Хората явно се чувстват освободени от морални задръжки когато става дума за техните сънародници. Не е логично, но всъщност какво ли е логично като се огледаш наоколо – сякаш целият свят се разпада като в антиутопия от Холивуд. Когато прескачам от канал на канал или от новина на новина в интернет, за чиито коментари преобладават не аналитичните разсъждения, а еротичните закани към нечии майки, отново стигам да основното – българинът е изпълнен с гняв, омраза и презрение към собствените си сънародници! Не ги щади когато чуе от тях мнение, различно от своето, не се посвенява да им дава квалификации, старателно заучени в уличните простори на своето родно място, нито да им пожелава от все сърце злото с такива клетви, пред които би подсвирнала завистливо всяка уж тренирана в тази област циганка. Българите се мразим едни други и за това не е необходимо дори да познаваш онези, попаднали под прицела на словесните ти атаки, на твоята, продиктувана от смазващата и несправедлива действителност реакция към агресивния и вулгарен свят, в който явно за да оцелееш, трябва да станеш част от общата уродлива картина. Това не е запазена марка само на обикновения (въпреки, че мразя този епитет) българин, отруден и понесъл върху себе си удари, както от врагове, така и от най-близките хора. Не е. Напоследък дори е особено често явление презрителното и дискриминационно отношение към българина, проявявано от политици, анализатори или хора, претендиращи да са част от интелектуалната гилдия на страната. Най-пресният пример е статията на журналиста от „24 часа” Борислав Зюмбюлев „Белите цигани”. Това обаче бе черешката на тортата, старателно изготвена от доста негови колеги и съмишленици по бългрофобско мислене. Еврокомисарят ни Кристалина Георгиева например ни смята за човешки материал, достоен да бъде заменен постепенно от сирийци и африканци. За нея явно няма значение с какво самосъзнание и ценности ще са хората, населяващи тази земя след 100 години, важното е да има хора... От друга страна българите в държавноподриваната организация БХК не спестиха нито капка от негативизма, с който са били закърмени при посвещаването си в структурата – негативизъм, бликащ на кални талази към собствените им сънародници и обезпечен подобаващо от американски департамент, откъдето именно идва голяма част от финансирането на въпросния комитет. Линията не заобикаля за съжаление и антиправителствените протести, които са на път да се превърнат в туристически атракцион, стига да се задържат до топлите месеци догодина. За голяма част от анализаторите (тази титла взе да се раздава като орден „Стара планина” по времето на Първанов) не съществуваха скрупули да лепнат етикети от сорта на „червени бабички”, „провинциалисти” и т.н. за участниците в протестни демонстрации в столицата и извън нея. От другата страна пък кънтят възгласи „наркомани” и „платени викачи”. Българи обиждат българи. Българи мразят българи. И това вече се приема за нещо нормално, обичайно, естествена, пикантна съставка от картината на социално-политическия хаос, който цари у нас. Всички сме Българи! Никой не е по-голям от останалите, защото в неговия град има жълти павета, нито пък защото възгледите му са в разрез с тези на някои други! Всички сме Българи! За Бога, хора, една шепа народ сме, а в капка вода искаме да се издавим едни други! Сега се сещам се за песента на хеви метъл великаните Anvil „Надежда в ада” и си мисля: „Има ли надежда за нас в този ад?” или ще продължаваме да я караме на принципа „на български гръб и сто тояги са малко”

Благодаря за позицията, инсар. Споделям вашата болка.
Темата на този ваш пост е оснавна тема за мен.
Затова ще си пизволя да посоча като важен един от първите ми постове в блог.бг, ""Не сме народ а чърша..." доказва обратното" от 12.10.2015г.
Самохуленето ни има ИСТОРИЧЕСКИ, КОНКРЕТЕН произход и съвременна ЕКСПЛОЗИЯ, с вносен експлозив.