Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2014 20:43 - Блогова рапсодия
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 6286 Коментари: 16 Гласове:
21


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg


image

Когато блога ти стане любимо занимание, то ролята ти на пишещ е почти готова. Това е като безумно да обичаш  жена. Любовта изпълва истински само тогава, когато и се отдадеш изцяло.
Блогърът е суетен човек, колкото и да се преструва, че популярността не го интересува. Но хубавото е, че читателите и съблогърите, които го познават добре, го четат!
Почитателите/читателите са стимулант, те ти инжектират жажда да напишеш нещо по хубаво от това, което си написал до сега,  да възтрогнеш и да получиш в отплатата възхищението им...фенки, фенове и т.н.!
Не се оплаквам, доволен съм от пътят, който извървях до сега в блога. Щастлив съм, че не пиша класика, а пиша за съвремието ни и това, което ни заобикаля.
Нямам паузи и периоди на бездействие в блога ми. Бездействието би ме унищожило...
Много добре знам какво мога и какво не мога. Не мога например да пиша или да се превъплътявам в един Ромео. Като се погледна в огледалото... Та какъв Ромео съм аз!? И разбира се не се случи да съм такъв, защото сега вече е късно... По добре да има нещо пропуснато, отколкото нещо излишно... Дали ще се наситя да пиша някога?
От дете съм залюбил да чета и да си съчинявам разни историйки, та и сега. Наистина, нямам умора за това да си пиша това, което чувствам. Както народът вика ,, Луд умора не знае!"  Всеки който се е обрекъл да пише, а писането е вид изкуство,  трябва да носи малко лудост в себе си. Попаднах в капан от много изкушения в живота ми. От някои се опазих, но от някои дори и загазих.
Само едно ми остана и ще ме владее до край, изкушението да пиша и изкушението да си споделям с вас, мили съблогъри и читатели......Част от вас съм, жив съм и ще продължавам да пиша заради вас и не смятам да напускам блога, за да не се разочаровате, както ме разочароваха тези, които го/ни напуснаха!


  Кеф ти скайп, кеф ти нет
всичко е по масло и мед!
Тук знайни и незнайни,
с клавишите се заиграват,
но, мислите им мъдри
препускат по полето наше!
Завити през глава
скришом пишат аноним,
врели не кипели, фукат се,
че сме ги прочели.
Ок, но истината е една!
Пишете, как да се избавим,
от тези неразбрани,
криво разбрани времена!
aip55






Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. freeoldmen - Eдинственото, което е за съжаление,
28.09.2014 20:54
че и блога е кьопав, както и времената, в които живеем...
Но все пак е хубаво, че има свестни хора като теб и двайсетина други, заради които участието в блоговият живот е прекрасно занимание.
Поздрави!
цитирай
2. aip55 - че и блога е кьопав, както и време...
28.09.2014 21:19
freeoldmen написа:
че и блога е кьопав, както и времената, в които живеем...
Но все пак е хубаво, че има свестни хора като теб и двайсетина други, заради които участието в блоговият живот е прекрасно занимание.
Поздрави!


Не съм много съгласен с теб, че Блога е кьопав, по скоро , че има такива блогъри, които го правят умишлено кьопав. Нормално е да има различия, ще има и величия, ще има и дразнещи, купчинки от мнения и блогови войни.
За мене това е начин да видя, в какво състояние съм в действителността. Да сверявам времето в което се намирам, а и получавам много знания, за заобикалящият ме свят.
Прав си, че има съвестни и толерантни хора, които посяват култура и възпитание в блогърите и читателите. Няма да ги изброявам, че те са много а да не пропусна някой, за да не обидя пропуснатите.
Хубава вечер Олдмен.......
цитирай
3. troia - Знаеш ли,
28.09.2014 22:05
прочетох написаното и няма какво да кажа. Остави ме без думи, а това не ми се случва често.:)
Хареса ми. Написал си верни неща. Блога тук не е лош. Има много по-лоши, а който не му харесва да си търси друго място под слънцето.
цитирай
4. aip55 - прочетох написаното и няма какво да ...
28.09.2014 22:25
troia написа:
прочетох написаното и няма какво да кажа. Остави ме без думи, а това не ми се случва често.:)
Хареса ми. Написал си верни неща. Блога тук не е лош. Има много по-лоши, а който не му харесва да си търси друго място под слънцето.


