Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2014 00:47 - Какво е да си българин емигрант! -5
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9332 Коментари: 9 Гласове:
30

Последна промяна: 24.05.2014 14:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Здравейте, Българи, в земи далечни, говорещи на всякакъв език... Нали на български мълчите вечер? И плачете със български сълзи...

Има места, на които е по добре да не попадаш. И където уж в чужбина сме всички българи, нормални хора, да си помагаме и защитаваме, тръгнали сме да се спасяват от финансовият здрач на България, а показваме тъмната страна на етническите ни отношения помежду ни! Постинга ми няма за цел да унижа българските турци, но както се казва, че (всяко стадо си има мърша), не че между нас българите сме цвете за мирисане......
Това е епизод от живота ми като емигрант в Германия:
 

След като пристигнах в Германия веднага се захванах да уча немски език по учебник самоучител, като за това ми помагаше моя братовчед. Той беше дошъл в Германия от преди две години. Разговаряхме на дълго и на широко за България, за живота и бита в хайма, за отношенията по между българите и т.н..., та той ми показа пътя по който трябва да тръгна за да успея. Слушах го и се стараех да изпълнявам това което той ме съветваше. През деня  започнах работа към (паркове и градини). Работехме по пет часа на ден. Толкова ни позволяваха от съвета. А, това означаваше 12,50 марки на ден. Имахме ограничение на часовата ставка и на броя часове. Заплащането беше символично( две мараки и петдесет пфенинга на час) за пет часа труд. Но, беше достатъчно като финансов материал за да се храниме с тези пари, а социалните помощи да си ги пестим, събираме и да изпращаме в България за да подпомагаме семействата ни. Социалната помощ която получавахме от съвета беше 450 марки. Същевремено обикалях постояно да си търся допълнителна работа, почасова от която си изкарвах допълнително около двеста марки на месец. В квартирата в която живеех имахме телевизор и гледахме само немска телевизия, което ми помогна за по бързото изучаване на немският език. На третият месец с помоща на братовчед  ми  и немците с които работих, завърших целият учебник и започнах спокойно да разговарям с немците и да общувам с тях.

В началото емигрантският живот ми се стори лесен. Лесно преодолявах трудностите по пътят ми. Обществото, в което се намирах беше изключително само от емигрирали българи и хора от нашите проблемни етноси. Българите бяхме пет човека, но се държахме на разстояние един от друг. Всеки се беше свил в капсулата си и търсеше непрестанно начин за оцеляване и печелене на пари. Българските турци пък от своя страна (а те бяха тринадесет човека ),  не скриваха омразата си към нас българите, опитваха  се да злословят по нас, обясняваха на германците къде с жестове, къде с мимики, колко им е било тежко положението, с колко расизъм, мъки и лишения за семействата им са пребивавали в България. Изопачаваха истината за народа ни по всякакъв долен и примитивен начин.
Повечето от тях нямаха нужното възпитание и култура, а интелектът им беше на ниво детска градина. Простотията и простащината нямаха край, интриганството им беше оръжието, с което боравеха в отношението помежду ни. Само двама имаха средно образование, а другите с основно или незавършили осми клас. Те също подражаваха  (с какъвто се събереш, такъв ставаш ) на останалите турци и се защитаваха от всяко не пасващо им разбиране около тяхния етнос и бит. Цинизмите и обидите им бяха нещо, като за добро утро. Картите и комара бяха ежедневие и метод за сплетни, не рядко за спор, който стигаше почти винаги до ръкопашен бой, вадене на ножове, отмъстителни и гнусни цинизми по адрес на майките им. Алкохолът се употрбяваше  по всяко време и  предаваше кърваво червеникав оттенък на спектаклите на живо. А бях чувал за приказката” насрал се от пиене”, но тук в Германия констатирах това с очите си. До такава степен употребяваха алкохол, че след това не можеха да се доберат до леглата си, тези които все още можеха им помагаха да ги сложат в леглата им. Една сутрин влязох да извикам един от ,българските турци за да го взема на работа с мене, но той не можеше да стане след нощния запой . В стаята им миришеше на развалена, вмирисана копърка. Един от будните ми каза да го отвия и да му напръскам тялото с вода. Когато го отвих видях кафявите петна по завивките му, отдръпнах се, погнусих се и се отвратих от тази гледка. Целият чаршаф беше опикан и размазан с фекалии. В последствие разбрах, че този индивид се напивал винаги до такава степен, а турците само това чакали. Изрежда ли се останалите по трезви турци по няколко пъти и си задоволявали мъжките си потребности анално върху него. С паважните екземи по лицата им и синините от сбиванията им беше описана картината на тяхното просташко изродско отношение на съжителство, възпитание и култура. Мръсна, гадна и отмъстителна сволач, която по никакъв начин не е заслужавала вниманието на Тодор Живков. Имам предвид предимствата им пред българите, които ползваха за образование, лечение, отдалечени райони, където влизането в средните, полувисши и висши училища беше без приемни изпити за тях, с цел да бъдат интегирани към българското общество.  И така бе създадена изкуствената турска интелигенция.....Кражбите и лъжата сред турските емигранти  бяха нещо естествено. Сами се крадяха и осакатяваха финансово с най- долнопробни похвати. За тях немският  език беше табу. Плесенясалите им мозъци, промити с религиозна мюсюлманска помия, методи и религия,  които не позволяваха да се образоват или пък да научат нещо, с което могат да си помогнат в дадената им среда. Животинска култура и много дуращина. Ще Ви разкажа един случай, който няма да забравя цял живот:

