Изненадата

         Изминаха три месеца, от срещата между  бай Копчо и баба Куна. И за двамата се проясниха нещата, че каквото беше беше. Било то било, така  било писано в края на крайщата в живота и на двамата. Нищо вече не можеше да се обърне в положителна насока.
         Копчо се сви в старата си черупка, загуби всякакви надежди, а отчаянието го доведе до едно механично вегетиране и скучно протакане на жизнената му потребност. Надеждите за другарка в живота му окончателно свършиха. Как да се живее, след като няма надежда да е заедно с човек до него? Ежедневието ставаше все по-тежко. Нямаше радост за нелекият му живот, а сега вече стената на надеждата се срути напълно. Завесата за надежди се спусна окончателно. Нямаше с кой да сподели някоя весела житейска история. Само дървената ламперия в къщата му напомняше за занаятчийският подпис на Копчо, с който изкарваше прехраната си, като дърводелец по времето на соца. Имаше и четиридесет години трудов стаж.
                 В последно време се влоши и здравословно. Хернията му се бе подула,  до такава степен, че не можеше дори и да ходи от болки. Трудно бе да иде и до селският магазин,  да си купи нещо за ядене. Селският личен лекар идваше само веднъж в седмицата. С нетърпение дочака четвъртък да дойде в селото джипито, че да го прегледа и да му даде направление за хирург. След прегледа,  личният му лекар се уплаши от такова нестандартно подуване отдолу. Спешно повика двама мъже за да го пренесат,  качи го в колата и веднага го откара в близкият град за спешна операция. Копчо имаше и температура 42 градуса.  Хората, които чакаха пред вратата на джипито, видяха пожълтялото лице на Копчо.  Мълвата в селото се разнесе бързо. Тя стигна и до ушите на баба Куна след раздумка със съседката и.  
         Като разбра, че Копчо е тежко болен сърцето на Куна се сви, стана и жално за Копчо.  Не изтърпя дори раздумката да завърши със съседката и под предлог,  че нещо не и е добре се прибра набързо вкъщи. Съседката се досети,  че новината засегна Куна до болка, но не продума нито дума.
         Цялата сe разтрепери,  като чу новината за Копчо.  Усети как започна да се топи леда, който се беше сгушил в най-непристъпното усойно място за Копчо в душата и. Събуди се майчината, и женствена топлота за загриженост. Та нали в края на краищата е жена!  Интуицията за съжаление и загриженост се пробуди в нея, притеснена от ситуацията. Тя започна да се упреква за мълчанието,  с което винаги разочароваше до нещастие надеждите на Копчо. ,,Той сега ще се нуждае от повече грижи" мислеше си Куна,  а няма кой дори и вратата да му хлопне.  Седеше в полутъмната си стая с мислите си и неочаквано по лицето се стекоха и две едри сълзи,  на които дори тя самата не можа да повярва. Нима този скреж в душата и започна да се топи? Не, не можеше да остане безразлична към цялата ситуация. А белега на звяра ,,старост" вече упорито и нея я притискаше.  От социалната неблагодарност на демокрацията към старите хора, тя също се чувстваше ощетена и пренебрегната от живота.  Системата, в която живееше и гарантира оскъдни и бедни старини. Отдавна бе проумяла, че животът съвсем не е рай, а само една постна вечеря на свещи.  Младите са зад граница,  печелят емигрантския си залък. А за възрастните им се е свило сърцето и все мислят за своите майки и бащи,  но всеки има право да търси щастието си по света.  А, тя???.  Кой мислеше за нея? Отлично знаеше,  че е само Копчо.  С тази мисъл кръвта в главата и се разбушува още повече.  Започна да осъзнава пропуска на живота си. Видя и се светлинка в тунела за по-нататъшният и живот.
         Така в терзания и мисли измина една седмица за Куна,  а Копчо се върна в къщи от операцията,  която му бяха направили в болницата.  
         След операционните дни му минаваха тежко и неприятно, защото сам му беше трудно да се обслужва.  Раната от операцията не му даваше покой,  беше на много трудно място,  за да се самообслужи, трябваше сам да сменя превръзките си. Не можеше да се свива и почиства сам раната,  храната вече му свършваше, а не можеше още да ходи до магазина,  заради болките от раната му.
         -,, Ох Кунче, къде си бе, сладост моя,  за да ми помогнеш малко поне?" - помисли си той.
         В този момент на умопомрачени мисли, някой почука на вратата. Копчо се изненада. Кой ли е решил да го посети.  А пък го беше и срам,  че всичко в къщата му беше неподредено и е на вили и мотовили.
         - Кой е? Влезте! - извика Копчо,  но не чу никакъв отговор.
         Вратата изскърца и на нея се появи Куна.  Копчо ококори очи. Стори му се, че сънува и извъртя погледа си към стената.  На лицето му бе изписано  ,,Нима това е възможно?".
         Куна влезе по-навътре в стаята и приседна до него без да продума нито дума.
                 - Куне изгоро! Усмихни се бе, любов! - с треперещи устни промълви Копчо,  като се помъчи  да стане и седне на леглото.  Но раната го заболя,  изохка и пак си легна.  Куна извади от торбичката едно шише с прясно млеко и един буркан мед, и ги постави на масата..
         Тогава Куна му подаде ръка, за да му помогне да се изправи. Допира на двете ръце подейства,  като горещ импулс в душата му. Радостта от появата на Куна го втрещи,  устните му залепнаха,  а очите му се напълниха със сълзи от радост. Косата на Копчо беше разрошена,  като на разтревожен диригент. Тя се опита да я оправи с ръка, като същевременно го погали. Притисна главата му до гърдите си и го стисна силно.  Копчо усети забързаното и туптящо от вълнение сърце. Не бе чувствала мъж до тялото си дълги години. Вълнението и чувството я сковаха в сърдечната и област. Искаше и се да му продума,  но сви устни, загледа се в една точка и се свлече  на земята,  като повлече и Копчо надолу.
         - Ох бе Куне, какво ти стана бе, чадо мое? - изхлипа Копчо.
         Но Куна затвори завинаги очи и не можа да му продума нищо.
                 - Не си отивай бе,  жено  от този свят.  Моля те, остани до мен! Нуждаех се и още се нуждая от тебе.  Боже мой...,  моля те вземи мене вместо нея или вземи и двама ни, за да сме заедно и на оня свят - изрева със все гърло Копчо потресен от ставащото.
         Понякога  катаклизмите  чуват молбите ни. Чудото стана! Земята се разтресе, залюля се като люлка и кирпиченият дувар на къщата се стовари върху телата им, след което падна и покрива върху им, като не им остави шанс за оцеляване и по този начин катаклизмите ги събраха един до друг за век и веков.
         На другият ден, като правеха спасителните операции спасителите намериха двете тела вкопчени и прегърнати с допрени лица едно в друго. По този начин катаклизмите им подпечатаха двата билета за отвъдното,  за да изпълнят молбата на Копчо и да бъдат едно цяло завинаги...

