На Дидо Игнатов
   Дидо! Или си тук или те няма! Що за идилия? Защо избра да бъдеш пишещ? Вероятно  е означавало много за теб да бъдеш блогър?
   Изгубихме единa сантиментална личност, като поет-музикант, чувствителен съблогър преди известно време. А беше толкова млад и мислещ... Още ни е трудно да приемем, че ни напусна завинаги. Завиждах му приятелски, защото беше толкова щастлив между нас. Това го показваше с неговите стихове и мисли, за любовта.
   А сега му завиждам човешки, защото се надявам да бъде на по-добро място..., макар и без нас..., приятелите му от блога. Успех в отвъдното, човече!
   С мислите си сега те чувстваме по-близо до нас, където и да си. Защото ти желая най-доброто от всичко, което този свят би могъл да ти даде. Не ни каза нищо, когато ни напусна, така някак си скришно, тихичко, а ние нямаме за какво да ти прощаваме...
   Знаеш ли? Винаги си мисля, че ще се върнеш отново при нас и ще ни разкажеш, че всичко, което си намерил и почувствал е било, разбито от чувства и нежно сърце.. . - щастливо нещастие! Трудно ми е да призная, че аз тъгувам по начина, по който може би си щастлив без нас, защото аз ти желая най-доброто от всичко, което този свят би могъл да ти даде. В плен сме на първичните емоции, погълнати от ирационална болка, неподатливи на контакт. Изпълва ни самотата на твоя блог. Фазата на тъгата, измъчваща тялото, изсмукваща всяка енергия. Отчаяние, скръб.
   Няма за какво да ти прощавам, но съм сигурен, че ще се върнеш между нас, за да ни благодариш за обичта и уважението, което имаме към теб приятелю, разбито сърце, китарен звук с хармонично щастие/нещастие за любовта"
   Завиждам по-начина, по-който сега ти си щастлив без нас... Сигурен съм в това.
   Хммм, Дидо, честно. Извини ме, но творчеството ти винаги ме е докосвало до болка и аз вярвах на всяка твоя мисъл, излята от стиховете ти във вид на думи и човешки терзания. Иска ми се да си сега между нас и да те прегърна силно от името на всички, които те обичаме. Съжаляваме ако си имал трудности. Стиховете ти докоснаха сърцата ни, не искаме да свършват, а да звучат винаги в душите ни и акордите на твоята китара, да не спират да звучат в блоговата ни шир...
   Според мен да плачеш е едно от най-мъжките неща. Понякога да покажеш нежната си страна изисква голяма мъжественост....Труден е пътят на сълзите ни по-тебе. Една китара замълча завинаги и нещо си отиде безвъзвратно. Сбогом и на добър път в отвъдното...! Една китара,
захвърлена
или небрежно 
положена в тревата, 
зелената,
за кратко.
Очакваща
трепетно
да бъде
докосната 
от познати
пръсти -
да запее 
от радост ...

Замлъкнала завинаги.

Боли
от
тишина!

Катан
   aip55

 P.S.  Повод за постинга е стихотворението на Катан, което много ме развълнува и е посветено на Дидо.

Така трябва - да си спомняме най-вече това, което заслужава.
Благодаря!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Стиховете му са пример на любовна тръпка и човечност!

Болезнено.

За пореден път от очите и душата ми се стичат сълзи за него!
Написал си го много затрогващо и с истинско чувство!
Тук е, но много ни липсва!

Пробвай да отвориш тези линкове, които ми изпрати Ели. Дано да успееш!
В ЮТЮБ имаше негови авторски клипове.
13. eliana - Добре,ето:
08.09 17:50
https://www/watch?v=-vWYgSP4aYs
или
https://www/watch?v=IyJNiEtLlUA

Успешен ден!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Очите мокри, сълзите сухи
ръцете влажни, а душата скована
прегърната в лед за век и веков,
отнесена във времето на отвъдното...

Сега ще погледна клиповете. Благодаря ти за коментара! Поздрав Кат...

питам се с какво съм го впечатлива, аз незабележимата, че ме е сложил към "любими блогове"...
Получила съм висока оценка от него, а дори не съм разбрала кога и с какво съм заслужила.

Много трогателно, с чувство написано, просто влизаш в сърцата ни, незабележимо и категорично.

Поздрави!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Необятна душа и сърце имаше Дидо.
Не напразно те е забелязал. Ти си човек с желязна логика и динамична в коментарите си, острота и справедливост. Може би това му е харесало в теб, че си пряма и коректна.

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Да липсва:

Всеки намира последната гара.
Всички изпращаме последния влак.
Някой съблича злото в черния мрак.
Всеки си тръгва. Никой не се връща!
Някои изсипват над земята любов.
Всеки някого в душата си
нежно прегръща.
И му пише стих, за... лека нощ...

Здравей, Ати!
Извини ме за закъснението, но бях по болници... малко операцийки за премахване на камъни от бъбреците. :))) Всичко мина сравнително успешно и вече се завръщам в реалността. Благодаря ти за оказаното внимание. Не съм от Пловдив, а от "северозападнала" България. А Пловдив е любимия ми град и не го казвам само от куртоазия.

Хубав и усмихнат ден!!!

Изпратено: 04.02 13:49 От: didoignatov

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

19. didoignatov - Отдавна не бях чел,
27.10.2014 10:28
нещо толкова затрогващо и истинско.

Аплодисменти, Ани!
Това бе едно от неговите признания за разказа ми ,, ИЗЦЕЛЕНИЕТО" - Неугасваща болка....

В блогарството съм срещала много блогъри, но малко човеци...Той бе от човечните.
Благодаря, за постинга ти посветен нему!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря! Хубаво мнение. Не помня някой да не каже хубава дума за Дидо.