Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.02 18:41 - Палавата Бонка
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 836 Коментари: 6 Гласове:
14

Последна промяна: 25.02 13:37

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



    Автобусът спря и тълпата от слизащи се натрупа пред вратата за слизане на пътниците. Всеки бързаше, буташе се без оглед на култура и уважение към другите. Стадото се смъкна надолу по стълбите тичешком. Звънец, вратата на автобуса се затвори и потегли със останалият връщат се от работа хомо сапиенс добитък по маршрута си.

    Донко също се включи във стадото и пое надолу по стълбите към метростанцията. След това с бавни и неангажиращи крачки се запъти към своя апартамент. Бавно и меланхолично, защото в начина на неговото ежедневие нямаше такива изрази, като ,,вероятно“, ,,може би“ и т.н., късно идваш, защото изненадите бяха сведени до минимум, където и които да очакват един мъж сключил брак преди дузина години, в които живее в собственият си апартамент. Докато вървеше по пътят си, Донко предчувстваше с мрачен цинизъм откровено предстоящият край на поредният си монотонен ден. Сиво ежедневие! Нямаше емоции, забавления, скука до втръсване...

   Жена му  Бонка, както винаги го очакваше на прага на вратата с усмивка и го дареше с шоколадената си целувка.  Той съблече палтото, за да седне в хола, взе днешната преса, от която обикновенно първо прочиташе, а по някога препрочиташе крими новините. Стомахът му в този момент алармира неспокойно че е празен... За вечеря имаше пиле с картофи, салата със сос и разбира се за аперативче  джин с тоник. Жена му го осведоми, че във вечерята няма Е-та и други химически глезотийки.

    Донко знаеше, че в 18,45 ще събере кураж, ще се пресегне за бомбето си и тогава съпругата му ще го запита заядливо:

    - Пак ли излизаш Донко, ако смея да те попитам?

    - Мислех да отида при Гената, и да поиграя на карти.

      Напоследък това бе развлечението му, а то се превърна в неприятен за Бонка навик. Вечер се прибираше по късно, около единадесет. Понякога заварваше Бонка да спи, а друг път го чакаше будна в спалнята, готова да притъпи неудовлетворението си от чакане, за да разскъса апатичните вериги към секса на брака си. Но тази вечер сценарият го изненада много. Когато отвори вратата на собственият си дом, съзря пълен безпорядък в апартамента си. Бонка и нейната миловидна целувка я нямаше. И двете стаи тънеха в невероятен безпорядък. Навсякъде лежаха разхвърлени вещи, обувки, гребени, маша за коса и т.н...Нещо трябва да е станало. Нещо необичайно, защото тя винаги подреждаше грижливо вещите, които ползваше. На масата имаше сгъната в неправина форма бележка! Донко бързо я разгъна и зачете:

                   Скъпи,

           Обади ми се брат ми Петър. Каза ми че мама е много болна и трябва веднага да си отида. Ще взема първият автобус за Пловдив, а брат ми ще ме чака на автогарата. В хладилника има пиле с картофи, но е студено. Ако си гладен стопли го на газовият котлон.Надявам се, че не е нещо сериозно, но брат ми упорито запази мълчание, което ме разтревожи. Хубавите ти слипове са в долното чекмедже на шкафа.

            Много бързам за да не изпусна и последният рейс.

              Бони...

