-  Театъра -
  

Изминаха вече шест месеца, от тази случка с приятен и мил спомен за интимността между мен и Ева. Упоритостта ми да не и напомням, за случилото се между нас, явно дразнеше  нейното любопитство. Оценяваше педантично ситуацията и точно, като непослушно и палаво дете се опитваше да си близне от върха на леденият сладолед. Закачките и, пъстрите, но нежни словесни подмятания, бяха нещо обикновено, когато се срещнехме в коридора или на вестибюла на сутрешно кафе. Дори вече не забелязвахме, че се закачаме, щипваме по бузките, пускаме си ръка. Гушнем  се  и в същото време и се явяваше (ужким де) някоя важна къщна задача, очевидно за да се прекъсне словесното ни флиртуване. Демек де, подаде ми въдицата, като на прегладнял лаком шаран и бързо след, това издърпва кукичката, за да се нахвърля още по-настървено, като хищник на плячката си. Много ги обичаше тя тези закачки.

Ева лукаво и скришом следеше живота в къщата без да влиза в контакт за щяло и нещяло, но подозирах, че любопитството и колкото и скрито да беше вече не издържаше. Загубила давност на смирението и хрисимостта, започна да се престрашава и да ми проговаря, намираше най-различни поводи, за да ме покани в стаята си под предлог, че нещо не и работи. Единият път готварската печка не работеше а, тя беше изключила щепсела и разни такива номера, Тц тц!!! След което, разбира се ми предлагаше да изпием по чаша кафе, бър, бър, бър нали сме славяни...

Дотук всичко беше в рамките на нормалните отношения между хора, особено като се има в предвид, че живеех под един покрив с една самотна студентка полякиня и една феерична двойна вдовица (имам впредвид, че и двамата и мъже бяха починали по много странен начин), така че чувствах често как флуидите при срещите ни съскаха и се преплитаха в напрегнати взаимоотношения. На два пъти когато извършвах в стаята на Ева някаква услуга, Зигрид (хазяйката) с недоумение и открито любопитство, питаше какво се е случило, а подхвърлянето и, че много често слизам при Ева беше с доловими нотки на ревност и на конкуренция между двете жени. Бях само на 38 години..... Мъжката интуицията ми подсказваше, че театърът в най-скоро време ще разтвори завесите, за да започне действието, което надявам се и вие вече губите търпение в желанието си да разберете какво ще се случи по- нататък.

Импровизацията в закачките ми често излизаха извън  рамките на правилата, което очевидно я впечатляваха, а грейналата и моминска усмивка и веселите и сълзи в очите ми придаваше още по силни и спонтанни мисли, за нашето съжителството в къщата.

Много от нас мъжете обичат да използват заучени фрази и постановки при флиртуването с жените. И аз, да си призная, когато бях по-млад съм се пробвал на 100% с тях, но все някак си попадах под зависимост на нежната половинка

Животът наби в твърдата ми глава, че има сериозна граница между приятелството и секса. Най-ценното, което рутината в живота ми даде е свобода, защото в процеса на общуване разбираш адски много неща за себе си, това кой си, а и как цялата тази "матрица" на междуполовите взаимоотношения работи. Вече бях почти на 38 години и рутината ми в начините за общуване с другият пол даваше своите положителни резултати.

 За да започнат жените да ме възприемат като привлекателен сексуален обект, а не като безобидно приятелче беше нужно да променя себе си. Трябваше да изоставя много от старите си навици на общуване, но в процеса придобих много повече словесна убеденост и доверчивост за нежният пол. За мен е важно човек да има своите принципи, и независимо от "тактики, схеми и трикове" да си остане човек, а не робот за флиртове. Ще се аргументирам със следната случка:
     
         Един ден Ева дойде в къщата с нейна приятелка, а аз точно в това време слизах по дървените стълби от вторият етаж. Стара къща и стълбите бяха износени и на всяко стъпало скърцаха издайнически при слизане по тях.  Ева се спря , за да ме поздрави, но улових веднага и палавият, изпълнен с любопитство поглед на приятелката и.

