Без орбита са тези скитници,
 изгрели през дъхът на Аполона.
 Те са рев на Белите защитници,
 будуващи в Света на Мандрагора.

 Бродят с превръзката си на Темида,
 изпълняващи съкровения си дълг-
 изкачват пирамиди в търсенето на Колхида,
 преследвани от гладен вълк.

 Вървят и плачат в лудостта си свята,
 от сълзите им в земята никнат цветя,
 мъката е най-висшата заплата
 за победата трагична над гибелта.

 Болката раздира небесата.
 Вълк изостава, рухват тъмни кули,
 срутени от красотата
 на безброй нежни сомнамбули-

 спасители в душата, -
 дихания на самотни трубадури.

Чета сякаш нещо от "Песента на нибелунгите" и чувам музиката на Вагнер.
А този вълк, бъди сигурен, Влади, е самият Упуаут!
Хареса ми, Приятелю!