    За толкова съвместни години брачен живот до сега никога не се бяха разделяли. Дори и за една нощ. Донко прочете бележката няколко пъти, без да може да проумее съдържанието и  какво пише в нея. Наичнът на отношенията им сега внезапно се нарушаваше. Почувства лек гняв, колкото главата му да се замае. Всичко в стаята говореше за загуба, за нещо основно. Въобрази си, че всичко е изчезнало завинаги. Загинало окончателно, безвъзвратно. Странно чувство, сред мъртвите останки в стаята, с някаква тежка болка в душата му. Донко започна да подрежда стаята. До колкото може един мъж да подрежда. Когато подреждаше нейните дрехи изпитваше особено усещане. Нещо го пронизваше до болка, от която почувства ужас в душата му. Трудно му бе да асимилира живота си без Бонка. Без предупреждение тя бе заминала просто така, сякаш изобщо не бе съществувала. Дали щеше да е за ден два или пък за няколко дни?, но той имаше смътното чувство, че тъщата му бе посочила с пръст неговият досега спокоен жовот и бе почистила основно уюта на спокойният му дом.  Вече виждаше, как неговият дом е разрушен. Извади от хладилника картофите с пиле. Студеното ястие му се стори незаменимо вкусно с оглед на ситуацията, в която се намираше. Самотна вечеря, а  за десерт ябълков пай и чаша червено вино.

    Нямаше желание да се разходи посред нощите, макар че ноща му пренадлежеше. Почувства се не-ангажиран мъж. Можеше да ходи и да се развесели свободен от брачните си окови. Нямаше да има сърдитите и гневни въпроси на Бонка. Можеше да гуляе до зори. Но..., все пак трудно му бе да осмисли чувствата си и черезвичайната ситуация, в която бе попаднал. Усети и разбра, че Бонка е неделимата част от неговият живот. Щастие, което никоя жена до сега не бе му подарила.

-        Птичката още не е отлетяла! Аз съм един глупак –мислеше си Донко – Да се държа по този глупав начин с Бонка. Всяка вечер да играя на карти, да гуляя с картаджиите, вместо да си стоя у дома с нея. Как ли се е чувствала сам-сама горката ми жена. Ще се опитам да поправя грешката си. Ще я изведа на разходка да се позабавлява, да се почувства щастлива и доволна от бракът ни. И от сега нататък никакви гуляи, карти и тем подобни глезотии.

    На дивана все още стоеше блузата на Бонка, очертаваше фигурата и очертанията на нейната фигура. Все още излъчваше нежност и възбуда. От блузата се носеше лек аромат от див люляк. Хм..., щом се върне нещата ще се променят, закани се той. Стана късно. Очите му вече натежаха и той се настани удобно на креслото и заспа, като в съня му се присъни една мисъл:

   - ,,Какво струваше животът му без нея?“.

В шест сутринта часовника го събуди. Стана обръсна се, направи тоалет, след което си направи чаша горещо кафе. В този момент вратата внезапно се отвори и на прага застана Бонка с малка китка свежи цветя.  Донко глупаво се втренчи в нея, като коза пред афиш, която се мъчи да прочете нещо от афиша. Изненадата бе тотална и неочаквана.  Умно и замислено погледна Бонка и в китката цветя, които държеше  в ръцете си.

-        Ах скъпи, да знаеш колко съм щастлива, че се върнах толкова бързо – изчурулика със звънлив глас Бонка – Мама изобщо, ама въобще не беше толкова зле. Брат ми ме чакаше на автогарата и ми каза, че мама е имала съвсем лек пристъп, но се оправила почти веднага след, като ми бе телефонирал. Та така аз взех веднага следващият автобус обратно. Умирам за чаша топло кафе. Направил ли си повече?

    В този момент само Бонка усети щракването на ключовият механизъм, който на два пъти се првъртя, когато на другият апартамент от горният етаж се заключи в нормалният порядък на нещата. Така се получава често, когато неудушевените предмети по някога могат да объркат и влошат ситуацията и душевният мир на двама.  Донко нищо не можа да чуе, пресегна се към закачалката облече се и тръгна към вратата за работа...

    Вечерта, като се върна, както обикновено нахрани се и като стана 18,00 часа се присегна към якето си и се запъти към вратата:

-        И къде отиваш пак Донко, ако смея да попитам - раздразнително попита Бонка?

-        Мисля да се отбия при приятелите, за да изиграя една партия белот с Гената.- отвърна Донко...

