Пишех в дневника си всеки ден, защото тайно се надявах, че някога все някой ще ме чете. Точно това целях, защото тези които ще ме четат, със сигурност се чувстват самотни. Надявах се, че не пиша, чак толкова лоши неща, с които да отвратя хората, които ще  прочетат тези редове. Но със сигурност, никой няма да може да напише това, което сам не е преживял, като мен.
   Вие бихте ли написали нещо за вас толкова дискретно и вълнуващо? Да..., не съм била самотна, защото постоянно в живота ми са присъствали и ухажвали мъжете, аз ги предизвиквах умишлено с поведението си на разгонена кучка. Ако те ми липсваха, щеше да е непоносима скука за мене. Но поради липса на чувства, често изпадах в отчаяние.
   Те всичките мъже ми миришеха на влажна току-що окосена поляна, а на въпроса ми ,,Защо не останеш да спиш с мен", често ми отговаряха, че утре имали среща и трябва да се подготвят за спешна работа или нещо от този род. Умолявах ги, но след дългите ни секс маратони се плашеха от депресионната агресивна  нимфоманска същност, която постоянно ме тресеше. Бях ненаситна. Не можех да заспя, но не им давах възможност и те да спят. Упорито си търсих и ,,САТИР", което означава мъж-нимфоман, за да задоволя разбеснялото си сексуално его, но не успях да го срещна в живота ми до сега.
 - Никога ли не се уморяваш? Не се сърди, но не мога да следвам твоето темпо.- Оплакваха се повечето мъже.
 - Но нали за това е създадено коженото ти шило, за да обира вкусните плодове и зеленчуци от градинката ми, метафорично казано! - обяснявах аз и не се съгласявах, защото винаги сексът беше къс от мене.- Когато слея сексуалната си енергия с друг човек, това ме кара да се рея из космоса, да летя из всички му звезди и съзвездия с другия. Тази енергия, която е будна и блудна постоянно в мене, стимулира оргазма ми, краде една малка частица от мене и умира, когато се слива с цялото съвършенство на вселената в мене. Звездно пътуване, което ме води до безкрайността на чувствата ми в човешкият и животински аспект. Сърдех се на природата ми, че до сега не се е появил жребец, който да ме яхне и опитоми смирена, задоволена, така че след акт да се просна на леглото удовлетворена и уморена или презадоволена.
   Бях трудна за укротяване, но търсенето на този жребец безконечно се бе вселило в мислите ми. Дори ми е трудно с какво име да се нарека. Бедно е да се каже нимфоманка, или по ще ми прилегне понятието разгонена кобила.
    Така търсеща удоволствията от депресията ми, по късно взех окончателно решение да започна да проституирам, за да мога да компенсирам и задържа нарастването на неизличимата ми нимфо-депресия, като започнах работа в един от столичните бардаци. Беше ми трудно да прекрача прага и влезна в стаята  при първият ми клиент. Изненадата ми бе съкрушителна. Клиентът ми бе на инвалиден стол, усмихна се и каза:
 - Привет! Аз съм Пепо. Я колко си красива? Сигурно си една от новите тук? Не ти ли казаха, че съм инвалид? - попита ме той, защото забеляза стъписването ми, когато влезнах.
 - Може и така да се каже - запелтечих аз, като за начало, започнах с нежно галене, ласки и посегнах към колана на панталона му.
 - Вдигни ме моля те и ме сложи на леглото, защото аз сам не мога да го направя, но ако се опитам ще ми коства много усилия да го направя.- помоли ме Пепо.
   Пристъпих плахо, но подходих с рутина, без да се смутя видимо. Вдигнах го и го положих на леглото. Опитах се да разкопчея копчетата на ризата му и да му дам нежност, както подобава на една проститутка, но той ми каза, че няма смисъл и не е нужно да го събличам, защото освен  врата и едната му ръка по надолу е напълно безчувствен. Помоли ме само да целувам ръката му, защото тя и врата му са чувствителни. Мимиките, които правеше нещастният човек, в следствие на възбудата му, бяха тотално смешни и печални. Тотално ограничен физически и умствено, той се кефеше на всичко, което ме караше да му правя. Сега за пръв път почувствах, че мъж, които е до мене не може да ме възбуди, а направо се отвращавах от това, което се разиграва, като интимност с него. Очите ми се наляха със сълзи и съжаление, едновременно за него, но плачех в същност за унижението в което изпаднах. Искаше да го целуна, а от устата му потекаха знойно лиги, които забърсах с една салфетка, а целувката се размина под претекста, че съм хремава и ще му предам настинката си, което ще му струва много, предвид здравословното му състояние.