Не погледнах Ева, а се приближих до приятелката и казах:

 

- Ти ли ми открадна запалката?,

А тя спря очевидно без да знае какво да каже. Изненада се. Попитах я нещо за концерта на Джо Кокър и фалшиво изпях един куплет от неговата песен -You are so beautiful to me..... (Толкова красива си за мен), а тя се опита още по-фалшиво да ми припява. Сладко беше. Започнах шеговито да я обвинявам за липсващата ми запалка. Включих и Ева в разговора, под претекст, че тя е изгубена преди много години, на бала ми.

Разказах им две истории, а Ева сподели за своя бал. Ескалирах кино още от опера. Подадох листче на приятелката и да запише телефона ми и да ми позвъни, прегърнах я  и казах на Ева да я пази от лоши мъже за в бъдеще. Смятах да и звънна, а на другият ден се надявах да предложа евентуална разходка без Ева.   

  Интересното е, че такъв подход е оригинален и действа, но това беше друга сцена от животът ми.

                                 - Изненадата -

  Беше топло юлско утро, когато слизах по скърцащите издайнически стълби. Казвам издайнически, защото по стъпките се разбираше кой слиза по тях.Като чу че слизах по стълбите, Ева излезе пред вратата, като се озова лице в лице на педя разстояние от мене. Изненадата беше приятна за мен, защото тя обгърна врата ми с нежните и ръце, като по-този начин ми показа нежността си към мен с гореща прегръдка, за да ми пожелае хубав и спорен ден. Не се стъписах, а напротив разтворих халата и погалих със същата нежност голото тръпнещо и нежно тяло. Харесвах миризмата му. Усетих пулсиращата страст на Ева, а зърната и галеха с цялата си нежност ризата ми.

Ева беше млада и умна девойка. Пресметлива и много рационална с лекота постигаше това, което искаше да постигне. Кокетните и момински движения в кръста и ханша издаваха непринуденото и хрисимо поведение, което привличаше инстинктивно и то на фокус вниманието на хората, с които общуваше. С тези си предизвикателни прийоми успешно привличаше вниманието на мъжете и жените. Не можех да се заблудя, че провокациите бяха и за мене. Не обичах изневерите. Все си вярвах, че аз съм от тия мъже, които могат да се въздържат от физическата изневяра. Стрелкаше ме с поглед, усмихваше се ласкаво, облизваше си устните, правеше неестествени движения с, които ме предизвикваше директно, но с изчерпано търпение на ринга за креватен дуел. Питах се, дали мога да устоя на силните си страсти и да остана в лоното на моралните мъже? От камък ли съм? Как да стоя на страна, заслужава ли си? Авантюрата ме подлудяваше. Не съм от страхливите и благородни мъже, че да ме е страх да принеса в жертва семейството, но в никакъв случай децата си. Сложна е мъжката душа, а пък и нямах с кого да споделя, или да ми обясни нещата от негова гледна точка. Явно моят морал се огъваше пред страстта ми.

Боксовата ръкавица ми беше хвърлена, чувствах се мъж и достойнството ми на такъв, ме принуди да прекрача прага на моралния си живот.  Големите и черни очи обхождаха с пренапрежение всяка част на моето тяло, погледите ни се срещнаха. Дишането и беше тежко, а въздишките напрегнати. Чувството за спиране на времето беше невероятно. Не мога да кажа, дали съм си загубил акъла по нея, но в момента който я видя, се превръщам в оголен нерв, по който протича и болка, и несравнима наслада. Потокът от флуидните ни погледи беше с такова силно биополе, че  ако беше преминала муха между нас със сигурност щеше да се получи флуидна дъга при което мухата щеше фатално да си изпати. Страстта инстинктивно вдигна бариерата на смущение, неусетно се сляхме в едно, ръката и нежно ме галеше по главата, плъзна по цялото ми тяло и се спря на джойстика ми... времето наистина беше спряло. Аз също не останах безучастен...

