Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2014 13:14 - Да си кажем директно истината!
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4036 Коментари: 9 Гласове:
21

Последна промяна: 17.11.2014 20:28

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



                             Есе за  раздялата!

 

Раздялата може да остане в спомена, да се опиташ да я спреш, но можем и да я подновим, да направим нова. Тя винаги ще има своите пукнатини, където лепилото на вярата ти се е разляло, за да ги спои. Винаги ще носи пукнатините на спомена. Ще резонира по-различен начин. Ще пречупва минало ни по различен начин. След време, ако лепилото не е достатъчно здраво, раздялата ще протече пак през същите тези пукнатини.

А спомняш ли си онзи момент, в който аз тръгнах стремглаво към вратата. Умишлено не се обърнах назад, за да си тръгна от теб завинаги. Ти  протегна ръка, за да ме хванеш и спреш, но по-скоро като рефлекс от движението, отколкото от искрена вяра, че ще ме хванеш навреме. Мигът точно преди да се докоснеш до твърдото ми решение за раздяла, ти леко изтръпваш, стискаш очите или просто мислено прехвърляш очевидните последствия.
Но все пак, това е само един миг от животът ни. Може би ще си намерим нов по-добър живот и частично ще успокояваме, изтерзаните ни надежди.

Същото е и с чувствата! Само, че тях не можем да залепим в спомените от чувствата ни. Можем да опиташ да ги сменим с нови, които да изместят счупените. Но повредата си остава там, назад в спомените ни. Можем да я игнорираме. Можем дори да я поправим, с правилното лепило. Можем да ги направим по-силни от преди, а може би ще са още по-крехки. Но дори и да са поправени, дори и да са силни чувствата ни, пукнатините от спомена за раздялата остават.

Вечер, когато светът утихне, спомените ни ще напомнят кротко за себе си. Ще чуваме тихото стържене от триенето там, където пукнатините пропускат спомените ни...

aip55








Гласувай:
21



1. valben - Приветствам те, приятелю!
15.11.2014 13:25
Не се опитвай да залепиш пукнатините. Може би така е по-добре.
цитирай
2. troia - Есето ти
15.11.2014 13:41
звучи тъжно, меланхолично, но можеше да е по-зле....да нямаш такива спомени.
Когато една любов си е отишла винаги е тъжно.
Приятен и спокоен ден, айп!
цитирай
3. aip55 - Не се опитвай да залепиш пукнати...
15.11.2014 15:34
valben написа:
Не се опитвай да залепиш пукнатините. Може би така е по-добре.

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

След, като счупиш колелото на каруцата, пътища много, но целта си остава една....
Благодаря ти за мнението Вал!
цитирай
4. aip55 - звучи тъжно, меланхолично, но м...
15.11.2014 15:39
troia написа:
звучи тъжно, меланхолично, но можеше да е по-зле....да нямаш такива спомени.
Когато една любов си е отишла винаги е тъжно.
Приятен и спокоен ден, айп!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Така е Кат....! Няма щастливи раздяли! Винаги си оставаш накърнен и тъжен, а колкото и да си дебелоок и непокис, е трудно и тежко преживяването им.
Хубав уйкенд Приятелко!
цитирай
5. bliz - Талантливо написано
15.11.2014 15:40
Едва ли се нуждаеш от съвети - ти си наясно.

За мен е важно преди всичко, че успешно ни предаваш една емоция и през очите ни, влиза в сърцата и кръвта.

Приближавам към края на есето ти и наивно очаквам хепи-енд.

Това есе е емоционална вълна, която ти щедро плискаш в душите ни - те са събудени, развалнувани, живи - хубаво е!

Когато пишеш така ти ни даваш, късайки от душата си!

Изразяваш се интересно, впечатляващо, ти си поета на твоя живот, а не всеки го може.

Поздравления!
цитирай
6. aip55 - Едва ли се нуждаеш от съвети - ти си ...
15.11.2014 16:18
bliz написа:
Едва ли се нуждаеш от съвети - ти си наясно.

