Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.01.2013 00:30 - Патила
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1684 Коментари: 2 Гласове:
8

Последна промяна: 20.01.2021 18:19

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg


                             
      Понякога...... aip55

 

 

Добро утро слънчице! Тази сутрин ти не изгря в леглото ми, но аз пък гушнах възглавницата ти, а тя ухаешена тебе! Живият ми часовник спря, но беше закратко! Мислех, че си приказвам глупости, като ти казвах, че те обичам, но сега, когато възглавницата ухаеше на твоето тяло, разбрах, че наистина съм те обичал. Липсвашми! Не ми ет рудно да тикажа, че те обичам, а ми е по лесно да ти покажа колко те обичам.

 

Така започна утрото на деня ми. Служебният ритъм ме подхвана споредните неудачи. Трябваше бързо да стиковам нещата ми, заминавах за дълъгпът. Главата ми бучеше от мисли, за нашият съвместен живот. Три месеца откакто се познаваме, а го чуствах като един миг. Не можех да повярвам, че още не съм се наситил на този миг. А, като се събудих имах чуството, че лентата на мига свърши до тук. Не усетих как стигнах определената ми цел. Искаше ми се да продължа, а си мечтая за нас, но  мислите ми потънаха в работното ми ежедневие.

 

- Влезте - ми каза жената, която ме посрещна на вратата. Жена, но с твърд мъжки баритон на гласа си - не се събувайте, не е чак толкова чисто и извинявайте за безпорядака в къщата ми - забелязах, че този  мъжки глас беше заповеден и груб в нюанса си.

- Благодаря Ви - казах тихо, скромно някак си и влезнах в двора.

Напръв поглед двора не ми направи някакво силно впечатление. Безразборно обработван, с неподскастрени дървета, неподрязани розови храсти, тревата беше достигнала около половин метър, в която тукам е се показваха керамични фигури на най-различни животни, зайчета, патенца, костенурки, които  бяха оставени без грижи, замърсени от плесен та чак и почернели. Познанията ми по градините ми подсказваха, че тук е кипял радостен и щастлив живот, а сега ми се стори, че в градината не е влизал никой от миналата година.

- Има много работа по градината, но първо искам да ми напръскате ателието на сина ми за бълхи. Не може да се съсредоточи върху картината си. Досадна работа са. А, от както почина жена му, никой не е почиствал гoре и е станало, като бардак, нито се чисти, нито се подрежда, анархия. Идва от време на време една жена на средна възраст, качва се горе, кикотят се, стоят с часове горе какво толкова смешно има не мога да разбера, а пък и не ми е работата да знам на младите работите.

Качихме се по стълбите на втория етаж. Стълбите бяха стари, но добре боядисани, само дето скърцаха издайнически с неприятен звук на гладно квичещо малко прасенце. Таваните на старата къща бяха пожълтели от старост и влага. Мирисът на мухъл ме задушаваше, а старите полюлеи бяха толкова ръждясали, че беше изчезнал всякакъв блясък и красота. Паяците се бяха провиснали чак до главите ни.

Ателието беше огромна стая, в която имаше толкова много картини, мебели, маса на художника, пастелнии акварелни бои, снимачен апарат и много други предмети, които явно художникътупотребяваше. Някои от картините бяха покрити, за да не прашасват, а от друга страна откритите бяха подредени една върху друга.

Звънецът звънна и старата жена ме остави сам да обработя стаята за инсектите. Подготвих си помпата, сложих концентрат внея, налях вода и чак тогава забелязах, че на голямата картина единият и край на покритието беше се изместил, като от този освободен край се забелязваше голо стъпало и малка част от крак на човек. Любопитството ми надделя тръгнах към картината, а понеже пода трептеше при въренето ми, покриващият плат се изсули от картината и тя лъсна срещу мене. Очаквах да видя нещо еротично и не се излъгах. Живият ми часовник буквално забуксува. Тя, моето слънциче, което не можа да изгрее тази сутрин в леглото ми, заради коятогушках с такава страст възглавницата с аромата на нейното тяло, на която признах, че ми е беден речника за обяснение в обич и любов, си беше подложила без всякакъв срам интимната част на тялото с изключителна первезност в колаж, което едва не ми спря дишането. Ококорих се, очите ми виждаха нещо невероятно! Голото тяло на моята любима се беше разположило небрежно в легло и най демонстративно галеше плъх, който се беше проснал удобно между красивите и бедра и любопитно се опитваше да пие от вагиналните й сокове, които се бяха появили в момент на маструбация.

В това време се появи художникът, а аз бях в транс, не можех да повярвам, че това е моята любов, че тя може да бъде толкова разнолика. Къде й е моралът, къде отиде любовта ни, с какво съм заслужил това унижение се питах аз?

- Какво ще кажете, нали е възбуждащо? - попита ме художникът.

Изпитвах гняв и ярост, но се овладях бързо. Все още живеех под свежите мисли на видяното.

- Наистина е възбуждащо, но не знам защо си мисля, че съм виждал тази жена някъде? - отговорих аз смутен.

- Да, това е най-новата ми любов. Много е секси, приятна в леглото, не жали труд и сили в секса - отвърна той.

Имах чувството, че ми се присмива. Толкова спокойно и нагло се взираше в лицето ми.

- Ок, а сега ме оставете да напръскам с препарата за бълхи стаята Ви и излезте навън, защото не е безопасно вдишването на препарата ми.

Той кимна с глава одобрително и напусна бързо ателието си, като стъпките му заскърцаха проницателно досадно по стълбите.

След като привърших с обработката на ателието, затворих стаята, за да може да се обгази и слезнах долу при градината, на която седеше замислено художникът с пура в ръка и си пиеше питието с лед.

- Едно уиски - ме попита той?

- С удоволствие - кимнах и се настаних удобно на градинското кресло.

- Имам чуството, че си развълнуван от картината? Целият се беше вглъбил в нея. Дори и не усети, че се бях качил при тебе? Аз знам, че я познаваш, но какво от това...

aip55






Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anibel - Ок... честно нали?
10.01.2013 18:54
Хареса ми! Много!
Разказваш заразително, увлекателно...
имаш фантазия да пишеш и щипка лудост, разбира се,
накъде без нея...
Хареса ми героят ти. Мъжкар.
Познах обаче, че на платното ще е ,,твоето слънчице,,
Хареса ми краят ти, начинът ... разделящ многоточието...
а на лс ще ти кажа останалата част от мнението си.
Поздрав! Харесваш ми!
цитирай
2. aip55 - Хареса ми! Много! Разказваш з...
10.01.2013 19:46
anibel написа:
Хареса ми! Много!
Разказваш заразително, увлекателно...
имаш фантазия да пишеш и щипка лудост, разбира се,
накъде без нея...
Хареса ми героят ти. Мъжкар.
Познах обаче, че на платното ще е ,,твоето слънчице,,
Хареса ми краят ти, начинът ... разделящ многоточието...
а на лс ще ти кажа останалата част от мнението си.
Поздрав! Харесваш ми!

Добре дошла при мене Ани! Опитвам се да правя и нови стъпки, но другото което пиша направо ме съсипва от изтощение. Но аз съм оптимист за тебе! Ако някой иска да остане в клишето консервтивно поради, което не може да разбира мислите в поезията ти, то ти не си виновна, че е на такова ниско ниво в интелекта му и неможе да развие твоята дарба в нестандартно мислене. Той явно няма такава дарба на мислене.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481065
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031