Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.05.2015 13:12 - Когато бях на шест - продължение
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4273 Коментари: 8 Гласове:
9

Последна промяна: 01.08.2016 18:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



Имах чувството, че тази неделя ще е много специална за мене. Мама и баба са на пазар, а аз и дядо сме за торти в сладкарница "Неделя". Кой каквото го влече!
Избрах голямата маса до прозореца, от там слънцето силно огряваше гладното ми сърце, а то поръча втората и трета страница от менюто.
     - Да не ти се пукне стомахчето, малкия? – подметна пъпчивият сервитьор.
     Нека да Ви обясня – тоя пубертет го мразя, от както съм редовен клиент в сладкарница "Неделя". И не веднъж съм му виждал сметката. Нагъл е и с досадни пиперливи закачки се опитваше да остроумничи, но този път обещавам, че ще плаща, заради цялото тийнейджърско братство на света.
    - Стомахчето ми ще се пукне миг, след като ти цъфнат циреите, красавецо. - злобно се упулих аз.
    Недораслякът подскочи:
    - Хей, малкият, за такива думи или плесник – показа гладката си длан..., – или бакшиш – като гнусно потри кривите си недораснали пръсти по-пъпчивата си физиономия.
    В същото време една лелка от съседната маса,, тип стара износена протъркана чанта", която явно беше гримирана от Салвадор Дали, свъсено заговори моя дядо:
    - Господине, вашият внук е твърде груб, не го ли възпитавате в къщи? Що за възпитание е това? - възмутено, заядливо попита лелката.
     Но, дядо не чу лелката, но щом видя начумерения й вид, се наведе над ухото ми и тихичко ме попита:
     - Пръднах ли?
     - Не дединка! След малко! Аз ще ти кажа кога. - мимикирах аз...
   Сервитьорът си отиде доволен от малката победа, но горкият, не разбираше, че днес войната щеше да свърши. С удоволствие щях да нарисувам капитулиращата му физиономия със словестните ми словоизлияния.
   Шестото парче торта не беше толкова хубаво като четвъртото, но със сигурност надминаваше третото. И щом наченах седмото, дядо махна на недорасляка да донесе сметката, а оная сюрреалистична лелка от съседната маса ми рече с мазен, разбирай..., педагожки глас:
    - Момченце, май доста торти си хапна? Ще имаш ли парички да си платиш сметката?
   Представяте ли си, такава да ходиш да я гледаш в женската баня? Пфу! Ще ми разбие прдставата за акомодация.
   Недораслякът се опита да постави сметката в липсващото пространство измежду празните чинийки, а аз с пълна и омацана уста, издърпах сметката от ръката му, обърнах се към лелката с боядисаните бръчки и наплювайки я неволно, най-невинно запитах:
    - Извинете, ще ми платите ли сметката?
    Това бе все едно ядрен удар между нас! Лицето й се изкриви така, че всяка ругатня щеше да изглежда по-прилично от нейния разтревожен и загрижен образ. Но "Красавеца" я изпревари и с възмутителните си седемнадесет-осемнадесет години се провикна:
    - Как така друг ще ти плаща сметката?
    - Ами защото нямам пари – спокойно отвърнах аз.
    - Като нямаш пари, няма да поръчваш – силогизира "КраТсавеца".
- Бях гладен – не отстъпвах аз, защото магарията добре знае, че обществената логика е плитка и след две ненадейни крошета и един ъперкът се свлича като маска от глава с отрязани уши и нос.
   - Гладен бил, чувате ли го, гладен! – развика се "Красавеца", за да чуят наистина всички... и нищо чудно, този пубер имаше инстинкт на говедо. – Ами като беше гладен, не се ли сети, че нямаш пари?
    - Сетих се. Но кое мислиш е по-силно в мен – моят глад или моето съзнание, че нямам пари? – уверен бях, че при тоя недорасляк нещата стояха наопаки и той често страдаше от липсата на пари и никога от чувството за глад.
    - Виж го, той бил философ! – ревна "Красавеца" в опит да е ироничен, а акнетата му станаха ярки като  светещи калинки.
    - Е, не съм сервитьор – намигнах му иронично и аз.
    Недорастлика сервитьор сега вече побесня.
     - Аз уча за адвокат и не понасям някой да ми се държи тъй нахално, да ограничава… моите права.
    - Е, пък аз уча за психогалактик и знам, защо някой не понася да му се държат нахално и да ограничават правата му.
    Пуберът запелтечи. Опитваше се да схване, но умът му се просваше в опита да разбере, кое е причина и кое следствие – да имаш пари и след това да си гладен или да си гладен и затова да имаш пари, както и се чудеше, дали имаш права, щото се досещаш, че нямаш нищо друго, или правата ти са, за да утвърждаваш това, което имаш. Тати казва, че Ницше и за това е говорил, но то се отнасяло само за мъжете, които бързо объркват второто с първото, задното с предното, наричал го "Сократовия декаданс".
И точно тогава посъвзела, се намеси лелката, чието лице страдаше, вече съм убеден, от Пикасовия син периодичен нюанс.
    - Момченце, аз съм учителка от двадесет години и никога досега не бях виждала толкова ужасно дете като теб.
    Хм, тати веднъж ми даде съвет, че докато съм предучилищна трябва да не съм палав, щото учителките обичат момченцата да са като момиченца и затова, ако счупя нещо или не си науча урока, ще ме вземат за женомразец. Дядо поклати глава и добави "жените всичко приемат много лично".
    Но тая сутрин и в тая неделя, учителката, която стоеше пред мен, не си даваше сметка, че вече съм мъж, та вчера бях в женската баня, и затова съм въоръжен с "Камшика на езика ми". Една провинциална даскалица щеше да стане жертва на моята магарийна и воайорска маневра.
    - Извинете, госпожа учителко, защо обличате лицето си с боя, да не би да криете зад своята "педагогика", колко петомна е душата ви за сплетни?
    Явно репликата ми се оказа твърде сложна за нагиздения учителски ум, та устата на лелката зина, като разкъсана кофичка от кисело мляко.
    - Моята педагогика… моята педагогика – не смогваше да се доизкаже анимационното лице на лелката, – ми казва, зло момченце, че ти си за специално училище, училище за немирници. - от тява изречение тя чак се изпоти...
    - А моята психогалактика – веднага отвърнах аз – ми казва, че си позволявате да сте общителна с непознатите момченца в сладкарниците, защото изпитвате ужас от всички мъже по света.
    Погледнах дядо, той нищо не чуваше, но виждаше толкова много напрегнати лица – това на недорасляка, педофилката, и поне на още десет заинтересовани посетители в сладкарница "Неделя", които бяха готови всеки момент да изкажат своята гражданска позиция. Милият дядо, сигурно си мислеше, че се е насрал.
Тогава, пуберът отново реши да се прояви като кавалер, почти застана пред лелката и размаха ръце:
    - Плащайте и веднага напуснете сладкарницата!
    Тогава се усмихнах, изправих се, приближих се плътно до дядо и му приложих магарията на "Сократовия декаданс", като му изкрещях в ухото:
    - Сега! Действай смело - изкрещях в ухото на дядо.
И дядо така пръдна, че сам се чу. Чаят на лелката се плисна в лицето й, а усилията на Салвадор Дали се размазаха по дебелите й страни. Циреите на пубера наистина се пукнаха, а обичайния му самодоволен и предадвокатски вид доби такова същисано изражение, че все едно го бяха скъсали на изпит асистентките по кинезитерапия.
Дядо скочи от стола си, хвана ме за ревера и извика:
    - Да се омитаме.
    Вечерта, когато разказвах историята от сладкарница "Неделя", мама се смя тихо, а баба с глас. Дядо, който де факто беше свидетел само на последната част от събитията, ме помоли да повторя края няколко пъти. Да, все още беше дееспособен. По-късно, след като мама ме приспа с "Аз сам си избрах тази съдба…" на "Ахат", тати намина, за да обобщим психогалактичните ми умения.
    - Как си, Йосаряне? – смееше се той.
   Вдигнах вяло рамене.
    - Добре, защо? – аз не съм от скромните, но ако ще проявявам скромност, в разговор с бащата е най-добре да я проявявам.
    - Научих, че днес си играл с думите и с хорските души.
   - Нищо особено. Но втората торта от третата страница на менюто в сладкарница "Неделя" бих ял повторно. Дори бих те почерпил с крайчеца от нея.
    - Аха. А какво ще кажеш за воайорската маневра?
     - Говори им, тъй все едно душиш плътта им, и те ще те намразят толкова много, че сам дяволът ще излезе от тях и ще настане волята ти.
    Тати ме разроши, стана и преди да затвори вратата на стаята ми, се обърна и попита:
    - Ти наистина ли си на шест?
    - На шест съм – отвърнах аз. – Но на магарии съм на хиляда и шест.

