Балада за комуниста

Колко дена го били —

ни дума, ни вопъл, ни стон,

но устата сгрешила,

сама промълвила — Антон…

 

Своето име им казал,

но седмица после мълчал,

а пък тялото — в язви,

и язвите гнойни текът…

 

— Где са твойте другари? —

той виждал отряда любим

и очите притварял

и тръпнел, но бил несклоним.

 

Побеснял и разгърден,

край него прострелвал агент —

той отвърнал му твърдо:

— Убиецо, стреляй във мен!

 

Те в раните люти

посипали сол като жар —

скърцал с зъби нечуто

и как ли без вик издържал?…

 

И в злоба безсилна

пак били го диви и зли

в страшни мъки се свивал,

но дума не им промълвил…

 

После бавно притихнал-

смутени, учудени в страх,

те го гледали тихо —

безмълвен, но горд, величав.

 

— Не човек, а желязо —

просъскал агентът фашист.

Тихо мъртвия казал:

— Не, комунист!

Веселин Вндреев

Предсмъртното писмо на Веселин Андреев:

Преди да изляза от живота, аз излизам от Българската социалистическа партия. Нека народът преценява, нека вижда и добро в нея. Но ако знаех стопанските, политическите, античовешките престъпления, аз бих излязъл от нея преди 10 ноември 1989 година. А аз не ги знаех. Сега това ме убива. С ума си разбирам всичко, зная, че трябва да живея, да работя за народа си, но вече болката е непреодолима. Не отчаянието на ума, а болката на душата, станала и на тялото - физическа, ме убива. Проклет да е Живков! И живковистите! Имам пълното и ясното съзнание какво причинявам на вас, най-близките ми, най-милите ми, и ако въпреки това правя непоправимото - значи то е по-силно от всичко. Разберете ме, моля ви, не мога да живея повече, не мога, нямам сили. Оставям сърцето си на всички честни хора от СДС и БСП и им пожелавам в противоборство и единение да дадат всичките си сили, за да изведат нашия народ в един земно щастлив живот. Народът вече е тръгнал към него....

на комунизма заварва Веселин Андреев като депутат. Вижда как системата, за която се е борил като млад, се срива пред очите му, а на мястото й лъсват хилядите й престъпления. Истината за концентрационните лагери в Ловеч и Белене, разказите на хиляди репресирани от режима хора и разкритията за финансовите злоупотреби на голяма част от елита на комунистическата партия разколебават идеализма на Андреев. В първите месеци след падането на режима изпада в тежка депресия. Така се стига до самоубийството. На 10 февруари 1991 година се обажда на сина си и го моли на следващия ден да го навести. След това изпива голяма доза от приспивателното „Тардил”. Когато синът му влиза в жилището на следващата сутрин, го намира да лежи безжизнен на пода в кухнята. До мъртвия поет е оставено предсмъртно писмо, което той моли да бъде публикувано във вестниците и прочетено по телевизията.

може да са добри, но когато хората не стават, от тези идеи не става нищо. И сега е така. Какво искаме, а какво стана?!
Управниците ни винаги са били алчни, властолюбиви, крадливи и жестоки.

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
- Защо политиците ни не емигрират от България?
- Защо от България има изтичане на мозъци, а не на задници.....?

Но за съжаление те си отиваха , а оставаха... Ти си го казал кои.

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Точно в това е голямата трагедия Вал...., че изгоряха и много честни хора, заради идеите....Какво е мислел и какво стана?
Земно щастливият живот, който Андреев пожелава на народа си, не се сбъдва – така, както не се сбъдва мечтата му за построяване на истинския комунизъм.

Благодаря, че ни напомни за Веселин Андреев! Стиха е много силен, а за подробности от последните му дни не знаех. Благодаря ти, че ги разказа. Силен поет и силен човек е бил...

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Жестоки времена настанаха lidislidis..... Властта поеха псевдо интелигенцията, а умните хора избягаха от разграбването на народното имущество. Както съм споменал по-горе, че тук останаха само задниците.... Благодаря за мнението ти!

До "демокрацията" аз имах един нормален живот, с дисциплина, труд и с времето имаше все повече удобства. Тази утопия - социализмът беше една реалност около мен, в която хората се зачитаха взаимно, имаше взаимопомощ, работа за всички, нямаше престъпност. Силните години - на градеж и усъвършенстване, имах щастието тогава да се родя и израстна. Имаше ги тези години, който отрича, че поне за някакъв период от време живота е бил хармоничен, градивен, то той просто е несправедлив и преднамерен.

