Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
12.06.2013 20:29 -
Със сигурност не сме сами - продължение...
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5656 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 23.01.2016 08:21
Прочетен: 5656 Коментари: 6 Гласове:
7
Последна промяна: 23.01.2016 08:21
Как ли ще се почувствате, ако разберете, че между вас и пространството си щъкат някакви мними чувства/мисли, материи които не можете да осъзнаете, защо ги чувствате/усещате, а не можете да разберете от къде на къде ви хрумват тези усещания и от къде идват тези усещания.
Повод за тази тема ми даде (Съвременик), ник на наш съблогер, който е описал това, което аз не можех да си обясня дълги години. По времето на соца тези теми бяха табу и аз не смеех с никой да си ги споделя, защото моментално щяха да ме изкарат, че нещо в мене не е наред или пък шизофренията ме е подгонила/настъпила по мазола, която уличната дума е ,,КУКУ""
Бях в пети клас, когато чух, че някой хвърля камъни по прозорецът ни. Хвърлянето се повтори, потрети и накрая се счупи стъклото. Аз веднага станах и отворих прозореца, надвесих се да видя кой е този където хвърля камъни по прозореца и в този момент почуствах силен удар по главата ми. След което се отдръпнах и видях, че от главата ми течеше изобилно кръв. Набързо в стаята паднаха няколко къса лед. Това беше 1965 година. Градушката, която беше паднала беше с големина колкото един юмрук или паве. Нещо ми пресветна пред очите и нищо не можех да видя.
След бърза медицинска интервенция, зашиха раната, която си бях получил за любопитството ми. От тогава много често получих усещането, че някой има постоянно покрай мене. Бях малък и не можех да разбера какво става с този някой покрай мене. Защо го усещах? За мое нещастие не можах да стана наследник на Айн Щайн, но пък получих усета, който съм сигурен, че повечето хора го имат, но не смеят от страх, да го споделят, че може да ги изкарат чикименто. Обичах да чета и да си въобразявам какви ли не други светове/щуротии, мисли, които моите връстници не можеше и на ум да им дойде. Все пак да отдадем заслуженото и на детското ни въображение, защото то е с абсолютно невинна фантазия, която всички, като малки сме изпитвали. Често си мислих за русалки, кентавъри летящи змейове и т.н...Влизах от раз/примависта в света на въображението си. Контактувах с Ян Биби Ян, Робин Бобин и други.
Но с годините лека полека въображението ми се стесни, кръгозора на тези мисли стана ограничен и остана само една трепереща в съзнаниетo ми нишка, на това, което усещах, че не съм сам и около мене щъкат какви ли не сили, невидими за мене, но пък видими за моите възприятия, като обект на внимание от моя страна.
На двадесет години, бях в казармата и там започнах да се занимавам с йога. Беше 1973 година. По това време учението йога не беше още развито и разпостранено в България. Моят колега/набор имаше книжка за йога и правеше упражнения по книжката . Беше ми интересно и аз покрай него започнах да изучавам методите на йогите. Набора ми беше много напред с материала по йога и ми показваше всичко наготово от учението и знанията му. Бързо схващах всичко. Когато стигнах и усъвършенствах първото ниво за дишането, култура и хигиена на организма, се прехвърлих на второто ниво(автогенните тренировки), което се занимаваше с мисълта, концентрацията и управление на мисълта върху нашият вътрешен свят и организъм. Темата беше лесна за мене, защото аз си имах усещането, че не съм сам в пространството от мисли и идеи. Започнахме с концентрация, чувството за изолация от обкръжаващата ни среда, методи на намаляне и спиране на сърдечната дейност, застопоряване на пулса на 120/80, чувството да вникваш в определени действия и да се прокрадваш през цепнатините или ключалката и да усещаш и виждаш всичко, което става в другото помещение. Опитвахме се дори да контролираме съзнанието на хората около нас, като насочим концентрацията си директно към очите им. Тогава се появяваше паника в тези хора, говореха несвързани изречения, езикът често им се преплиташе, гледаха уплашено и не разбираха какво става с тях. Ванката(това беше моят учител по йога) беше влюбен в учението йога до полуда. Лягаше и ставаше с медитациите на йога и нито за един момент на спираше да мисли за това. Това беше смисълът на животът му. Той, често ми казваше, че разговаря с други материи, които в скоро време щял да ме запознае с тях. Но това момче толкова се претовари с материята, че започна сам да си говори или пък,като млъкне и не говореше по една седмица. Накрая го взеха психиатрите и изчезна безследно от казармата. Аз не се уплаших, но си дадох сметка, че и аз мога да стигна до положението на Ванката и спрях по нататъшните ми занимания по йога. Но чувството ми, че не съм сам във времето/пространството никога не ме напусна и до ден днешен.