Сюжета съм го взел от нета..., а аз само го преработих по-мое осмотрение!

Следва...

aip55

image





Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anin - Здравей!
06.05.2015 21:26
Къде изчезна Катето?
цитирай
2. aip55 - Къде изчезна Катето? '''''''...
06.05.2015 21:45
anin написа:
Къде изчезна Катето?

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Здрасти Анин! Нямам понятие. Попитай я на лични! Хубава вечер!
цитирай
3. anin - :)
06.05.2015 22:19
Е как, деактивиран е блога й!
цитирай
4. aip55 - Е как, деактивиран е блога й! '...
06.05.2015 23:49
anin написа:
Е как, деактивиран е блога й!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

Може би сама си го е деактивирала. Хубава вечер!
цитирай
5. bliz - Тази история...
07.05.2015 00:37
Тази история е разказана от вече голям мъж. Начина, по който я разказва,показва, че момчето вече е завършен циник.

Изненадваш ме, ти си един мъдър и фин разказвач, а тази преразказана история от теб не те дистанцира от нея и ти си отговорен за поне част от вулгарността и'.

цитирай
6. aip55 - Тази история е разказана от вече ...
07.05.2015 08:09
bliz написа:
Тази история е разказана от вече голям мъж. Начина, по който я разказва,показва, че момчето вече е завършен циник.

Изненадваш ме, ти си един мъдър и фин разказвач, а тази преразказана история от теб не те дистанцира от нея и ти си отговорен за поне част от вулгарността и'.


''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря ти за съвета Блиц. Ще взема в предвид забележката ти! Хубав ден!
цитирай
7. injir - Нещо се заяждаш. С кого ли? :) Иначе - ...
07.05.2015 16:06
Нещо се заяждаш. С кого ли? :) Иначе - браво! Бива си те! Поздрав!
цитирай
8. aip55 - Нещо се заяждаш. С кого ли? :) Иначе - ...
07.05.2015 16:28
injir написа:
Нещо се заяждаш. С кого ли? :) Иначе - браво! Бива си те! Поздрав!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Не се заяждам Мим...! Задължен съм, след като пиша, да се съобразявам и с мненията на хората, които ме четат. Това е уважението ми към четящите...
Знаеш ли, всеки си има мнение и не е зле да осмисля коментарите. Надявам се, че това ще ме накара да се съобразя, поправя, ако греша в нещо и да продължа в правилният път.
Радвам се, че ти е харесало и за поздрава дееее..... Хубава вечер Мим...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1481137
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031