Входният звънец изкрещя, спогледахме се, Елзе излезе от стаята за да види кой звъни, погледна ни учудено, обърна се още един път, за да се увери дали правилно е констатирала нежната сцена и се запъти към входната врата, като заклати глава и махна с ръка. Явно 84 старица не можеше да повярва на очите си, какво вижда.
Беше шефа ми. Бях получил флуидно затъмнение на паметта ми, сърцето ми биеше с досада, а свежите ми мисли по току що преживяното резонираха в съзнанието ми със съзвучието на трептящ камертон.

-        Искам те - прошепна тя.

Трябваше да тръгвам на работа. Прошепнах и че довечера ще продължим започнатото...

Ще ми е трудно  да се въздържа и от един интересен въпрос ?:) Вярвате ли в любовта? Имам предвид, след толкова години заговаряния, срещи и секс с различни жени не е ли възможно човек да загуби себе си? Да навлезе отново агресивно в коловоза на полигамността? Възможно ли е да се достигне момент в който не мислиш вече за шит тестове, игрички, фрейм контрол и двама души да могат да се отдадат изцяло един на друг. Нещо като в холивудско филмче, зън-зън историйки...

През целият ден си мислех за появилото се усещане на привличане и нетърпимо отлагане на развоя пред нейната врата. Не можех да повярвам на случилото се. В мислите ми се преплитаха сцени и фантазии в следствие на преживяното. Дори през обедната почивка, не се сетих да се нахраня, а стоях замислен и безмълвен. Така завърши работният ми ден в мисли и фантазии преплитани в най- различни интимни ситуации и драми.

Не усетих кога съм се прибрал и застанал пред вратата на Ева. Пулсът ми се ускори обезумял от плътски желания. Бях готов да стъпча всякакви морални норми.
        Знаех, че живее сама. Знаех, че в момента е сама и ме чака, почуках тихо по вратата, ушите ми бучаха от очакване за реализиране на миражите ми, но не получих отговор на почукването. Отворих вратата и се озовах  вътре без да чакам отговор. Кухнята и спалнята бяха преходни помещения. Минах бързо през кухнята и застанах на портала на спалнята.
       За малко щях да изкрещя от изненада. Пред очите ми лъснаха голите тела на Зигрид и Ева се бяха вкопчили толкова страстно и улисани в лесбо похота им, че моята поява на портала беше най-малкото, което можеше да ги развълнува и усетят. Tе не бяха на този свят. Фантазиите им витаеха някъде из градините на интимния им рай.  Пот и страст плюс моята изненада витаеха в спалнята примесени от странният интимен аромат на превъзбудените голи женски тела. Не можех да откъсна поглед от тази сцена. Гипсирах се. Екстрите ми бяха дошли в повече. Времето отново спря, а аз не знаех какво да направя. Залепна ми релето, стоях скован, а мисленето ми даваше заето. В това време Ева ме забеляза и промълви:

- Konto is da.....(Конто е тук)-......
         - Ооо, извинете-казах и си тръгнах потресен към вратата, като трескаво анализирах ситуацията, в която се намирах. Не помня как съм се качил на втория етаж, как съм влезнал и  как съм седнал на пода в унес... Усетих как дръжката на вратата се движи. Изщрака издайнически. На вратата се появи Зигрид. Беше още гола, но по прашки. Влизайки се наведе над мене, като големите и гърди се опряха в лицето ми. Така прегърнат и силно притиснат от големите и камбанки, се разплаках. Извиних се, за неудобството. Беше ме срам да я погледна в очите.

                  

- Какво толкова е станало, та ние не сме деца? Влез в играта и ти! - прошепна в ухото ми тя.

Не се подадох на поканата и. Макар да изпитвах остра нужда от женска плът, отказах категорично с мотива, че нямах право да си предам семейството.
          - Та ти не можеш да се изоставиш така! Кой знае сега жена ти в кой мъжки креват се въргаля. Съвземи се! Млад човек си! - и тъй нататък.....- убеждаваше ме тя.