Когато бях на 30 години ми попадна книжка за методите на Джуна. Бях позабравил някои практики на йога за концентрацията, но тази книжка ме върна обратно в материята на биополето, усещането и опознаването на нематериалният свят, с което ми доказа, че наистина не сме сами на вселената. Това беше щастието, което открих в загадъчният ми свят на усета, че нещо постоянно се движи покрай мене и се мъчи да споделя и обменя с мене мисли и идеи. Никога не съм вярвал в Бог, религията ми е толкова чужда, колкото можеш да заставиш една коза пред афиш и да я накараш да прочете какво има в него. За мене богове са паралелните светове, които са сред нас като материя и никога не са си отивали от мене.С радост посрещнах потребностите, които упражнявах по методите на Джуна.
Майка ми беше болна от захарна болест, сляпа и почти скована в следствие на заболяването и. Приложих на няколко пъти методите/сеансите на Джуна върху тялото на майка ми. При упражненията ми стигах до положителен ефект върху зрението и, на един от сеансите тя прогледна и видя какво е прането на простора на блока, който беше на около, двеста метра от нас, дори каза какви цветове са дрехите окачени на простора, но трябваше да работя усилено за намаляване на единиците на захарта. Сеанса с проглеждането ме мотивира/амбицира и аз се насочих към свалянето на захарта в организмът и. До такава степен се амбицирах, че на един от сеансите предозирах биоенергията си и толкова много, че нивото на захарта беше паднало много под нормата, и тя изпадна в кома. Това много ме уплаши и от тогава се зарекох никога повече да не практикувам методите на Джуна върху хора. Само от време на време развалях магии(отрицателна енергия) от хора, които бяха урочасани или пък им беше направено магия. Самият аз не вярвах в магиите, но след като освободих няколко човека по методите на Джуна от магията и видях с очите си, че веднага се усмихнаха и престана да ги боли глава, тогава повярвах в тях. Но бях до тук с практикуването на методите на Джуна. Имах и телепатичен сеанс с Джуна, която ми съобщи, че нямам нужната познания и дозировка на енергията ми и за това е опасно да я практикувам.
В армията се бяхме събрали няколко човека, които вярвахме, че наистина не сме сами.....Следва
aip55
12.06.2013
Част втора
В армията се бяхме събрали няколко човека, които вярвахме, че наистина не сме сами във вселената. Това бяха хора, които споделяха моето виждане по този въпрос. Но нали си беше още соц-общество, решихме да си спретнем едно кръжоче, в което можехме да изложим спокойно нашите мисли, разбирания и чувства по този въпрос без да ни пречат елементи, които не разбират и чувстват нашите мисли. Паралелно с това изучавахме на собствена воля и английски. Единият от нас беше завършил английска гимназия, та така знанията и интереса беше по голям към кръжокът ни. Събирахме се в една от залите след работа, защото по време на работа беше изключено да се упражняваме, а пък и го правихме тайно. Имаше хора, които бяха на много по високо ниво от мене, с аргументирани и теоретични доказателства за това. Признавам си, че бяха умни, интеигентни и прозорливи, а аз в повечето случаи присъствах, като слушател и жадно попивах техните мисли и знания. Повечето от тях можеха да влизат във връзка с извън земен разум. Това го доказваха с една скица подобна на спирала, която беше навита на седем стъпала. Доказателството беше, аз да си намисля едно от числата на спиралата, без да казвам какво е то и да мисля/приканям моят разум за среще с него. След завъртането и се получаваше/спираше това число, което бях си намислил, а това означаваше, че усещането за паралелен свят и възможноста на този свят да вниква в нашите мисли е факт доказано чрез този метод и моят разум е съдействал за установяването на контакт с мене. Това беше самото начало на кръжока. Бързо постигахме знания, как да почувстваме извън земният разум, как да го повикаме, влизаме в контакт с него, и коментираме, дискутираме с него. Повечето въпроси, които задавахме, получавахме отговори с да или не. Имаше и въпроси, на които упорито мълчаха, а по някога дори и изчезваха от нашите сетива/усещания или възприятия. Тук искам да подчертая, че всеки човек си има към него по няколко разума с които контактуваше. Разума е един паралелен свят на нашите мисли и сетива и всеки има към него прикрепени такива паралелни мисловни дейности. Във медитацията си с разума се постигаше и това да се преодолява гравитацията, като излизаш духовно от тялото ти и поглеждаш от най-различен ъгъл предметите, обсатновката, ситуацията в стаята, а в последствие какво става навън от стаята в, която се събирахме с помоща на разума, с които контактувахме.
