Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.09.2017 20:46 - Изоставените - 4 последна
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1063 Коментари: 5 Гласове:
9

Последна промяна: 22.09.2017 21:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


                                     Изоставените - 4 последна част

      Изблик на контраст в различни  чувства между майка и син. Театърът бе тотален. Нима може да има толкова студенина в една истинска майка, която винаги е играла ролята на любвеобилна майка към детето си, въпреки дългата раздяла, да остане замръзнала, без дори да прегърне детето си. Тя  остана в камена поза вцепени се и не пророни дори и една сълза. Дори и дума не продума. Какво сърце и душа? Каква човечност?

    Ася отблъсна грубо Чочко, обърна се с гръб към него и се затича обратно към вратата, от която бе дошла. Малкият падна на пода и не разбираше в първият момент какво се случва, като с натъжени очи видя и последните остатъци на гърба на майка му. Когато се скри напълно детето изпищя:

   - Маооооо- но гласът му бе чут само от мене и останалите свиждащи хора.

    На следващият ден събрах багажа от от квартирата и хванахме пъривият полет обратно за София. А малкият цяла нощ не бе на себе си. Трудно заспа и цяла нощ бълнуваше за майка му. Умишлено прескачам тази сцена, за да не Ви натъжавам до болка.

   Разочарованието ми бе тотално. Ася е човек, който неустоимо ме привлича, колкото и да усещам, че е един вредител и то истински за душевното ми спокойствие. Имах надеждата, че ще доживея живота си близо до нея, а в същото време останахме безкрайно далече един от друг. Явно прекалено влюбен се хванах, като удавник за сламка за нея с надеждата, която размахваше пред мене съзнателно, а друг път съвсем умишлено, за истински спокоен съвместен живот. И въпреки това усещах, че ръцете ми остават празни, а пръстите ми улавят само въздух. Понякога гласът на разума печели битката, но обикновено за кратко време. Емоциите заглушаваха гласът на разочароващата ситуация - истината, която вече толкова дълго крещи в лицето ми. Но и сега, твърде лесно при възможност бих се отдал на желанието отново да обгърна раменете на Ася. След такава възможност се обвинявам, че съм слаб и емоционално недорасъл... и е много вероятно мислите ми са на прав път.

   Отново се сринах на земята. Колко болки още ще толерирам в живота си? И няма да ми е за първи път, нито ще е за последен ... ,,Може би този път ще е различно", казвам си с отчаян наивитет. Зная, че няма да стане така, но въпреки това предпочитам винаги да правя тази грешка и си зарявам глава в пясъка, а задните ми част стърчат обрулвани от вятъра, за да разсеят неприятните изспускания на газовото ми находище. Гласът на разума ми ми подсказва, че доброволно се превръщам в човек, който винаги приема охотно да бъде нараняван и накърняван. Нараняването е едно от най-интимните преживявания, които може да срещнеш с човека, който си споделяш ежедневието. Може да се случи на всеки, колкото и силен да е той. Защото имаме силни чувства и спомени, с които не искаме или ни е трудно да се сбогуваме. Разбирам много добре, какво се случва, какви ще са последиците и защо това е крайно неприятно за мене. Изкривен начин за живота, изпълнен с надежда, упорит, но твърде крехък... Колко болки още ще толериам? Явно е време да опоределя своите граници и да осмисля, какво искам от живота за себе си. Трудно ще ми, е когато стоя още в стари похвати на поведение.

   Следващите шест години съвместният ми живот с Чочко ( А той вече е на осемнадесет години) протече, като един миг от животът ни. Работливо и отговорно дете излезе. Още от дванадесет годишна възраст започна всяка лятна ваканция да работи и да помага във финансовият ни бюджет. Стягам се за абитурентско изпращане. Завърши немска гимназия с отличен. Надявам се да продължи да учи.

    Шесте гидини затвор, които Ася излежа изминаха, но не пожела да дойде дори и на абитурентската вечер на сина си. Но в края на краищата щасттието на всички ни е в нашите ръце. Някои хора, колкото и да ни теглят сърцата към тях, в същност не заслужават нашата жертва... Живях в един омагьосен кръг, в който ту си тръгвах, ту се връщах... Върти се на живота колелото... В случайности отдавна ми е трудно да повярвам. Не намерих в душата ти доброто. Повярвай ми няма как да го забравя...

                                   image


aip55


Тагове:   трагедия,   изоставен,


Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. travell - Всяко зло за добро. Така излиза н...
23.09.2017 15:26
Всяко зло за добро.
Така излиза накрая. Възможно ли е, майката да прекъсва контакта с детето, за да му осигури в твое лице по-добър старт в живота? Защото нейната репутация би почернила името му.
цитирай
2. aip55 - Всяко зло за добро. Така излиза н...
23.09.2017 17:12
travell написа:
Всяко зло за добро.
Така излиза накрая. Възможно ли е, майката да прекъсва контакта с детето, за да му осигури в твое лице по-добър старт в живота? Защото нейната репутация би почернила името му.

........................................................
Благодаря ти за вниманието и насочването Дани.
Още в началото на разказа дадох да се разбере, че има нещо объркано в отношенията м/у двамата. Голям процент от нежния пол в съвремието, търсят под дърво и камък комерсиалният начин на живот. А точно този момент умишлено не го пуснах. Вербуването на муле, за пренасянето на наркотик и лесните му пари след това. Получава се така, че с обещанията на Ася, все едно има някаква кпарирала функция. Писах разказа с голяма емоция и не оставих умишлено моето мнение на читателя, кой какъв е. Добър. Лош.
Разбира се има какво да се каже и за Ася, но както по рано споменах в един от коментарите разказа е съкратен с повече от 50 процента и за това се получи вакума в разказа и въпросите, които имаш ти. Именно пасажа за репутацията на майката е най-много съкратен, също и за вълненията на малкият Чочко. Иначе трябваше да пусна още три части на разказа.
цитирай
3. coacoa11 - Тъжна история. Но поне на баща е с...
24.09.2017 23:56
Тъжна история. Но поне на баща е случило детето, като майка няма.
цитирай
4. aip55 - Тъжна история. Но поне на баща е с...
25.09.2017 15:17
coacoa11 написа:
Тъжна история. Но поне на баща е случило детето, като майка няма.

,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
Примери колкото си щеш в този объркан свят,
без значение на ситуация.
Да това, че детето е случило на баща,
това е хепи-енда на цялата история!
Благодаря, че намина в нашият литературен оазис Соасоа11!
цитирай
5. cinderellathespy - Наведнъж...
09.10.2017 22:53
Здрасти, aip55!:)
Прочетох четирите части наведнъж тази вечер.
Интересно повествование. Стана ми жал за героя...
Обичал я е наистина, но тя или не е била готова
за тази любов, или е имала студена душа и енергийно
не е била способна да оцени неговото присъствие
в собствения си живот и този на синът и.
Всеки сам избира по какъв път да върви. Ася е избрала
грешния път и той закономерно я е отвел до затвора.
Аз вярвам, че майчиното чувство е божествено заложено
у всяка жена. Въпрос на личен избор е да го поливаме,
да го оставим да расте и избуее, а накрая да му берем плодовете.
Има жени, при които просто чувството остава в латентно състояние.
Явно Ася е от този тип. Ще се радвам да прочета продължение
на тези 4 разказа и щастлива развръзка за героя ти, който намира любовта
съответна на неговата вибрация!:)
Поздрави от мен!

Ели
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 889118
Постинги: 283
Коментари: 2401
Гласове: 6465
Календар
«  Август, 2018  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031