С изненада установих, че тя споделяше с мен това което искаше да изживее с мен. Но мислите ми за Ева постоянно се въртяха в главата ми, бях хлътнал по нея, и не можех да преглътна ей така случката с двете голи тела. Чудех се: Как може да е толкова двулична и да ме предаде за толкова кратко време? Това ли е нормалният логически завършек на една зародила се преди няколко часа любов. А, погледът и, страстта с която ме галеше, треперещите и ръце от възбуда, влажните и за целувки и нежност устни - нима това беше съвкупност от миражи и илюзии. Как ще минавам покрай вратата и без да я отворя и да и кажа: „Здравей мишленце!” -, без да ме покани на кафе, без нейният див и страстен поглед, който ме следеше като дива кошута която се криеше зад храсталака и си мислеше за ловеца който я дебнеше: ”Убий ме ловецо, убий ме, за да ми опиташ месото и ако ти хареса изяж ме цялата!”

 Трябваше ми време, за да се опомня, и да преценя как и какви отношения ще имам по нататък.

Така изминаха няколко дни на мълчание и неизвестност. Вечер не можех да заспя от мисли за Ева, но мъжкото ми его ми подсказваше, че близостта на Зигрид и контакта с овалните и гръдни форми, трябва също да има развитие. Макар и стресиран от факта аз останах впечатлен от близостта и с мене. Нежната и ласкава майчина прегръдка също възбуди мъжкото ми его. Въпреки отказа ми за флирт, дивата и авантюристична нагласа в характера ми взе превес на предателство към семейните ми задължения. Отвращавах се, че можех да мисля по този начин. До сега бях толерантен към семейството ми, изкълчих си джойсика от онанизъм и ръкоблудство, само и само да се запазя честен, отговорен и предан, към семейството ми и да изпълня с гордост това, за което съм отишъл в Германия.

                  

      aip55

Яз досега да съм пинал 3-4 ракии и да съм я опрашИл.
Па че има после мед от рижави глухарчета да ми носи...:-)
Ако требе, че се извиним на жена си впоследствие...

Що за безобразие ;) мой да е първия коментар и то от мъж към мъж под постинг - бива ли такова нещо - достатъчно си забележим за дамите, но явно блеят!

Сега сериозно:

Първо поздравления за смелостта да пишеш, споделяш, твориш или както го наречем. Убеден сън, че МАЛКО, твърде малко МЪЖЕ ще си позволяват това, което ти си написал - пак поздрави за смелостта.

Второ - начина по който си го написал, детайлите като сълзи, размисли, твой отказ итн, включително тъмния фон в блога ти, дори размера на текста/символите/буквите - хареса ми - това винаги го забелязвам когато ми хареса в нечий блог и трябва да се отбелязва.

Трето - "ами" представих си идвете, вероятно по мой начин, а като ги "материализирам" на ум и съм мъж... ясно е какво е усещането, да не кажа и къде ха

С "две думи" - има смелост, секс и въпроси в разказа ти, а това е много за един разказ, освен това в блог.бг вече бях отписал мъжете като разказвачи (с няколко изключения на познати било валбен, венински, цефул, тачков в сатирата му примерно - те да), но мъжете в блог.бг сякаш сравнени с пишещите жени почти ги няма. Един мъж да ме впечатли как пише...!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Силен коментар, както винаги смислен и задълбочен, за което сърдечно ти благодаря за вниманието немски тигре.
Идеята ми беше дали има някаква структура в отношенията с жените.
И възможно ли е човек, който има много пропуски в началните години от живота си, да достигне до едно добро ниво, което да му гарантира повече успехи с жените? На тези въпроси бих отговорил с ДА. Но какво ДА би могло да е това, при положение че самия човек е със съмнения за възможностите си за подобрение?!
Може би, най-важното е да помним, че каквито и правила да имаме, каквито и техники да използваме, каквото и да мислим, че ще бъде успешно, в дадена ситуация, с даден тип жена, никакви правила не са „вълшебно хапче”. Но спазвайки една определена схема, можем да увеличим възможностите си

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Работлива пчеличка си Фрии...! Изненадваш ме с мотивацията ти!
Не те познавах, като такъв е.льо. Разбира се е.ат тези, които не ги е срам да си поискат. Хммм, вдъхновяващ порив, продължавай в същият дух! Благодаря ти, че намина...