Но в армията нямаше скрито покрито. Бяхме забелязани, че се срещаме след работно време и ВКР службата ни усети. Привикаха ни един по един и повечето от въпросите им бяха защо паралелно с това изучаваме и англииски език. Съмняваха се, да не би да сме някакви правокатори или пък да сме свързани с някакъв шпионаж. И тъй-нататък.... Та, кръжокът беше до тук с неговите познания и мисли.
След завършване на службата(пенсионирането ми), три месеца по късно емигрирах за чужбина. Но, бях в нелегално полжение на съществуване. Работих и живеех под друго име и с чужд паспорт. На шестата година криминалните ме надушиха, че съм с чужд паспорт, но аз усетих, че става напечено и им се изплъзнах в деня, в който щяха да ме пипнат за нередовни документи. Но данните ми останаха при тях, защото времето за изплъзване ми от полицията, която вече бе по петите ми, бе ограничено, бяха претърсили квартирата ми и бяха намерили улики, за това каква личност съм аз.
Така се върнах в България. След осем години дъщеря ми се омъжи за италианец в страната, която съм бил. Сватбата беше в чужбина. Мислех си, че има достатъчна давност, от престъплението, което съм направил, а именно подмяна на документи. Бяха минали вече осем години тук в България от емигрирането ми в Германия. Тръгнах с десагите си за сватбата, но на немската граница при случайна рутинна полицейска проверка ме свалиха от абтобуса и ме арестуваха, като провинил се криминален на Шенген. Закараха ме в Нюрнберг централата за провинили се чужденци и ме заключиха в една килия с друг немец. Беше ми крайно тъпо и тежко, че не мога да ида на сватбата на детето си. Бях се отчаял до полуда.
Седейки на едната пейка в единият ъгъл на килията и започнах да си мисля варианти, как да избегна тази кошмарна ситуация. Дойде ми на ум, че отдавна не бях контактувал с моят паралелен разум. Като нямаш друг шанс се хващаш за сламката, като давещ се човек.
Съсредоточих се, изключих всичко около мене. За щастие разумът, с който бях спрял да контактувам от няколко години ми се яви в усещането ми на прима виста. Помолих го с мисълта си, от все сърце да ме измъне от този кошмар или да прескоча нивото на живот, в който се намирам и ако ми има достатъчно вяра да ми помогне да пренеса душата си в следващато стъпало на спиралата, като му обещах, че винаги ще го нося в съзнанието си и никога повече няма да го забравя.
И чудото стана! Усетих как плавно, взех да напускам физическото ми тяло, оглеждах се като за последно с ясната представа, че никога повече няма да се върна на това стъпало от спиралата на животът ми. Усещах и присъствието на майка ми, в това пространство, която бе починала преди девет години. Духът ми застана на тавана и гледах как тялото ми стоеше неподвижно, вцепенено, безмълвно и предизвикателно притеснено. Германеца с, които бях в килията си мермореше нещо, което не можах да разбера, но някак си чувствах и изпитвах мислите му.
,,Хайде върни се" - чух и думите на майка ми...
