Мрак и мрачни води,
ни следи от звезди,
о, води ме, води
неизвестно къде.
Аз пристъпям едвам,
аз съм сам и не знам,
твоя тъмен ли плам
мойта мисъл краде.

Изглежда трябва да избирам!
Или да обичам жените,
или да ги разбирам.
Любовта в живота
е война, която лесно
можеш да я почнеш, но
трудно ще я спреш.......
А, ако си в мрачните води
ще рониш тъжно ти сълзи!
Сълзите идващи без причина,
е...това е вече любовта!
Благодаря за стихчето Квак.....и много нощни трепети!

И нощите ни, сенките ни в мрака,
слети, като две реки в една.
В такава нощ, на рамото ми плака,
щастлива, че те среща любовта.

Здрасти Мелин!
Наистина, че любовта е за двама,
от която е на лице истинска драма!

си мислех, че си се отдал на "творческа почивка", а ти новf стихче си публикувал.
Слагам си тази вечер шапката невидимка и излизам на разходка.:)) Идеята ти ми хареса.

Позна Кате, в последно време ме налегнал мързела и хич не ми се пише, а само чета, ако има нещо интересно. Няма да е зле надявам се, да си имаме шапка невидимка, но защо да си крием лицата? Нека хората се порадват на външният ни чар, забавност и красота!