С много обич за тези мъже, жени и близки,
които не се върнаха от войната!
------------------------------------------------
------------------------------------------------

Погледнах майка ми в очите,

с чуство за виновност и грях,

майчина целувка тя ми даде,

нежноста от детинство усетих аз!

Погледнах я отново в очите,

и с мъжкият ми поглед

спрях сълзите майчини да течат!

Усмихнах се и видях чак тогава
 
в очите им тъгата несломима.

И тръгнахме напети и уверни,

че уж родината ще защитим,

с почести и свещ,

в ръцете на нашите родители

трептеше пламъка,

за нашите войнишки съдби!

Афганистан бе негостоприемен!

Лееше се кръв, агонизираха съдби!

С мислите за в къщи,

ронех скришом аз сълзи.

Не ме питай, колко другари

ме спасиха, а те в ковчези

тихичко към къщи,

в колонен ред се наредиха!

А, майки им с черният късмет

раздраха в скръб тишината,

на нещастието им в мрака!

Не им казвайте фарса, че

бяха там да защитят своята родина!

Бяха там, за да ви пазят мръсната,

алчна и подла дебела гърбина!

Върнах те ме инвалид, а другите

продължиха с чест войната.

Колко още ковчези върнаха,

колко съдби сринаха?

Колко семейства разплакаха!

Съвсем безотговорно,

съдбите на войниците,

стоеше в ръцете на политиците.

С поклонения и почести

посрещнах моите другари,

но, майчините сълзи,

аз никога няма да забравя!

А сега съм ветеран-инвалид

до някъде и пацифист.

Бихме се мъже, жени,

синове и бащи, за кои...?

За свободата на

алчните политически прасета,

с дебелите гърбини и меките кресла!

Нека всеки сам да си реши,

дали да иде в светлината,

на творческият алтруизъм,

или да потъне в мрака,

на разрушителния егоизъм.

Майките ни ще плачат вечно,

с пресъхнали от скръб очи!

Политически вандализъм,

игра на думи, касапница,

с човешките съдби!

　http://vbox7.com/play:b78f17ed77

　AIP55.....