цялата история през големи интервали от време на порции, на порции и като чели ти самият събираш смелост да признаеш някои неща пред себе си. Сега от позицията на времето и още по-големият ти опит сигурно е предизвикателство за теб самия.
Усещам твоята искреност, честност, но....мен друго ме заинтригува.
Интересува ме отговора на този въпрос, който ти самият задаваш в разказа си...

"Вярвате ли в любовта? Имам предвид, след толкова години заговаряния, срещи и секс с различни жени не е ли възможно човек да загуби себе си? Да навлезе отново агресивно в коловоза на полигамността? Възможно ли е да се достигне момент в който не мислиш вече за шит тестове, игрички, фрейм контрол и двама души да могат да се отдадат изцяло един на друг. Нещо като в холивудско филмче, зън-зън историйки..."
Мисля, че човек може да изгуби себе си и да не може да обича. А ти?
Определено интересно, хубаво разказваш, навяваш много размисли, една мъжка гледна точка...или любовта през очите на мъжа.:)
Поздрави и ще чакам продължението...

Историята е истинска. Тя е част от биографията, която съм си написал. Написах я по-случай навършването на две години от активирането ми, като блогър в Блог.бг.
Блогуването ми е отдушник, без което вече не мога. Емоциите тук са в изобилие и това ме поддържа в кондиция със света, в който живея.
Нека бъдем добри и позитивни.....
Благодаря ти за хубавите думи в коментара ти! Поздрав и хубави почивни дни!

съгласна с теб, приятелю. Според мен трупането на опит в любовта намаля тръпката от нея. Човек има повече любовни успехи, за сметка на дълбочината на чувствата.
Сети се от кои хора съм...скучните.:))
Е, всеки си живее живота както го разбира...
Благодаря ти за твоята искреност.
Приятен ден!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Не съм съгласен, че следствие на многото влюбвания и тръпката намалява. Всяко ново влюбване си има своя чар и предизвикателство, нова емоция и т.н.... Някъде ще е по-слабо, а някъде ще е още по--силно.
Хората, които пишат, не могат да бъдат от скучните, колкото и да се правят на хрисими. Всичко е до тръпката. Или я имаш, или я нямаш.
Не ми се иска да си от СКУЧНИТЕ...

Имаш си твои начин на писане като изказ и структуриране , задържащ вниманието на читателя. Емоционалността и искреността са силни твои страни, които ни карат да се връщаме пак при теб.

На мен твоето откровение ми звучи много лично. Четейки се чувствам като "съучастница"- чувам ви, виждам ви, усещам аромата ви...Само че аз скрито наблюдавам, ти знаеш, а Ева не знае...

След годините житейски опит и вълнуващи любовни преживявания , ти все още имаш въпроси за любовта. Какво значи това - че реалността в момента не те удволетворява?

Ако субекта на твоето внимание те прочете, то неминуемо ще прояви интерес и любопитство - твоето откровение звучи като обещание...няма да съжалява, с теб ще е интересно.

И още нещо - за милите "коне с капаци". В повечето случай това са обезличени от живота домакини, чийто тих героизъм никой не забелязва. А някога страстта им е била достатъчно вълнуваща за да бъдат пожелани за съпруги, за да ги имат винаги...

Имаш опит, но предполагам не всичко си преживял. Усеща се представата ти за жената, такава каквато е интерес за теб- красива, млада, страстна. А влюбвал ли си се в дебеланка примерно, влюбвал ли си се "от кръста на горе"?

Поздрави!

Влюбвал съм се в дебеланка, само че от "кръста надолу",
просто защото притежаваше огромен безжалостен г-з,
с който прекарах щастливи мигове на борба класически
и свободен стил.:-)
Младост, младост, иска си своето.

Всъщност, въпрос на гледна точка. И на местоположение.
Например, ако живееш в латино страна, няма как да не отдадеш дължимото
на някои прекалено развити части от женското тяло...