Всеки намира последната гара.
Всички изпращаме последния влак.
Някой съблича злото в черния мрак.
Всеки си тръгва. Никой не се връща!
Някои изсипват над земята любов.
Всеки някого в душата си
нежно прегръща.
И му пише стих, за... лека нощ...

aip55

Изненада ме с продължението, а то завършва с краткия миг на победата на Любовта...

Майсторски написаната история си обяснявам не само с твоя талант, но и с някакво лично , подобно преживяване, като че ли искаш да кажеш някому - имаме време все още, не ме отблъсквай, нека не завършваме като тези герои! Има личностен момент, някакво отхвърляне от някого - стихчето в края не е случайно там. И един призив...

Историята и ти сте едно цяло - тя е преминала през сърцето ти, нажижила е кръвта ти като лава и ти я изстрелваш към нас пареща и въздействаща.

Поздравления!

Като не умеят да са щастливи в живота, поне да са щастливи в смъртта. Това е положението...
Най-важното във възпитанието е родителите да научат децата си да обичат. Затворените сърца не са щастливи в живота.
Доколко любовта е вечна и единствена - не знам. Човек може да има и повече от една истинска любов. Природата ни е дала сили да оцеляваме и след несподелена и нещастна любов. След смъртта на любимия човек може да намери нова обич.

