Стаматис Моретис от гръцкия остров Икария, попада в Америка малко след края на войната, и остава там. Жени се за американка от гръцки произход и купува малка къща, където са родени и трите му деца.

А през 1976 г. е диагностициран с рак на белия дроб. Тогава диагнозата е потвърдена от девет различни лекари. По това времето той е на шейсет години и му оставало да живее, според най-оптимистичните прогнози, около девет месеца.

Moретис решил да не губи време за безполезни лечения, а да прекара последните месеци от живота си у дома – на гръцкия остров Икария, и да бъде погребан в земята на своите предци. В допълнение, едно погребение в Америка струва цяло състояние, и той не искал да е в тежест на семейството си.

Пристигайки на острова със съпругата си, Moретис и съпругата му Eлпики се заселват в малка къща с лозе. Първите дни той прекарава в леглото. После започнал да става по малко и да ходи на службите в местната църква. Там намира свои стари приятели, които го посещавали почти всяка вечер. Те пиели местно вино и се връщали в миналото. Mоретис си мислел, че поне ще умре щастлив.

Минали няколко месеца и пациентът усетил, че силата му започва да се връща. Един ден той се почувствал толкова силен, че започнал да работи в градината в задния двор. Той не очаквал, че ще има време да опита плодовете на своя труд, а работата му носела удоволствие.

Минали още шест месеца. Започнало прибиране на реколтата и семейното лозе. Той се събуждал, когато си искал, работил половин ден, приготвял обеда и подремвал след хранене. Вечерта ходел до местната таверна и до полунощ играел домино с приятели. През това време пристроил към къщата си още две стаи, така че децата да имат място, когато дойдат за да посетят родителите си.

Сега от времето, когато Moретис научил за ужасната си диагноза, минали три и половина десетилетия. Той е на 97 години – според официални документи. Самият Moретис е сигурен, че е на 102 – и няма никакъв рак. Той не се подлагал на химиотерапия, не вземал хапчета и не се лекувал. Всичко, което направил било да се премести на остров Икария.

През 2008 г. група учени започват да изучават феномена на Икария за дълголетие на населението. Те започнали да търсят хора, които са родени между 1900 и 1920 г. и все още са живи.Оказало се, че до 90 години доживяват два и половина пъти повече хора в Икария, отколкото например, американци. А в напреднала възраст те се чувстват много по-добре. Рядко развиват депресия и деменция, и като правило, те запазват остър ум до края. За сравнение – почти половината от американците над 85 показват признаци на болестта на Алцхаймер.

Един от местните лекари в Икари Илиас Леридис споделя своите наблюдения: “Хората тук се мотаят до късно, но също твърде късно се събуждат и обезателно подремват следобедните часове. Никой не носи часовник. Когато поканите някого на вечеря, гостите могат да дойдат и в десет сутринта и в шест вечерта. За времето на никой тук не му пука. И за пари също. ”

В Икария хората живеят в общност. Островът е разположен така, че се намира далеч от оживените търговски пътища. Така островитяните могат да разчитат само на себе си, живеят отделно от света и се се държат един за друг.

В допълнение, Леридис разказва за чудотворните свойства на местни планински билки, от които местните жители правят чай: риган, градински чай, мента, розмарин и популярната напитка, направена от глухарче и лимон. И мед – с него лекуват всичко – от порязвания и даже махмурлук. Възрастните хора започват деня си като ядат мед.

По един или друг начин, но старите хора тук са пълни със сила – един 95-годишен мъж, например, все още свири на цигулка, а 98-годишна жена управлява малка кръчма и играе на покер всяка вечер.

Преди десет години Moретис заминава за Америка. Той иска да намери лекарите, които са му поставили диагнозата и да им обясни какво се е случило с него.

Оказа се, че всички от тях вече са починали.

 http://30dumi.eu/2012/11/ikariya-ostrova-t-ka-deto-zabravyat-da-umrat/#ixzz2Cp7fgPZC