Донка погледна с крайчеца на очите си затварящата се врата и си каза:
,, Животът ми може да е на последните страници, но защо, мили Боже, 
да го затварям във граници?!"

      А когато Донко слезе по стълбите в този момент му мина светкавично една мисъл.

     - ,, Със сигуртност мама няма всеки ден да и прилошава...“

                                         
                                                          image    
aip55

 

 

 





Тагове:   любов изневяра,


Гласувай:
14
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pvdaskalov - * 1 *
17.02 19:58
,, Животът ми може да е на последните страници, но защо, мили Боже,
да го затварям във граници?!"
Ами, да! Да готви, да шета, да му прави баници... А той да си пилее времето Бог знае къде... Чудесен разказ, Петьо! Макар да е минал празника на влюбените, много е подходящ за консумация по всяко време. Ако си събрал двадесетина, можеш да издадеш книга, защото не само идеите са интересни, но проявяваш и сполучлив психологически анализ. Диалозите са естествени. Можеш дамо малко да стегнеш повествованието (с около 1/5), коректор, редактор, коректор и си готов за печат.
Помисли!
Поздрави!
П и е р
цитирай
2. aip55 - , , Животът ми може да е на последните ...
17.02 20:38
pvdaskalov написа:
,, Животът ми може да е на последните страници, но защо, мили Боже,
да го затварям във граници?!"
Ами, да! Да готви, да шета, да му прави баници... А той да си пилее времето Бог знае къде... Чудесен разказ, Петьо! Макар да е минал празника на влюбените, много е подходящ за консумация по всяко време. Ако си събрал двадесетина, можеш да издадеш книга, защото не само идеите са интересни, но проявяваш и сполучлив психологически анализ. Диалозите са естествени. Можеш дамо малко да стегнеш повествованието (с около 1/5), коректор, редактор, коректор и си готов за печат.
Помисли!
Поздрави!
П и е р

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за съвета и коментара ти Пиер.
Поуката от твоите съвети ми е много ценна.
Радвам се, че капацитет с твоите мисли, знания и култура
ме оценява така положително. А ти си един от най - можещите и знаещите в тази област в блога. Да събрал съм и повече от двадесет, но си мисля, че не съм и няма да дорасна, като можещите и кадърни пишещи тук в блога. За това предпочитам скромността и приличният, културен тон в благовата ми локвичка. А нямам и никаква рутина във функцията за печатане на книги. Все пак ще помисля! Поздрави и за теб в новият ти постинг със страхотни дебати по темата, която си анализирал!
цитирай
3. tota - Поздрави!
18.02 12:38
Прочетох с интерес за палавата Бонка. А, Донко и на него му се живее ....Хареса ми! Дерзай!
цитирай
4. aip55 - Привет...
18.02 15:46
tota написа:
Прочетох с интерес за палавата Бонка. А, Донко и на него му се живее ....Хареса ми! Дерзай!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за коментара Ати!
На кой не му се живее? Динамиката на съвремието ни
ни кара да се забъркваме в какви ли не глезотийки.
Ще имам в предвид ,,дерзай" съвета ти!
Хубава да е новата седмица за теб!
цитирай
5. stela50 - Прочетох с интерес и този твой разказ... много е добър.
19.02 12:17
Поздравления !
Споделям написаното в коментарите на Пиер и Ати...
Пишеш хубаво и наистина си заслужава да публикуваш,
със сигурност разказите ти ще се харесат на читателите.
цитирай
6. aip55 - Поздравления ! Споделям напи...
19.02 16:47
stela50 написа:
Поздравления !
Споделям написаното в коментарите на Пиер и Ати...
Пишеш хубаво и наистина си заслужава да публикуваш,
със сигурност разказите ти ще се харесат на читателите.

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря за хубавите думи Стела.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 879327
Постинги: 282
Коментари: 2397
Гласове: 6448
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031