Днес 12. 12. 2015 г. се навършва една година от кончината на моя ТАТКО !
     Споням си, Татко,  кога за последно ти казах "Обичам те, Татко!" Но помня, когато за пръв път те срещнах, a бях само на дванадесет.  Как през сълзи премигвах, а ти нежно погледна в моите детски очи. В твоята прегръдка тогава аз намерих моментално утеха и заспах щастливо без страх, без сълзи...
     Мамо, и двамата сте вече в отвъдното.
Ако цветята цъфтят на небето, набери един букет от мен, сложи го в ръцете на татко, кажи му, че не мога да спра още да го обичам толкова силно, че ми липсва... Задръж сълзите си, направи се на силна, както винаги си била.
   Той със сигурност ще ти се усмихне дружелюбно, а ти го целуни, притисни го в обятията си, почувствай го!
   Поредният ден се изниза без вас. Дадохте много за нас, но не искахте нищо!
   Не помня вече, кога с ръка погалих косите ти бели татко, жадувана моя обич?
    Не знам дали бях добър син.
    Но помня, когато двамата бяхме в парка, а ти усмихнато гледаше моята игра.
    Душата си на болка обрече и не показа никога твоите сълзи, какво те боли. Заслужи обичта ми с безграничната ти добрина и човещина!
   Седя сега си самотен и се чудя, защо постоянно си мисля за вас. Не нищо не е същото сега, както онова щастливо време, когато бяхте между нас. А сега съм сам в мъката си по теб мили ТАТКО... без теб! А времето просто изтича...
   Почивайте в мир МАМО и ТАТКО!

   Не помня кога за последно ти казах ,,Обичам те"
   Не помня кога за последно погалих ръката ти,
   косите ти бели, издвайки бащина обич и мъдрост
   И твойта безгранична добрина към нас.
   Обичам те, ТАТКО, дори, когато плача и мълча...

aip55

,,ДЕТСТВО БЕЗ ТАТКО: http://aip55.blog/lichni-dnevnici/2013/09/28/detstvo-bez-tatko.1153182

Бъди достоен син! Всъщност аз знам, че ти си точно такъв!
Поклон!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Да, прав си! Опитвам се да запазя човешкото, което имаше ТАТКО!

С ТОПЛО ЧУВСТВО СЪЧУВСТВАМ И СЪПРЕЖИВЯВАМ БОЛКАТА ТИ.
МНОГО МИ Е ПОЗНАТО.......

Никакво съмнение в обичта ти! Тя е толкова силна, че замълчавам удивена !

И аз обичах моя, макар, че всички казваха, че той не заслужава и ...така беше, но аз го обичах, липсваше ми, въпреки всичките му недостатъци и най-вече, че не ме обичаше, не му липсвах, не ме търси. Ти си богат с твоята обич- боли, но дава специфична радост и пълнота, правите човек.

Поздрави!

Моите съболезнования!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря ти Иво за съчувствието. Амин!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Амин!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Така е Аден! Аз съм всеотдаен в обичта си и същевременно и крайно наивен в обичта си.
Благодаря ти за доверието и мислите, които имаш за мене! Хубави почивни дни!

Разбирам, защото, денят в който почина баща ми беше най трудният в живота ми. Остава спомена. това е живота! Обичта остава

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Това е живота. Борба, борба и пак борба за оцеляване!
Благодаря...

Обичта към нашите починали родители е силна и ни дава сили да продължим делата им...
Поздрави за постинга!

скъпото ни е това, което сме платили с частица от душата и сърцето ни!
Благодаря, че намина...

ми е трудно да коментирам такива постинги, защото е тъжно.
Смъртта е част от живота ни, но това е най-трудно поносимата болка.
Моите съболезнования!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Не се притеснявал Кат...И на мене ми е трудно да коментирам някой жанрове в литературата. В приказките също, защото ги усещам някак си детски и не точно в реалността.