Това състояние на излизане от тялото ми продължи около десетина минути и всичко изведнъж се промени, като изведнъж се намерих в същата стая/килия, но ключът на вратата щракна и се появи полицай, който попита за името ми. След, като разбра, че съм аз, ми каза да си взема чантата и якето, като трябваше да го последвам. По пътя за канцеларията, където трябваше да мина допълнителен разпит полицаят ми каза:
-Освобождават те-мина ми някак си, като ли, че не съм го разбрал правилно и го попитах:
- Was?(какво)?
-Sie sind frei(освобождават те)- не можех да повярвам на думите му. Паднах на колене и благодарих на разума, който ме спаси от три месеца затвор.
В канцеларията дори ми се извиниха за грешката, която са допуснали, че от престъплението е минало давност и не е трябвало да ме арестуват, защото всичко е било грешка на човека, който не е обработил данните както трябва. Освободиха ме, защото нямах никакво друго криминално престъпление освен фалщификацията на паспорта с който пребивавах в Германия. За моя изненада, когато напусках сградата на централата, ме настигна един рядко грозен и антипатичен господин. Гаргамел ряпа да яде за критерият грозота. Чак се изплаших от вида му. Висок над-два метра, гологлав и нисък басов тембър на гласът му. Хвана ме за ръката и ми се извини, като невинна госпожичка, че грешката с компа е била негова...
От този случай моето чувство винаги е в паралел с моите терзания в животът ми. Внаги го чувствувам, често го питам за някои неясноти по мои въпроси, но не винаги ми отговаря. В такъв момент се въздържам и примирявам, защото ако настоявам ми се разсърдва и трудно влизам в контакт с разумът, който е паралел на мислите ми.
Аааа, сватбата мина благополучно, но с никой до сега не си бях споделил това, което се случи в животът ми. Поводът за постнгът ми е правокиран от нашият съблогер Съвременник, за което много му благодаря!
http://savremennik.blog.bg/technology/2011/01/10/otvyd-granicite-na-vyzpriiatieto-kogato-chovek-napuska-tialo.664914
aip55
Вярвам в това ....
цитирайХм, интересен душевен мир. Някои хора толкова се потапят в тези си усещания, че престават да усещат реалния свят, изчезват за тях и ценности като дом, семейство, родители... насочват цялото си съществуване към някакво духовно самоусъвършенстване. всичко трябва да е с мярка.
цитирайemma6 написа:
Вярвам в това ....
Благодаря ти Емче за доверието. Във втората част ще се аргументирам за всичко това което съм написал, а тя е по интересна. Надявам се, че много хора ще намерят себе си в гореописаното материалче. Хубава вечер!
coacoa11 написа:
Хм, интересен душевен мир. Някои хора толкова се потапят в тези си усещания, че престават да усещат реалния свят, изчезват за тях и ценности като дом, семейство, родители... насочват цялото си съществуване към някакво духовно самоусъвършенстване. всичко трябва да е с мярка.
Наистина е интересен Соасоа11, но не съм от тези, които сляпо могат да повярват в шарлатанията. Всичко прекарвам през призмата на логиката, свързвам го с природата и чак след като се убедя, че няма мистика и има логически завършек го приемам за сериозно. Но да стигна чак до вглъбяване до полуда, не никога няма да се изоставя така. Не напразно няколко пъти съм спирал развитието си по тази материя, защото ми трябваше време да осмисля фактите, които съм ги почуствал и преживял. В продължението ще има аргументи и ще лъсне истината за това, което съм писал. Песимистично ми звучиш, не знам защо имам това чувство, но както и да е.....Всичко това съм го преживял и не съм споделял преживяното с много хора. Поводът беше, че се познах втози линк на Съвременик: http://savremennik.blog.bg/technology/2011/01/10/otvyd-granicite-na-vyzpriiatieto-kogato-chovek-napuska-tialo.664914
Че не сме сами във Вселената, го е казал още Джордано Бруно. А ти си се захванал с интересно занимание, няма спор. Повече на лични:)
цитирайzemela написа:
Че не сме сами във Вселената, го е казал още Джордано Бруно. А ти си се захванал с интересно занимание, няма спор. Повече на лични:)
Всеки да осмисли това, което съм описал през призмата на неговите мисли, но аз смея да твърдя, че е възможно излизането на духа извън тялото!......
Търсене
За този блог
Гласове: 7324
Блогрол
1. Coacoa11
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед
