2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 6795 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 05.10.2014 20:36
ХОРА ЛИ СМЕ, ЗВЕРОВЕ ЛИ СМЕ???
Ще Ви разкажа една история, която се случи тази седмица.
Преди две години спасих едно малко коте от измръзване и глад. Беше изоставено от майка си, гладно и жадно и все пищеше, и пищеше жаловито. Дожаля ми и го взех под моя опека, като започнах да се грижа за състоянието му. Котето така се привърза към мен, че до преди да стане тази случка, ме чакаше всяка сутрин пред входната врата и ме приветстваше с МЯУ-МЯУ, като за добро утро и докато не го погаля не ме оставяше на спокойствие да си вървя по пътя. Като порасна, (котето беше женско) взеха да се навъртат около него ухажори и естествено съдбата на котешка майка потропа на жизнената му орисия.
Първото раждане на котенца, беше точно под моята тераса. Направих къщичка, където да отгледа малките си рожби. Бяха четири на брой. След около два месеца, котенцата започнаха да излизат, играеха в близката градинка на една съседка. Вярно съседката се грижеше съвестно за градинката си. Имаше най- различни цветя, рози, храсти и т. н... Но малките бяха толкова палави и игриви, че често разваляха или прекършваха почти всичко, което беше насято. Катереха се, скачаха, ровеха почвата и какви ли не котешки игрички не си правеха. Бяха много забавни. Но съседката започна да влиза в пререкания с мен заради котенцата, по-точно заради градинката и, с което си развали много бързо добросъседските си отношения между нас..
Котешката майка продължи да изразява безкористната си обич към мен.Трябваше да преместя къщичката на друго място, защото съседката се закани, че ще ги отрови. Така и направих. Преместих ги на друго място, като се надявах, че разправиите около котешките истории ще свършат. Да ама... не, както казват. Още на другият ден котенцата изчезнаха от новото им място. Сутринта майката ме посрещна със своето МЯУ-добро утро, като отидох да ги нахраня.
Но този път нейното МЯУ-МЯУ звучеше тревожно в отчаяния опит да намери децата си, но не получаваше отговор и котенцата ги нямаше.
Разбрах каква е нейната мъка, но нищо не можех да направя. Погалих я, за да споделя мъката си с нея. А тя мяукаше все така жаловито и панически.
След два дни получи и мастит, та я заведох на ветеринарен лекар, за да я облекчи и лекува. А от котенцата нямаше никаква следа. Две седмици майката мяукаше в упорито търсене на рожбите си, но отговор все нямаше. Беше ми непоносимо болно. Обичах котенцата, като мои собствени деца.
Два дни след това отидох да си хвърлям боклука в контейнера за боклук. Заварих двама клошари да ровят в него. Случайно без да искам дочух разговорът им. Единият каза:
- Няма ли още котенца за ядене наоколо? Супичката беше много вкусна!
Изтръпнах, причерня ми, вбесих се и атакувах единият клошар, като стоварих кофата за боклук върху неговата глава, а след което му помогнах (както се беше навел над контейнера за боклук) да се срути в контейнера и с ярост дръпнах капака като го закатанчих вътре.
А майката ме е гледала отнякъде и яростно скочи върху другият клошар, като му изподра лицето и го захапа по носа, преди аз да тръгна към него и да си излея гнева си. Той побягна с всички сили панически и изостави приятеля си клошар в небраното лозе, да си изтърпи наказанието, което беше заслужил.
Докато гонех вече вторият клошар, първият излезе от контейнера и панически побягна нанякъде.
Беднотията и глада прави човека хищник, който за да оцелее, краде убива и става потенциален криминален престъпник.
Та хора ли сме, зверове ли сме..???
aip55
Да знаеш, ще върви във Фейсбук, там много обичат котенца...:-)
05.10.2014 21:34
Клошарите, ако имат души, гладни ще останат, но на котенцата няма да посегнат. Все щяха да намерят нещо за хапване.
Аз тъкмо се канех да напиша една котешка история и ето, ти си ме изпреварил. Моята история не е тъжна и е за една синя котка.