тъжният край на мен ми хареса финала на разказчето ти. Звучи ми оптимистично. Има любов, която ще продължи макар и не в този свят. Красиво е дори бих казала романтично.:)
Приятни почивни дни, приятелю!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Определено ме насълзи с коментара ти. Дори изпреварваш мислите ми. Така се получава, когато пишеш и усещаш болка от написаното. Благодаря ти за истинският коментар Блиц!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Рече и отсече, но си в правото да мислиш така. Моето мнение, е че човек ако е моногамен...той е осакатен от разнообразието на заобикалящият ни свят. Е, стига да не прекалява де! Всичко зависи от възпитание и характер. За сетен път се убеждавам в логичната ти мисъл. Харесаха ми мислите ти. Хубава събота и неделя Соа....!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Дано да имаш право Кат...., че и моите герои да намерят щастието си дори и в отвъдното. Радвам се, че ти е харесало. Спокойни почивни дни и да се изкъпеш заради нас в морето! Поздрав!

РАЗПЛАКА МЕ.....

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря ти за оценката ти Иво...!

Тъкмо си викам, айде най-после ще заживеят заедно дълго и щастливо...и ти ги изпрати в отвъдното!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
В живота е така Анин. Нищо не ни се поднася на тепсия. Но и ние често сами си усложняваме живота по-най безрасъдният начин за да покажем ЕГО...

Мисля си, ако не беше земетресението, дали нямаше да стане ясно, че баба Куна не от любов е дошла, а само от жалост, милосърдие и състрадание? А дядо Копчо може и сам да си е виновен за пропиления в очакване живот... фокусирайки се върху баба Куна, може да е отблъснал друга жена, която точно него е обичала и чакала, със същата страст и сила, с която той е копнеел за баба Куна. Ако пък по някакво стечение на обстоятелствата се бяха събрали, сигурно бързо е щял да я разлюби с това нейно сърце, студено като камък. Но човек все копнее по това, което няма и не цени това, което има или може да има.
Приятни почивни дни и на теб!

щастие в болката за героя... може би най-нормалното продължение...
вълнуващ, размислящ, преживян разказ за нещата от живота,
за невъзможността да се гради нещо след толкова изгубени години
и изпепелени чувства - остава надеждата за бъдещето на тази
неизживяна любов в други измерения... краят наистина звучи
оптимистично, давайки шанс на двамата герои да бъдат заедно
в последните моменти на живота си на тази земя и по пътя
към отвъдното... разказът има много достойнства - в него
се преплитат характерни за приказките и притчите елементи
с тези на реалистичните класически разкази, живи образи
и картини с моменти от миналото и надежда... надежда,
която осмисля до края поведението на Копчо.
Впечатлена съм, поздравления !

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Правилно Соа...! И аз съм убеден, че нищо нямаше да се получи. В живота няма нищо абсолютно. Релатива често променя съдбата на хората. Единият оценява, а другият подценява действителността и от там идват вече усложненията в отношенията по-между им.
Поздрав за разсъжденията ти!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря ти Таня за хубавите думи и смислен коментар. Трогна ме! Хубави почивни дни!

Искам да добавя тук коментара на Таня /Стела50, защото моят ще е повторение на нейното мнение: "Трогателно просветление в душата на героинята,
18.07 22:05
щастие в болката за героя... може би най-нормалното продължение...
вълнуващ, размислящ, преживян разказ за нещата от живота,
за невъзможността да се гради нещо след толкова изгубени години
и изпепелени чувства - остава надеждата за бъдещето на тази
неизживяна любов в други измерения... краят наистина звучи
оптимистично, давайки шанс на двамата герои да бъдат заедно
в последните моменти на живота си на тази земя и по пътя
към отвъдното... разказът има много достойнства - в него
се преплитат характерни за приказките и притчите елементи
с тези на реалистичните класически разкази, живи образи
и картини с моменти от миналото и надежда... надежда,
която осмисля до края поведението на Копчо."

Една добавка за социалната нишка, която е много важна и актуална, особено за "третата" възраст.
Стихът накрая е много красив! Като венец за една неизживяна любов ...
Поздравления !

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
След такъв окуражаващ коментар, аз няма какво да допълня. Голямо благодаря!