С ОЧИ КАТО НЕБЕ
 
                                                      
                                                                                                                                                                  Не бях от тук, не бях от този град! Аз спрях се само за едно кафе, но тук аз срещнах красотата, във две очи, очи, като небе...

    Седеше в ъгъла отсреща, сама - цигара във ръка и... пАра от напитката гореща
се вдигаше като мъгла!...Тя беше толкова красива, умислена и пълна с доброта,
подръпваше поличката свенливо кръстосвайки изящните бедра!

     Допих кафето - нямах време! Изправих се погледнах я в очите, а аз свенлив съм - дявол да ме вземе, онемях, когато се усмихна лаконично!... Усмихнах се и аз и... Тръгнах!

    Дали не се разминах с любовта?! Или може би, когато някой ден се върна?!
Или шансът ми, навеки изгоря?!... И... щом се сетя днес, ми става тъжно, и споментът по-мъничко горчи, знаейки, че няма да го зърна,

    Момичето... с небесно сините очи!!!...

       aip55

Прекрасна къса форма си сътворил. Музикалният фон е още по-добър. Поздравявам те!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за коментара Валбен!
Радвам се, че ти е харесала формата...

Много впечатляващо се изразяваш...
Приятен ден :)

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Усмихнах се Икра!
Благодарност за коментара ти човеко!