Поздрав!
Моите съседи ги тровят, разстрелват и как да кажа използват "най-цивилизовани" начини да ги убият. Не мога да ги спася, по много се раждат и само ги храня като теб.
Хората вече отдавна са по-зле от зверовете.
Да знаеш, ще върви във Фейсбук, там много обичат котенца...:-)
Хе-хе! От къде ти хрумна пък това, че историята е изкуствена. Гарантирам ти,че е истинска. Дори да си кажа честно, още ме е яд на клошарите и не знам да ли скоро ще ми мине ядът, заради тяхното пъклено дело.
Във фейса не влизам, защото не го намирам за интересен сайт! Благодаря ти за съвета Олдмене.....
Клошарите, ако имат души, гладни ще останат, но на котенцата няма да посегнат. Все щяха да намерят нещо за хапване.
Аз тъкмо се канех да напиша една котешка история и ето, ти си ме изпреварил. Моята история не е тъжна и е за една синя котка.
Поздрав!
Ужасна история, която ме потресе и като се сетя за нея ме побиват тръпки....
Благодаря Ви за коментара!
Моите съседи ги тровят, разстрелват и как да кажа използват "най-цивилизовани" начини да ги убият. Не мога да ги спася, по много се раждат и само ги храня като теб.
Хората вече отдавна са по-зле от зверовете.
Хора всякакви Кат...! Жалкото е, че в съвремието ни, нещата взимат все по-сериозна и скандална реалност! Хищнически вандализъм с приравняване на примитивизъм...
Колко пъти видя във Германия някой да отглежда домашни любимци пред дома си?
Защо не договорхте с госпожата, възприела възхитителната рядка практика да се труди мястото пред дома й да е красиво някакъв компромис?
Що ги наби клошарите, те и без това са отровени от месото на затритите добичета?
Редови германец ще сметне историята ти за ужасяваща, вандалска и примитивна...:-)
Или не?
Колко пъти видя във Германия някой да отглежда домашни любимци пред дома си?
Защо не договорхте с госпожата, възприела възхитителната рядка практика да се труди мястото пред дома й да е красиво някакъв компромис?
Що ги наби клошарите, те и без това са отровени от месото на затритите добичета?
Редови германец ще сметне историята ти за ужасяваща, вандалска и примитивна...:-)
Или не?
Имаш правото на въпросите си Фрии.
Ако става въпрос за немците, то там е съвсем друга културата по отношение на животните (домашните любимци). Няма улични котки и кучета. За такова деяние ще те осъдят и ще лежиш в тръстиката, което тук не може и дума да става. Всички домашни любимци си имат даже и паспорти и медицински книжки.
А госпожата е от тези, които не обичат да контактуват с живеещите в блока. Криво дърво ще изправиш, ама крив човек не можеш. Със всички се е изпокарала, но поздравления за градинката и!
Що набих клошарите? Е, да първият го наврях в контейнера, но другият си получи заслуженото от самата котка. Явно той е бил от агресивните виновници за действието. Наистина след тази случка, често си задавах въпроса, защо си изпуснах нервите? Но бях се грижил за котката две години, а малките ми бяха изключително мили. Гневът ми затъмни всичко човешко в съзнанието ми. Притъмня ми и си изтървах нервите, за което да ти кажа честно все още не съжалявам. И политиката на управляващите ни вече 25 години е също вандалска спрямо народът ни, но те не се тревожат от това.
Така, че немеца в такива моменти ще го оправдаят, дори и ще го поощрят, докато в България да отнемеш живота на тези малки котенца ми се струва, че това е постъпка на зверове, а не на хора от 21-век.
Надявам се, че съм задоволил упрека ти от плеада правокиращи въпроси и отговорът ми те е заварил в добро здраве и весело настроение приятелче...
П.П. И двете постъпки са вандалски, за съжаление! Така е! Хубав ден Фрии...
Много черен хумор си изляла в коментара ти. Но ти го можеш и го правиш много добре!