За мен е важно преди всичко, че успешно ни предаваш една емоция и през очите ни, влиза в сърцата и кръвта.

Приближавам към края на есето ти и наивно очаквам хепи-енд.

Това есе е емоционална вълна, която ти щедро плискаш в душите ни - те са събудени, развалнувани, живи - хубаво е!

Когато пишеш така ти ни даваш, късайки от душата си!

Изразяваш се интересно, впечатляващо, ти си поета на твоя живот, а не всеки го може.

Поздравления!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Именно, това е мотото ми за писане. Невероятно усещане имаш Блиц на мислите ми. Дали защото и аз съм бил, като тебе емигрант/гастарбайтер, но невероятно точно си почувствала мислите ми.
Емигранта е чувствителен човек и е накърнен човек, Защото по принуда е тръгнал да търси спасението, на семейството му, за да му даде финансова стабилност и спокоен живот от стресовото финансово положение в БГ.
Мисля, че за това толкова сме близки с теб по разсъжденията за живота/раздялата, преживяваме я някак си заедно, болиии, боли, но като емигранти сме се решили и свикнали на търпимост на болката и я приемаме, като придатък на животът ни. Няма средство, което да потуши болката от раздялата.
Силни думи в коментара ти Блиц, което ме очарова... И ти бръкна дълбоко в мислите ми, остави ми едно чаровно и приятно оазисче в промеждутъка на РАЗДЯЛАТА...
Бъди весела и упорита...повече усмивки и по-малко сълзи в животът ни!
цитирай
7. анонимен - Много хубаво пишеш. Евалла!
15.11.2014 21:30
Много хубаво пишеш. Евалла!
цитирай
8. aip55 - Много хубаво пишеш. Евалла! ...
15.11.2014 22:28
kushel написа:
Много хубаво пишеш. Евалла!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Благодаря за мнението ти Куш! Все още съм нов в блога, а има много по добри от мене, способни на виртуозност в писането.
Аз също те харесвам и свалям ти шапка пред това, което си написал до сега в блога.
Трогна ме! Жив и здрав бъди! Мислите ни са в хармония с разбирането за обществото.
Позитивни почивни дни!
цитирай
9. makont - Раздялата и това, което остава след нея!
17.11.2014 16:13
Остават проблясъци на копнеж по миналото и празнота. Най-трудното нещо на света! Единственият лек е нова любов, такава, в която да потънеш, да се раздадеш, да я усетиш, да дадеш на другия... Тогава късчето опустошеност ще се свие до кратък спомен, а животът ще се изпълни със смисъл. Няма друго спасение. Поздрави и светла и спокойна седмица!
цитирай
10. aip55 - Остават проблясъци на копнеж по ...
17.11.2014 16:51
makont написа:
Остават проблясъци на копнеж по миналото и празнота. Най-трудното нещо на света! Единственият лек е нова любов, такава, в която да потънеш, да се раздадеш, да я усетиш, да дадеш на другия... Тогава късчето опустошеност ще се свие до кратък спомен, а животът ще се изпълни със смисъл. Няма друго спасение. Поздрави и светла и спокойна седмица!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Здрасти Мак...
Няма правила, когато настъпи момента на раздяла.
В повечето случаи, сълзите първо започват да напират в очите ни. Хвърляш се в леглото и забиваш поглед в една точка, като прехвърляш всички моменти от преживяното. Често поглеждаш безсилно към телефона и очакваш обаждане, като си мислиш: "Това не се случва", "Стига бе защо все на мен?", "Не, и този път ще се сдобрим 100%".
Гняв, триене от фейса, скайпа и от телефона и най -накрая се усмихваш, че усещаш свободата си и поемаш по новите друмища на надеждите ни.
Усмихнах се Мак..., на коментара ти и го продължавам по моему... Нека да е весело въпреки всичко!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1480897
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7311
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031