Ето, това е стимула, за да се опивам да пиша хубави неща.
Блогърът и той е човек, като всички други хора. Но повечето си имаме един недостатък, човека си е останал с преобладаващо първично чувствено мислене и роб на половите и стомашни удоволствия, с което е по близо до животните и още далеч от истинското логично мислене, поради което постоянно се правят извращенията гибелни, за него и за блоговият ни живот. Дано да има ефект от мислите ми Кат..., за правилната роля на блога! Хубава седмица Кат...
цитирай
5. bliz - Преминава една деликатна недоизказаност в споделеното. интересно е...
28.09.2014 22:44
Споделеното тук от теб - има една топлина, човечност, позитивизъм, но имам усещането , че има някаква емоционална недоизказаност. От всичко разбирам, че се чувстваш добре тук, имаш голямо , изпълнено с любов сърце и има от нея за всеки достоен. За блога може и така да се каже, ако не е вярно - приеми го като шега:

Клуб на самотници
-неразбрани души,
чакащи нечие "Браво".
Самотата вече не ни тежи
- ние сме едно цяло.
цитирай
6. valben - С теб съм, приятелю!
28.09.2014 22:52
И дано да сме от свястните! :)
цитирай
7. coacoa11 - Знаеш ли аз как бих го кръстила този ...
28.09.2014 23:49
Знаеш ли аз как бих го кръстила този постинг? "Изповед на един суетен блогов графоман". Е, и твойто заглавие си го бива :)
Шегувайки се, осъзнавам, колко много рискувам - първо има вероятност да те засегна, без да искам - макар да не правя нищо друго освен да те цитирам, перефразирайки част от прочетеното
- и второ, употребявайки думата "изповед" има опасност да захванем с Олдмен дълъг спор на библейска тематика и да ти скапем хубавия постинг.:)

Ако говорим сериозно, то наистина ли суетата, лудостта, пристрастеността към писането, страхът от остаряването или убийствената самота са мотив за трайно присъствие в блога? Липсата на щастие в реалността, недочаканата любов и признание за успехите ли ни карат да губим часове във виртуалното? Сигурно и това го има... Но трябва да има и друго.
За мен блогът е сцена, място, където си свободен да сложиш маската, да влезеш в образ, да изиграеш роля, да се посмееш и да се забавляваш. С мярка, доколкото е възможно, без да засягаш другите. Свободен си и да напишеш какво мислиш по дадена тема, да си защитиш позицията. Можеш да получиш смислени коментари, страхотни идеи, а понякога и нечакани обиди...
Когато имаш време и настроение четеш, споделяш, срещаш се, общуваш, проиграваш ситуации и възможности, можеш да бъдеш себе си извън ограниченията на реалността.
Интересно как ти е хрумнала идеята за този постинг? Звучи наистина като изповед и равносметка - да нямаш някаква кръгла годишнина блогово присъствие случайно?
цитирай
8. анонимен - Блог. бг си е магия. Той е най-инт...
29.09.2014 07:23
Блог.бг си е магия. Той е най-интересният сайт в България, но за да се задържиш в него се искат качества. Много хора го напуснаха уж, но пак надничат под други никове. Тук е най-големия площад на България, истински Хайд парк.
цитирай
9. aip55 - Споделеното тук от теб - има една ...
29.09.2014 07:27
bliz написа:
Споделеното тук от теб - има една топлина, човечност, позитивизъм, но имам усещането , че има някаква емоционална недоизказаност. От всичко разбирам, че се чувстваш добре тук, имаш голямо , изпълнено с любов сърце и има от нея за всеки достоен. За блога може и така да се каже, ако не е вярно - приеми го като шега:

Клуб на самотници
-неразбрани души,
чакащи нечие "Браво".
Самотата вече не ни тежи
- ние сме едно цяло.


Не мога да твърдя същото...!
Всеки си има мнение, а то е
като задниците-всеки си го има,
но пази си го за теб!
А, може и да има хора останали по принуда на природата, трябва ли да има контраст м/у самотници и не-самотници? Съмнявам се блога да е клуб на самотниците, а по скоро културно-виртуално средство за комуникиране. Приемам шегата, но дано не си обидила някои хора! Поздрав и добра седмица от града на тепетата...
цитирай
10. aip55 - И дано да сме от свястните! :) ...
29.09.2014 07:30
valben написа:
И дано да сме от свястните! :)


Добро утро Пловдив...Вал!
Това вече другите ще кажат и оценяват, а ние сме длъжни да отсеем полезното и да си вземем поука...! Весела и спорна седмица приятелю!
цитирай
11. aip55 - Знаеш ли аз как бих го кръстила този ...
29.09.2014 07:52
coacoa11 написа:
Знаеш ли аз как бих го кръстила този постинг? "Изповед на един суетен блогов графоман". Е, и твойто заглавие си го бива :)
Шегувайки се, осъзнавам, колко много рискувам - първо има вероятност да те засегна, без да искам - макар да не правя нищо друго освен да те цитирам, перефразирайки част от прочетеното
- и второ, употребявайки думата "изповед" има опасност да захванем с Олдмен дълъг спор на библейска тематика и да ти скапем хубавия постинг.:)

Ако говорим сериозно, то наистина ли суетата, лудостта, пристрастеността към писането, страхът от остаряването или убийствената самота са мотив за трайно присъствие в блога? Липсата на щастие в реалността, недочаканата любов и признание за успехите ли ни карат да губим часове във виртуалното? Сигурно и това го има... Но трябва да има и друго.
За мен блогът е сцена, място, където си свободен да сложиш маската, да влезеш в образ, да изиграеш роля, да се посмееш и да се забавляваш. С мярка, доколкото е възможно, без да засягаш другите. Свободен си и да напишеш какво мислиш по дадена тема, да си защитиш позицията. Можеш да получиш смислени коментари, страхотни идеи, а понякога и нечакани обиди...
Когато имаш време и настроение четеш, споделяш, срещаш се, общуваш, проиграваш ситуации и възможности, можеш да бъдеш себе си извън ограниченията на реалността.
Интересно как ти е хрумнала идеята за този постинг? Звучи наистина като изповед и равносметка - да нямаш някаква кръгла годишнина блогово присъствие случайно?


