждане, като бях предупредил, да съобщят на Ася, че един мъж и едно дете са и дошли на свиждане. След няколко минути дойде надзирател и ни обясни, че Ася не желае това свиждане и няма да излезе. Надзирателя ни посочи вратата най културно и ние се оказахме от външната и страна, потънали в шок и недоумение.

- Мама сигурно вече не ме обича. Явно не ме ще вече за нейно дете.- разплакан и тъжен Чочко седна на тротоара, покрил лицето си ръце, обляно в сълзи и нещастие.

Тази реакция на Ася бе най-неочакваното за мене  решение, което тя бе взела. Вече десет месеца, не бе виждала детето си, а сега дори и не излезе да го види. Разбира се, не одобрявам постъпката и но пък и се досещам, защо не иска да види сина си. Поставих се мислено на нейно място. Явно напрежението да посрещне детето си в такава обстановка, за нея бе абсурдно или трудно преодолимо. Потънал в лоши мисли хванах детето за ръка и потеглихме към квартирата, която преди два дни наех. Не знаех какво да си споделим за отказа на Ася. Бе ми крайно трудно да кажа дори и една сричка.

На другият ден се заех да си търся работа. Така в търсене на работа и неудачи в края на седмицата се озовах в една частна обувна работилница. Споделих, че ми трябва да работя, защото имам да издържам дете и плащане на квартира. Майстора ме попита, колко искам да ми плаща на час:
- 10 евро отговоприх.

Той се зачуди и започна да смята нещо на един лист и ми обяви, че съм му много скъп. Покрай тази ставка той трябва да плаща още четири евро на час данък. Поисках му работа на черно, но той веднага отхвърли, като допълни:
-,, Не може така. А кой ще плаща пенсиите на родителите ми, болнични, здравна осигуровка и т.н..."

 Но въпреки това накрая се съгласи на по-малка часова ставка на час и то на черно. Какво разсъждение и отговорност за държавата си, като нейн гражданин имат немците. Напраих мислено сравнение с нашите работодатели. Каква жалка картина по трудовите отношения имаме в България.

След два месеца отново посетихме нюрнбегският зандан. Но този път скрих малкият за да не кажат на Ася, че съм с малкият. Приложих тази хитрост, защото бях убеден, че ако съм с Чочко отново ще ни откаже посещението. Малкият се бе скрил зад вратата, а аз чаках търпеливо появата и. След минути  се появи, огледа се и като се увери, че съм сам плахо пристъпи към мене. Почувствах някакъв гняв на лицето и. Очаквах някаква реплика от рода;
- ,,Нали ти казах повече да не идваш тук".

Но това ми бе спестено от нетърпението на Чочко. Той мина отзад на майка си и се хвърли в обятията и.

Следва

aip55




 


  



Гласувай:
7
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. milady - офф, многоо гадноо..
21.09.2017 14:34
не се чете така..
хубаво пишеш, Ангеле..
но, тук вече е невъзможно..
поздрави от мен
Джули
цитирай
2. aip55 - не се чете така. . хубаво пишеш, А...
21.09.2017 14:55
milady написа:
не се чете така..
хубаво пишеш, Ангеле..
но, тук вече е невъзможно..
поздрави от мен
Джули

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Съгласен съм с теб Ю....
Бях решил да не пускам останалите части,
въпреки усложненията, които блога ни предоставя.
Нито можеш да подредиш мислите ти, изреченията,
а бе пълен хаос и в редактирането и подреждането.
Мисля по този въпрос къде другаде да ида да пиша, но
ме е жал за приятелите от блога. Освен да си направим
група във фейса само на напусналите от Блог.бг и да се четем там.
Знам ли? Но ми е адски неприятно да се разделя със всички вас.
Скъпи сте ми колеги блогъри!
Поздрав!
цитирай
3. katara - не е лоша идея, хех,, и на мен ми е гадно..
21.09.2017 18:19
Мисля по този въпрос къде другаде да ида да пиша, но
ме е жал за приятелите от блога. Освен да си направим
група във фейса само на напусналите от Блог.бг и да се четем там.
Знам ли? Но ми е адски неприятно да се разделя със всички вас.
Скъпи сте ми колеги блогъри!
Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 908746
Постинги: 284
Коментари: 2405
Гласове: 6487
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031