Историята се повтаря, възможно е , това, което днес се отрича, утре да бъде възкресено за нов живот. Хубавите идеи, хуманността - могат ли да загинат? Става въпрос за добрата страна , за недостатъците - те са рожба на човешкия фактор, който не бе достоен за хубавата идея.

Какви силни чувства са разстърсвали поета, каква безнадежност, сравнима само с болката на бащата , загубил детето си, живота без него е немислим.

Да не подминаваме тази тема, а да отворим сърцата си и да съпреживеем дълбоката болка, разочарование, обида на един честен човек. Аз я усетих.

Отивайки си от този свят, той е вярвал, че идват силни години за хубав живот на народа. Умирайки поне е имал надежда и вяра, че Доброто идва. След 25 години разруха , ние нямаме нито вяра, нито надежда, по-бедни и по-излъгани сме.

Поздрави от bliz !

[quote=bliz]До "демокрацията" аз имах един нормален живот, с дисциплина, труд и с времето имаше все повече удобства. Тази утопия - социализмът беше една реалност около мен, в която хората се зачитаха взаимно, имаше взаимопомощ, работа за всички, нямаше престъпност. Силните години - на градеж и усъвършенстване, имах щастието тогава да се родя и израстна. Имаше ги тези години, който отрича, че поне за някакъв период от време живота е бил хармоничен, градивен, то той просто е несправедлив и преднамерен.

Историята се повтаря, възможно е , това, което днес се отрича, утре да бъде възкресено за нов живот. Хубавите идеи, хуманността - могат ли да загинат? Става въпрос за добрата страна , за недостатъците - те са рожба на човешкия фактор, който не бе достоен за хубавата идея.

Какви силни чувства са разтърсвали поета, каква безнадежност, сравнима само с болката на бащата , загубил детето си, живота без него е немислим.

Да не подминаваме тази тема, а да отворим сърцата си и да съпреживеем дълбоката болка, разочарование, обида на един честен човек. Аз я усетих.

Отивайки си от този свят, той е вярвал, че идват силни години за хубав живот на народа. Умирайки поне е имал надежда и вяра, че Доброто идва. След 25 години разруха , ние нямаме нито вяра, нито надежда, по-бедни и по-излъгани сме.

Поздрави от bliz !

Няма власт, която да не греши скъпа bliz! Споделям мислите ти напълно. Лошото, е това, че цялата тежест от криво-разбраната демокрация изнесе нашето поколение и нашите деца. Какво бъдеще им остави демокрацията? Бедняци, клошари и роби на капиталистите. Разочарованието е на 80% от нашият народ, които тънат в бедност и експлоатация, анархия и некомпетентност в политическата ориентация на България. Нищо ново под слънцето - Прост народ - слаба държава! Щом ги търпим и не предприемаме нищо. Погледни другите държави, 1% да вдигнат стока и вълна от стачки. Тука си търпим. Робско племе. Научихме се да оцеляваме, не се научихме да живеем достойно, а не като скотове да ровим из кошовете на Европа.
Дано да се сбъднат мислите ти по-скоро, че всичко рано или късно се повтаря. Благодаря ти, че намина сърдечен поздрав от мен!

Идеализмът умря. Вярата в светлото бъдеще също. Хората са демотивирани, особено младите. Трудно се намира реализация, трудно се живее...

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
За съжаление така е Соа.... Живеем в странно време. Объркано като кукувича прежда. Лявото е дясно, дясното е ляво, а падението - некомпетентно политическо извисяване! Отдадените на науката историци служат на друг бог и не признават компаса, а камо ли историята. Изключенията на трезво мислещи са капка в морето. Типична комерсиалност на политици, медии и какво ли не още. Жалко, че хората днес изпитват панически страх от думата „комунист“ и са готови да отрекат всичко, свързано с нея.
Но и да не забравяме, че са били други времената, идеалите. Макар и между тях да са се прокрадвали и шумкарите.
Благодаря ти, че намина. Поздрав!

В живота няма празно всичко с времето си ! Има една руска войнишка песен в която се пее и думите и куршумите в този живот се връщат !

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Споделям мислите Ви koce64, че историята се върти. Да така е природата не търпи празни пространства...Излезе така, че демокрацията е кралицата на нощта, тъмнината, заблудите и тарикатите в съвремието ни!
Е, виждам сега какво направи капитализмът от България от 1989 г. до днес...- триумфална кочина и вселенски кенеф...
И все още не сме разбрали откъде ни дойде всичко на главата, повредата не е в нашия телевизор.

Венсеремос!

Чрез нашите сърца вселената тупти,

живота се крепи на раменете ни,

но ний сме океан от стенещи вълни.
Хр. Смирненски