Отидохме с един от нашите турци на име Елмаз до магазина ALDI. Това е магазин, който емигрантите посещавахме най – много.  Хранителен магазин, един от най – нашумелите в Германия. За нагледност нещо като LIDL. Напазарувах ме си  и тръгнахме към касите. Аз минах по  напред, платих си и го почаках след касата. Елмаз извади всичко от количката и взе да плаща. Не можах да разбера от къде изникнаха двама полицаи, единият ме хвана за ръката, а другият  хвана Елмаз  и ни казаха-Stop…Kontrole. Заведоха ни в една стая на магазина и започнаха да ни проверяват багажа по касовата бележка. Явно се съмняваха в нас. Провериха моят багаж първо и не констатираха кражба или пък някаква нередност. Провериха на Елмаз покупката и се оказа, че при кантара за зеленчуците той е маркирал умишлено вместо круши е избрал лук. Естествено цената на лука е по -  евтина от цената на крушите. Уж не знае много немски, но обясни с жестове, че не е разбирал от кантара. В това време другият полицай надигна сакото му от към гърба и извади от там една щафета траен салам. Потънах от срам. А полицаят го попита ( и това ли не разбираш? ) и с най – голямото си нахалство му каза ( Du hat gemacht zapzarap ) –това ти го направи. Полицаят се изчерви, но културно го попита за националност.
-Аз съм българин – отговори той на немски за мое голямо учудване.

-    -И защо го открадна, гладен ли си, не получаваш ли социални помощи? – учетиво го попита другият полицай.

-        _Да, гладен съм, ние всичките българи крадем и сме гладни и много често си служим с такива долни методи. А, той е гяур и за такива като него сме избягали от България! – посочи мен. 

 

Бях шокиран от това, което чух. Какъв срам, каква низост беше за мене. Засрамих се като българин. Да имаше начин да излетя от стаята и да не се върна повече. Сетих се за думите на Ботев – ( емигрантино, ти куче сине ).   Но за късмет арсеналът му от думи на немски беше до тук. Полицаите започнаха да съставят констативен протокол, питаха го,  той гледаше тъпо и гордо, и не отговаряше на въпросите им. Тогава полицаите се обърнаха към мене и ме попитаха: 

-      -  А, Вие разбирате ли немски за да ни помогните ? – сигурен съм, че те забелязаха възмущението ми от неговите приказки.

Следва....





