След като пристигнах в Германия веднага се захванах да уча немски език по учебник самоучител, като за това ми помагаше моя братовчед. Той беше дошъл в Германия от преди две години. Разговаряхме на дълго и на широко за България, за живота и бита в хайма, за отношенията по между българите и т.н..., та той ми показа пътя по който трябва да тръгна за да успея. Слушах го и се стараех да изпълнявам това което той ме съветваше. През деня  започнах работа към (паркове и градини). Работехме по пет часа на ден. Толкова ни позволяваха от съвета. А, това означаваше 12,50 марки на ден. Имахме ограничение на часовата ставка и на броя часове. Заплащането беше символично( две мараки и петдесет пфенинга на час) за пет часа труд. Но, беше достатъчно като финансов материал за да се храниме с тези пари, а социалните помощи да си ги пестим, събираме и да изпращаме в България за да подпомагаме семействата ни. Социалната помощ която получавахме от съвета беше 450 марки. Същевремено обикалях постояно да си търся допълнителна работа, почасова от която си изкарвах допълнително около двеста марки на месец. В квартирата в която живеех имахме телевизор и гледахме само немска телевизия, което ми помогна за по бързото изучаване на немският език. На третият месец с помоща на братовчед  ми  и немците с които работих, завърших целият учебник и започнах спокойно да разговарям с немците и да общувам с тях.

В началото емигрантският живот ми се стори лесен. Лесно преодолявах трудностите по пътят ми. Обществото, в което се намирах беше изключително само от емигрирали българи и хора от нашите проблемни етноси. Българите бяхме пет човека, но се държахме на разстояние един от друг. Всеки се беше свил в капсулата си и търсеше непрестанно начин за оцеляване и печелене на пари. Българските турци пък от своя страна (а те бяха тринадесет човека ),  не скриваха омразата си към нас българите, опитваха  се да злословят по нас, обясняваха на германците къде с жестове, къде с мимики, колко им е било тежко положението, с колко расизъм, мъки и лишения за семействата им са пребивавали в България. Изопачаваха истината за народа ни по всякакъв долен и примитивен начин.
Повечето от тях нямаха нужното възпитание и култура, а интелектът им беше на ниво детска градина. Простотията и простащината нямаха край, интриганството им беше оръжието, с което боравеха в отношението помежду ни. Само двама имаха средно образование, а другите с основно или незавършили осми клас. Те също подражаваха  (с какъвто се събереш, такъв ставаш ) на останалите турци и се защитаваха от всяко не пасващо им разбиране около тяхния етнос и бит. Цинизмите и обидите им бяха нещо, като за добро утро. Картите и комара бяха ежедневие и метод за сплетни, не рядко за спор, който стигаше почти винаги до ръкопашен бой, вадене на ножове, отмъстителни и гнусни цинизми по адрес на майките им. Алкохолът се употрбяваше  по всяко време и  предаваше кърваво червеникав оттенък на спектаклите на живо. А бях чувал за приказката” насрал се от пиене”, но тук в Германия констатирах това с очите си. До такава степен употребяваха алкохол, че след това не можеха да се доберат до леглата си, тези които все още можеха им помагаха да ги сложат в леглата им. Една сутрин влязох да извикам един от ,българските турци за да го взема на работа с мене, но той не можеше да стане след нощния запой . В стаята им миришеше на развалена, вмирисана копърка. Един от будните ми каза да го отвия и да му напръскам тялото с вода. Когато го отвих видях кафявите петна по завивките му, отдръпнах се, погнусих се и се отвратих от тази гледка. Целият чаршаф беше опикан и размазан с фекалии. В последствие разбрах, че този индивид се напивал винаги до такава степен, а турците само това чакали. Изрежда ли се останалите по трезви турци по няколко пъти и си задоволявали мъжките си потребности анално върху него. С паважните екземи по лицата им и синините от сбиванията им беше описана картината на тяхното просташко изродско отношение на съжителство, възпитание и култура. Мръсна, гадна и отмъстителна сволач, която по никакъв начин не е заслужавала вниманието на Тодор Живков. Имам предвид предимствата им пред българите, които ползваха за образование, лечение, отдалечени райони, където влизането в средните, полувисши и висши училища беше без приемни изпити за тях, с цел да бъдат интегирани към българското общество.  И така бе създадена изкуствената турска интелигенция.....Кражбите и лъжата сред турските емигранти  бяха нещо естествено. Сами се крадяха и осакатяваха финансово с най- долнопробни похвати. За тях немският  език беше табу. Плесенясалите им мозъци, промити с религиозна мюсюлманска помия, методи и религия,  които не позволяваха да се образоват или пък да научат нещо, с което могат да си помогнат в дадената им среда. Животинска култура и много дуращина. Ще Ви разкажа един случай, който няма да забравя цял живот:

Отидохме с един от нашите турци на име Елмаз до магазина ALDI. Това е магазин, който емигрантите посещавахме най – много.  Хранителен магазин, един от най – нашумелите в Германия. За нагледност нещо като LIDL. Напазарувах ме си  и тръгнахме към касите. Аз минах по  напред, платих си и го почаках след касата. Елмаз извади всичко от количката и взе да плаща. Не можах да разбера от къде изникнаха двама полицаи, единият ме хвана за ръката, а другият  хвана Елмаз  и ни казаха-Stop…Kontrole. Заведоха ни в една стая на магазина и започнаха да ни проверяват багажа по касовата бележка. Явно се съмняваха в нас. Провериха моят багаж първо и не констатираха кражба или пък някаква нередност. Провериха на Елмаз покупката и се оказа, че при кантара за зеленчуците той е маркирал умишлено вместо круши е избрал лук. Естествено цената на лука е по -  евтина от цената на крушите. Уж не знае много немски, но обясни с жестове, че не е разбирал от кантара. В това време другият полицай надигна сакото му от към гърба и извади от там една щафета траен салам. Потънах от срам. А полицаят го попита ( и това ли не разбираш? ) и с най – голямото си нахалство му каза ( Du hat gemacht zapzarap ) –това ти го направи. Полицаят се изчерви, но културно го попита за националност.
-Аз съм българин – отговори той на немски за мое голямо учудване.