Добро утро Соа....! Рапсодията в музиката е свободна структура и широк диапазон от настроения и тоналност. Метафорично казано блогова рапсодия е, която позволява повече вариации и форми от джаза.
За това го кръстих така това заглавие. А това, как ти го чувстваш си е твое виждане. Приемам шегата ти деееее, а не съм от обидчивите!
Приятно е да получавам от тебе такива замислящи коментари, които винаги съм сравнявал моето мислене по темата.
Защо ли ти е хрумнало, че има годишнина...?
Поздрав!
цитирай
12. aip55 - Блог. бг си е магия. Той е най-инт...
29.09.2014 08:06
kushel написа:
Блог.бг си е магия. Той е най-интересният сайт в България, но за да се задържиш в него се искат качества. Много хора го напуснаха уж, но пак надничат под други никове. Тук е най-големия площад на България, истински Хайд парк.


Напълно съм съгласен с тебе Куш...! Чрез блога промених начина си на живот. Вече не се спирам в кварталните и улични кръчми/говорилни, а общувам тук с хора, които са мислещи. Казвам мислещи, защото хората, които четат и пишат, те са мислещи, хора, които не се занимават с кварталните клюки и безполезни и празни бръщощлевения, както казват бля, бля бля...!
Това наистина ми липсваше в живота, разумност в мислите и идеите при комуникиране с хората. Тук го намерих и се спасих от слушане на празните одумвания и кварталните говорилни!
Хубава седмица и на теб Куш!
цитирай
13. didoignatov - Много истински и съдържателен пост, Ани!
29.09.2014 14:18
Аз съм от младоците, защото когато събрах смелост да си направя блог, повечето от вас вече бяха ИМЕНАТА, от които се учех. Намерих невероятно талантливи и мислещи хора и за нищо на света не бих напуснал блог.бг. Магия си е това... и начин на живот.
Аплодисменти за написаното!

Хубав ден!
цитирай
14. aip55 - Аз съм от младоците, защото когато ...
29.09.2014 15:56
didoignatov написа:
Аз съм от младоците, защото когато събрах смелост да си направя блог, повечето от вас вече бяха ИМЕНАТА, от които се учех. Намерих невероятно талантливи и мислещи хора и за нищо на света не бих напуснал блог.бг. Магия си е това... и начин на живот.
Аплодисменти за написаното!

Хубав ден!


Дидо, въобще не си от младоците. Аз започнах да блогувам през ноември 2012, а ти си още по рано от мене в блога. Не се подценявай, няма млади, няма стари, а има можещи и не можещи да пишат. Поводът ми да си направя блог беше една безплатна рецепта за диабета (то е първият ми пост), за да дам моят опит с/у тази коварна съвременна болест. Получих много благодарности и това ме накара/стимулира да продължа да пиша. Щастлив съм, че помогнах на толкова много хора.
Благодаря ти за аплодисментите Дидо и успешен блогов живот! Поздрав...!
цитирай
15. makont - Надявам се да не е оправдание пред себе си.
01.10.2014 16:34
От писането тук олеква, нещо като викът в шепа, когато ти е тежко. Споделената радост се удвоява, а мъката намалява двукратно. Говора за чистите отношения, за тези които те четат като приятел, които разбират, които дори могат с думичка да те извадят от някакво тежко състояние. Другите нямат значение, хора всякакви. Просто пиши, всяко преживяване придобива смисъл, когато е споделено, погледнато от различен ъгъл, пречупено през емоционалната призма на друг. Това е важното и мисля, че си го разбрал. Усмивки от мен и прекрасна есенна вечер!
цитирай
16. aip55 - От писането тук олеква, нещо като ...
01.10.2014 17:15
makont написа:
От писането тук олеква, нещо като викът в шепа, когато ти е тежко. Споделената радост се удвоява, а мъката намалява двукратно. Говора за чистите отношения, за тези които те четат като приятел, които разбират, които дори могат с думичка да те извадят от някакво тежко състояние. Другите нямат значение, хора всякакви. Просто пиши, всяко преживяване придобива смисъл, когато е споделено, погледнато от различен ъгъл, пречупено през емоционалната призма на друг. Това е важното и мисля, че си го разбрал. Усмивки от мен и прекрасна есенна вечер!


Да олеква, а може би и лекува...! Правилно казваш, че радостта се удвоява, а мъката намалява двукратно, а по-някога дори и изчезва. Благодаря ти за смисленият коментар!
Хубава вечер и на теб Мак...!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481148
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031