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Поздрави светкавичке ,,bliz'' за коментарите ти. Благодаря ти, че ме разбираш така добре. Душата вече ми е на решето от преживяни сполучливи и несполучливи влюбвания. Комплименти и за пълните жени. Те някак си са по-добродушни и разбрани. Да имал съм и такава връзка, но не се влюбих, но се бях привързал много към нея. Беше чиста душа, неопетнена и много добър човек.
Не исках да кажа нищо лошо за ,,конете с капаци'', напротив адмирации за моралното им поведение.
А за преживяването, така е. Човек се учи докато е жив. Кой знае, какво още ни очаква в живота ни.
Поздрав и хубава вечер приятелко!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Аз имам много добри впечатление от пълните жени. Може би съм попадал на хора, които не те мамят и лъжат. Другото ми впечатление, е че много силно обичат и са лесно раними души. Но все пак си е до човека, възпитание, култура и т.н...

Написал си увлекателна история. Текста се чете лесно и гладко. Хареса ми, че само загатваш мисли и не натрапваш мнение по тезата... а именно трябва ли..., не трябва ли... :) Ще ти кажа моето мнение от гледна точка на пишеш човек. Приел си автобиографичен начина на изказ. Вярно е, че откровеността ти носи суперлативи в случая, но и ми се струва, че те е спряла да развихриш въображението си, а и да обрисуваш жива и ярка картината, както ти се е искало. Е, може и да греша тук- не зная. -Загатваш за нея, ама не смееш да нарисуваш детайлите. :). Не казвам, че текста би звучал по-добре описан от трето лице, не. Просто се сетих за един цитат, който често използвам май напоследък: „Когато разсъблечеш душата си пред хората, единственото, което те ще направят с нея е да я изчукат. Затова, когато правиш душевен стриптийз, винаги знай кога да спреш… надърви ги и спри!” Та... точно това си направил тук. Браво. Поздравявам те за смелостта да пуснеш нещо толкова лично и се радвам, че в това пространство имаш приятели и читатели, които не биха те съдили. Просто не е тяхна работа. :)
Споделянето на подобна история не задължава да те засипят всички със съвети за ситуацията.
Беше ми интересно да прочета. Извинявам се за многословието. Поздрави. Ще наминавам по-честичко, обещавам.

Истински празник е да бъдеш между нас. Винаги съм се замисля над, изказа ти в коментарите ти. Определено ме замисляш, а съветите ти са ценни за мене. Споделеното от капацитет, като тебе е перлата, над което аз се мъча да оправя. Така е имам си почерк в писането, но надявам се да взема сериозно съветите ти и да се коригирам.
Когато си пиша от душа, тогава всичко става най-добре. Но когато осъзнах, че черновата не е краят, допълнителното редактиране, с което идва после изпипването на детайлите на едно четиво, свободното писане е техника, на писане без правила, без задръжките на правописа, на граматиката, че дори и на логиката.
Определено ще бъдете забелязана мадам...., за обещаното Ви честото гостуване при мене!
Радвам се, че намина и развърза торбата с логичните ти съвети.
Поздрав и хубава вечер...

Прочетох и трите части. Изумена съм от твоята искреност, но най-вече от интересния начин по който си описал своите преживявания. Мисля, че си влюбен, но това точно не е любов, а някакво преходно състояние, което не винаги съзрява до втората фаза. В случая има предпоставките-приятелство, привличане и зависимост и само от тяхното съотношение зависи дали ще прерасне в нещо по-голямо. Имам цяла блогвълна за любовта, вероятно може да ти послужи ако не като съвет, то за мотив в твоя разказ, който се надявам да продължи поне в четвърта част. Ето линк за нея:
http://blog.bg/theme.php?theme=44781

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря ти за мнението Пролетке! Мисля, че всичко е строго и индивидуално в любовта. Не не бях влюбен, а само предизвикан от ситуацията в която се намирах, и това ми подгони хормона, като на разгонен и сляп жребец. А на нас мъжете в тази възраст ни трябва съвсем малко за да полудеем....по жените. Сега ще погледна в блоговите ти вълни за какво става въпрос.
Благодаря ти, че намина!