Знам, че не знаеш, как все още дишам,
когато ми провали живота - всичко?
Болката, с потта която пиша, че
няма смисъл от думата-ОБИЧАМ!
Когато е ограбена душата ми,
когато разкъса сърцето ми,
и сълзите се стичат по лицето ми,
защото ти все още не се чувстваш,
че си отвътре омърсена, провалена.
И се проклинам, че съм ти вярвал,
до сетен миг съм се раздавал,
изцеждан, изкоремен, чак до бяло!
И съм вярвал, вярвал, вярвал...
И пак ме поглеждаш в очите,
червилото си слагаш нагло.
Силна си и не ти пука, защото
никога не си била самичка!
Защо не млъкнеш, докато
не смъкнеш калта от себе си?
Дано и тебе веднъж да те
хвърлят на боклука, за да
усетиш що е да ти вземат всичко,
за да почувстваш, как се
живее скучно на боклука!
И все пак, трудно ми е
да кажа, че съжалявам...,
не ме обичай, просто си иди!
Такива, като теб ми взеха всичко.
За любовта ни прескъпо заплатих!
,, Изтрих" у мене думата Обичам...
Търси си слепешком посока,
напипвай все стени,
за да изпиташ тази болка,
която ти ми причини!

           

aip55

Ох,тeзи болести и аз съм ги преживявала,но с времето минава и забравяш,в такива моменти е хубаво да се разсейваш с нещо.

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Има и лоши дни в живота ни! Част от играта са...
Благодаря за коментара ВИ, но е хубаво да внимавате в правописа.