Не е лесно да си ничии в този свят! Особено пък в този студ.
Термометърът показва- 10 градуса и не знам как оцеляват
 клошарите/ескимоси, но на мене ми е екстремно трудно.
- Какво пък ти е толкова трудно на тебе? Зяпаш си през
запотеното ти стъкло на затопления автомобил и даже идея
си нямаш какво става навън!?- попита ме седящата до мене
депутатка.
В първият момент се стреснах и помислих, че чувам гласове?
При това нечовешки, а кучешки. Поглеждам в дясно и какво да
видя? Един клошар усърдно рови в коша за боклук, а покрай
него един малък трикрак куцкар гледаше навъсено стопанина
си клошар в очакване на поредната огризка за двамата
споделена от милостта на политическият ни елит. Не е лесно и
да си куче......, горкичките! В тази виелица, бездомни и
безпътни...., как да не са сърдити? Чак са се прегърбили от
студ, като същински премръзнали старци.
- Спри колата!- крещя аз.
Депутатката ме поглежда и започва да ми се смее.
- Ти полудя ли бе? Да ги качим ли искаш?
Какво ще ги правим? Да не мислиш да си вземеш отпуска и да
ги поканиш за гледане в нас?
Права е. Какво мога да направя аз? Как да ги взема в дома ми,
ако ме няма по цял ден в къщи и те да висят самички в дома
ми? Макар, че поне ще са на топло. Моята горда  Сара,
която живее при мене си има собствено легло, истинска
царица, което не я спира разбира седи се качва и на леглото
ми и да се мушка под завивките на топло.  Разполага със
собствен фотьоил, до който никой друг няма право да
припарвa.
Та те какво ще правят при Сара, тя води друг кучешки живот!
Куче е, но не води истинският кучешки живот, като трикракият
 куцкар и грохналият от жестокият живот клошар?
 Кучешки живот? Да, ама друг. Човек ли си, куче ли си?
Няма никакво значение, нямаш ли си късмет......

aip55

                               

   

Защо не се случват хубави и щастливи моменти, без да има отрицателни такива?
Аз специално съм стигнал до мнението, че животът за повечето хора е вандалски садизъм. Кой го топли нещастието на хората? До сега не съм срещал отговор на тази тема! Ако има някой да знае нещо по въпроса нека да изложи мнението си (само да не намесва Бог или религиозни схващания).....

Нито Бог, нито разните там кармични обременения. Ако можехме да си обясним света... Трябва да го приемем такъв, какъвто е и каквото можем да направим, за да стане по-добър. Поздрави!

Мак....животът ни не е толкова сложен, а ние сами си го усложняваме...., Интересното е там, че вечно се бориме, мрънкаме и роптаеме , че някой ни е все крив. Все ще се намери някой, да пъхне пръта в колелото ни. Как да успяваме при толкова завист и пороци?

Не можеш да спасиш всички. Всеки спасява сам себе си в тази джунгла.
Най-лошото е когато човек загуби надежда и смисъл, тогава престава да се интересува и от света, и от себе си.

Напълно съм съгласен с теб, но тогава има ли смисъл да си добър и да помагаш на страдащите?