Едно време един катаджия ме спря и ме попита: (Защо карам без номера автомобила си)
Отговорих му, че аз си ги знам и той взе, че ми повярва....
Вярваш ли, че държавата ще повярва на клошарите, че нямат топло легло и храна?
Ще се аргументирам със следният виц:
Попитали радио Ереван:
- Може ли от 50 квадратни метра да се ушият гащи?
След дълго-минутно мълчание радио Ереван отговорило:
- Ебаси гъза!
Та благодаря ти за черният хумор. Точно на място си го поставила! Поздрав и хубава седмица Соа....
Бог да ги прости котетата, нахранили са две гладни души... А ти внимавай с осиновяването в бъдеще:)
Ако ще се шегуваме - вземи им прочети новините на тия гладни душици и ги прати да спасяват университета от свинско нашествие. Да врътнат там едно чеверме на открито, на Амфитеатъра или край Марица и да хапнат малко истинска мръвка. Айде холан, ще ми грухтят на воля тия прасета, ще пасат и ще радват минувачите:)
http://www.dnes.bg/stranata/2014/10/04/praseta-obikaliat-iz-ulicite-na-plovdiv.240966
Бог да ги прости котетата, нахранили са две гладни души... А ти внимавай с осиновяването в бъдеще:)
Ако ще се шегуваме - вземи им прочети новините на тия гладни душици и ги прати да спасяват университета от свинско нашествие. Да врътнат там едно чеверме на открито, на Амфитеатъра или край Марица и да хапнат малко истинска мръвка. Айде холан, ще ми грухтят на воля тия прасета, ще пасат и ще радват минувачите:)
http://www.dnes.bg/stranata/2014/10/04/praseta-obikaliat-iz-ulicite-na-plovdiv.240966
Хммм, че идея ми даваш! Така ще ги поощря и току виж, че започнали и депутати да въртят на чеверметата, за да нахранят недоволният и гладен клошарски пасаж на България. Трябва да се внимава, защото един път, като бях на ресторант и в супата ми имаше една хлебарка. Извиках келнера и му казах високо и възмутително:
- Извинете, имам хлебарка в супата!
-Господине, недейте да викате, сега всички щи вземат да искат....!
Поздрави от Вал!
Поздрави от Вал!
Добър вечер Вал...! Благодаря ти за хубавите думи. В литературата всичко е позволено. Има много аспекти и е нормално на някой да се хареса, а на някой да не се хареса. Но сигурно на следващият свят ще имам благодарствен поклон от котката, за това, че съм изкарал на бял свят тази нейна трагична случка с рожбите и.
И знаеш ли, че рибките в аквариума никога не спят по-гръб, за това ще има и невярващи!
Е, това се казва каприз и хармония между клошари и депутати. Особено, ако на депутатите пръцкането е в розов фон..., с мирис на роза!
Отговор на 17 и 18:
Аз мисля, че не е редно животните да се гледат в къщи, колкото и да сме предприели медицински мерки за тяхното пребиваване в домовете ни.
Особено птичките затворени в кафез, като престъпници, обречени на затвор цял живот.
Не виждам никаква връзка с темата, която съм описал по-горе. Въпреки това, не трябва да ни е чужда човещината, да помагаме на животните, когато имат нужда за спасение.
А, акта на героите ми клошари излиза извън всякакви мерки на човешкото мислене.
Разбира се, че щом си поел ангажимента, трябва да се грижиш за ваксинация, преглед и т.н...
Благодаря ти, че се отби и коментира. Поздрав....
2. Любим линк furijka
3. tera
4. Любим линк
5. zamela
6. zaw12929
7. Любим линк troia
8. Любим линк /mt46
9. Любим линк
10. Любим линк
11. Какво е любов
12. Макконт
13. Skarlet
14. граматичен речник
15. Тунел прекосява Пловдив
16. Абстрактни теми
17. Студен ядрен синтез за произв. на ел. енергия
18. Електронна библиотека
19. източници на енергия
20. Рецепта за рак джинджифил и мед