Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2014 17:16 - Какво е да си българин емигрант!-Продължение - 0
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3971 Коментари: 10 Гласове:
26

Последна промяна: 17.05.2014 11:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
      
                   image
           


Сигналната лампа светна в зелено, което означаваше за мене – скачай! Напуснах машината и полетях в небесната шир, оглеждах се като за последно. След 5 секунди парашута изплющя, опъна здраво 28-те върви, коланите стегнаха врата ми, след което се олюлях и развих от инерцията, която ме беше завъртяла въздушната струя. Така с отворен парашут си въздъхнах от кошмара, който всеки парашутист има преди да скочи, дано всичко да е нормално при скока ми. Това беше последният ми скок с парашут в армията. Беше краят на военната ми кариера. Няма да забравя никога последните ми дни в армията. Мислите ми от онова време останаха за цял живот свежи и актуални за мене. Военната парашутна романтика е груба, тежка и е само за хората със силни авантюристични усещания. Мечтите за цивилизования свят бяха мираж за повечето от нас. Светло и прекрасно бъдеще, с много емоция, илюзия, миражи и мечти, демокрация за бъдещето-безгранична свобода........на това се надяваше/очакваше всеки, който е навършил годините си за пенсиониране в армията.
Пенсионирах се!

И така получих своята пенсия, която беше една финансова глупост, недомислицата на управляващите, орязването на пенсиите на хората от костовото правителство, с която можех да си купя тридесет кутии цигари за месеца и няколко хляба. Благодарноста за мойта вярна на родината ми служба, се оказа подигравка за мене и моето семейство. Това беше отплатата на държавата, че аз не допуснах през цялата ми кариера да разплача или изпратя нито един войник или кадрови служител в ковчег при неговата майка. Беден ми е речника за да опиша
, колко грижи и труд означава това. А отговорноста за нас, държавата я закачи на перона, изстиска ни като лемон и ни захвърли в цивилния живот като ненужни останки, където опасните вредители (политически гризачи) довършваха с неохота съдбата ни и изплюха, в кошчето за душевни отпадъци .
Безизходицата започна.
Трябваше по някакъв начин да се спасява семейството ми от финансовият мрак и недоимък, който тежеше на плещите на всички българи.
Авантюрата ми по рождение веднага ми заговори. Не намирах друг изход освен да замина за чужбина. Трудностите които срещнах не бяха за мене трудни, защото бях кален и обучен в армията, да се преборя със всичко което се изпречи на пътя ми. Не се огъвах пред нищо! С цената на риск,
предолявах всякакви препятствия които се налагаше да прескоча на пътя ми.
Най трудното ми решение за да замина беше, че моята майка е болна от захарна болест, полу- сляпа (виждаше само силуети), трудно се придвижваше, на инсулин, не можеше без придружител да излезне навън. Беше пенсионирана по болест първа група с придружител. Това беше пречка, която не ми даваше спокойствие, въобще трудно разрешим въпрос, а майка ми и баща ми са разделени от началото на моят живот. Ако замина трябваше да я оставя сама, на грижите на чужди хора. Твърдо решен да с преборя с проблема, аз се опитах да се консултирам с жена ми и нейната майка. Тук искам да отбележа, че отношенията между двете баби не бяха добри. А, пък за жена ми, отношението с майка ми, това бяха игра на куче и котка. Трудно можех да разчитам на тези, заради които се налагаше да замина и подсигуря по добро бъдеще. Да не кажа и невъзможно. Тъщата и жена ми бяха интересчии и алчни хора. Много селяндурщина имаше в тяхните разсъждения и мисли. А на всичкото отгоре и с ограничен логически завършек, при което тъпотията, агресивноста, нахалството и ниският им интелект изплуваше като мръсна мазна помия върху чиста вода  в животът ми.
Когато се запознах с жена ми, се влюбих в нея от пръв поглед. Русо и симпатично момиче със синьо зелени очи, крехка и финна снага, горд и уверен поглед, с идеално оформено тяло, което привлече моментално вниманието ми. Беше само на осемнадесет години. Веднага си дадох сметка, че сигурно това ще е най
– важният човек в живота ми. А бях само на 21 години..... Вярно беше много красива, и сега е, но три месеца преди това имах несполучлив опит от влюбване с друго момиче, а това беше и първото ми влюбване в жена. Бях романтичен и придирчив по отношение на беразборните връзки. Определено не ми допадаха. Така, че новото ми запознанство се появи като отдушник, който заличи спомените ми от разочароващият ми дебют на влюбването. Както казват, че първият залък е най- сладък и спомена по него ми държеше още дълго време влага.
aip55



Следва...