Гласувай:
30



1. freeoldmen - Здравей, aip55!
19.01.2014 01:42
Интересна, макар и гнусна история!
Очаквам продължението.
цитирай
2. aip55 - Интересна, макар и гнусна истор...
19.01.2014 01:49
freeoldmen написа:
Интересна, макар и гнусна история!
Очаквам продължението.

Отвращаващата истина е в продължението, с което ще разкажа истински случай на простотията и неблагодарността на турският ни етнос към България!
цитирай
3. анонимен - За пръв път чета нещо от първа ръка, ...
19.01.2014 11:44
За пръв път чета нещо от първа ръка, което да не е напудрено. Браво!
цитирай
4. aip55 - За пръв път чета нещо от първа ръка, ...
19.01.2014 11:57
kushel написа:
За пръв път чета нещо от първа ръка, което да не е напудрено. Браво!

Благодаря ти за мнението Куш! Написах го защото това е действителността на България и нейните сънародници в емигранство. И нещо което сега прочетох при Андрешко:
To be, ar not to be ?
или

Кой ли съм аз ...?

/По Иван Вазов/

Аз съм българче, но мене
турска майка ме родила.

С език сладък, с ум коварен,

днес в тях е мойта сила.

Аз съм българче, обичам

другите да поучавам,

„балансьор” да ме наричат,

моето си да получавам.

Аз съм българче гидия*,

на рахат си аз живея.

Дорде българи се бият,

ще си пея, ще дивея.

Аз съм българче, но лесно

мога и да се отметна.

Ум си имам и чудесно,

всеки мога да преметна.

..................................................

* гидия - момък с буен нрав
цитирай
5. kaizer - Хм, интересно. Аз пък като студент в ...
19.01.2014 17:48
Хм, интересно. Аз пък като студент в Техническия университет в Габрово съм живял с турци и не мога да кажа една лоша дума за тях....Може би защото бяха интелигентни хора.
цитирай
6. aip55 - Хм, интересно. Аз пък като студент в ...
19.01.2014 18:14
kaizer написа:
Хм, интересно. Аз пък като студент в Техническия университет в Габрово съм живял с турци и не мога да кажа една лоша дума за тях....Може би защото бяха интелигентни хора.

Може би, образованието си казва думата. Но докато по голямата част не искат да учат в българските училища български език, то те стават лесна мишена на политическите спекулации. Най-лесно се се вербуват тези, които не са грамотни и невежи. Аз искам/желая да учат и работят рамо до рамо с нас, да не се самоизолират от нас! Все пак те не са с ромско потекло. И защо турците от Турция нямат такава омраза към българите, а българските турци ни мразят и ненавиждат?
цитирай
7. kaizer - Да, сигурно нашите са надъхани от ...
19.01.2014 19:35
Да, сигурно нашите са надъхани от техните политици.
А относно турците от турция да ти кажа: Имаше и деца на изселници в техническия. Трябва да ти кажа, ч е те са първични. Ако го настъпиш в дискотеката те гледа на кръв цяла вечер. Имал съм проблеми, че поздравявам туркиня колежка( от Турция)... Не са лоши но са първични. Ама след година-две в България се очовечват :)
цитирай
8. valensiqna - много вярно
19.01.2014 19:52
Живея в малък град,по-голяма част от населението е от турци.
Вярвам ти,че те крадат и се правят на Българи,а ние които сме отишли да работим и печелим пари с честен труд,ни обвиняват за техните грешки.
цитирай
9. aip55 - Живея в малък град, по-голяма част ...
19.01.2014 20:31
valensiqna написа:
Живея в малък град,по-голяма част от населението е от турци.
Вярвам ти,че те крадат и се правят на Българи,а ние които сме отишли да работим и печелим пари с честен труд,ни обвиняват за техните грешки.

Дори и в по изостаналите райони не ти говорят на български, а на турски и то на инат. Имал съм доста такива случаи, но да използвам тази трибуна и да дам съвет, че докато ние българският народ не се хванем ръка за ръка, винаги политиците ще ни разделят и противопоставят, за да могат по лесно да ни манипулират.....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481520
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031