 




Гласувай:
26
0



1. coacoa11 - хубава увертюра, давай нататък. . .
13.05.2014 19:48
хубава увертюра, давай нататък...
цитирай
2. aip55 - хубава увертюра, давай нататък. . . ...
13.05.2014 21:05
coacoa11 написа:
хубава увертюра, давай нататък...


Благодаря ти за мнението Coa....., но както знаем, че животът е едно дълго и сложно изречение с много правописни грешки, от които само се взимат поуки, да не се повтарят. Само като си помисля, колко пропуски в животът си имам.....зънзанясвам, зън-зън и ставам даже хахо от направените грешки в животът ми. Следващата част е много интересна, ще я пусна скоро....Поздрав и хубава вечер!
цитирай
3. valben - Дотук е супер!
13.05.2014 21:16
Чакам по-нататък!
цитирай
4. aip55 - Чакам по-нататък! Здрасти ...
13.05.2014 21:30
valben написа:
Чакам по-нататък!


Здрасти Вальо! Утре ще пусна по нататък историята, а тя е истинска......
Хубава вечер!
цитирай
5. анонимен - Ще го прочета още веднъж преди да ...
13.05.2014 21:41
Ще го прочета още веднъж преди да коментирам.
цитирай
6. aip55 - Ще го прочета още веднъж преди да ...
13.05.2014 21:46
kushel написа:
Ще го прочета още веднъж преди да коментирам.


:::)3D....
цитирай
7. freeoldmen - Интересно, но
14.05.2014 00:15
ако не е тайно, колко горе- долу е тази пенсия?
С течение на времето вдигна ли се?
Извинявай за личните въпроси, но ме интересуват...
Поздрави! Чакам продължение.
цитирай
8. aip55 - ако не е тайно, колко горе- долу е ...
14.05.2014 07:26
freeoldmen написа:
ако не е тайно, колко горе- долу е тази пенсия?
С течение на времето вдигна ли се?
Извинявай за личните въпроси, но ме интересуват...
Поздрави! Чакам продължение.


Историята я бях написал още преди три години, но не я пусках на бял свят, защото е много лична в биографичен смисъл. Правокира ме постинга на Calli на тази тематика и реших да я пусна за четене на блоговата аудитория. Много е дълга и за това ще я пусна в съкратен вариант.
А сега на въпроса ти: Пенсионирах се 1991 година на 168 лева. В периода 1998-2000 година (не мога да кажа с точност) тогавашното правителство взе решение да преразгледа коефицента на хората с първа група трудов стаж на специален режим и пенсията ми се покачи на 278 лева. След това благодарение на соц-правителствата покачването стана почти двойно до 2014 година. Другото ще ти го обясня на лични...
цитирай
9. calli - Радвам се, че съм те провокирала.
24.05.2014 19:13
Отдавна съм намислила да го изчета цялото и сега ще наваксам. Моля за извинение, че се замотах толкова... но си направих една голяма почивка. :)
Започваш увлекателно... сега ще прочета нататък.
цитирай
10. aip55 - Отдавна съм намислила да го изчета ...
25.05.2014 08:34
calli написа:
Отдавна съм намислила да го изчета цялото и сега ще наваксам. Моля за извинение, че се замотах толкова... но си направих една голяма почивка. :)
Започваш увлекателно... сега ще прочета нататък.

----------------------------------------------------------------------------------
Темата за емигранството ми е болна, защото съм преживял всичко това лично, а и съм бил свидетел на много факти от действителността. Приятно четене! Приятно е, когато наминеш към блоговата ми катакомба..... Поздрав!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1219434
Постинги: 300
Коментари: 2472
Гласове: 7000
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930