   Така се заредуваха дните на новата ми работа. Бях все пак удовлетворена, че на ден обслужвах по десетина мъже, което някак си секса ми се превърна в работа, а бях и неуморима работохоличка, докато един ден се появи и бройкача, който постоянно ме следеше, но беше изключително срамежлив и не разговорлив при срещите ми с него.
   Влезнах в стаята, която ми бе като работна и се изненадах от неговото появяване тук. Попитах го директно какво иска да правим и изпаднах в ужас, като установих, че той е глухоням, а на всичкото отгоре и запелтече. Съобразително си сложих ръката на устата му, като му казах, че ще разговаряме и общуваме само с телата си. Думите бяха излишни. И разбира се всичко дойде бързо на мястото си. Когато свършихме ми подаде визитна картичка, на която бе написал,, ОБИЧАМ ТЕ" с големи букви. Да всички ми казваха, че ме обичат, но често аз си оставах сама в ежедневието ми, макар, че много нощи не ме оставяха да заспя.
   За нормалните мъже няма да Ви обяснявам, защото с тях всичко бе превъзходно преживяване с безкрайно приятни разходки из ,,вселената".
* * *
    Седемнадесет години изминаха от както ми беше първият сексуален акт с Коко, а нимфоманската ми депресия се развиваше с опасна скорост за мъжете, които се бяха влюбвали в мене заради секса. В същност ние с Koko се срещахме често, но не се бяхме разбрали да живеем заедно, а аз продължих да си работя в бардака.  А сега след седемнадесет години, разбрахме, че сме един за друг и решихме да заживеем с Коко под един покрив заедно. В началото той трудно възприе полигамността ми, но горкият и той не можеше да издържа на темпото, с което буквално смачквах всичките мъже, които пожелаваха да скочат с безрасъдство в леглото ми. А вниманието му към мене бе очевидно и грижовно. Явно с годините не бе престанал да ме обича, каквото и да му струваше това. А и моите чувства също бяха запазили положителното от нашето общуване. Става така, че винаги осъзнаваме нещата, когато вече е прекалено късно. Стигна се до там, че той взе да се съмнява в своята потентност и сам реши да потърси помощ от лекар сексолог. Аз също се опитвах да му отговоря с обич и ласки, но се чувстваше в мене апатията и безразличието ми към към секса с него, защото исках да получавам всичко различно в най-дълбоката му разновидност и первезия.
   За последният ми рожден Коко реши да ме изненада с екстремен подарък. Аз естествено се подготвих за да го отпразнуваме само двамата в къщи. Но, когато дойде време за подаръка изненадата ми бе тотална. На вратата се звънна. Тогава Коко ми каза отвори вратата за да си получиш подаръка. Отворих вратата и на нея се появи младо момче, но със свалени слипове до коленете. Да си кажа честно изненадата ми бе тотална, заради особенно надареното му мъжко достойнство. Не се панирах, а го поканих най-любезно да влезе и да се чувства, като у дома си. Нещо в главата ми заклокочи. Бързо смъкнах пеньоара си на земята, хванах го нежно за големият му атрибут и жадно пристъпих към орални нежности.
   Коко стоеше на дивана и ни наблюдаваше с изцъклени очи. Играта продължи неимоверно дълго. Може би повече от два часа. Младокът бе изключително агресивен, а первезноста му премина всякакви животински граници на нормални форми и лудост. Нараняваше ме с грубоста си и ме пляскаше по тялото, като някое малко дете. Харесваше ми тази грубост. 
   - Ох, боли ме - страстно изпъшках аз.
    - На мене са ми платили добре, за да те боли - отговори младокът и започна още по агресивно да ме наранява.
   Игра, в която чувствах, като че ли се разхождам из цялата вселена и всички звезди се кланят пред удоволствието от секса.
   Когато играта най-накрая свърши, се сетих за Коко. Обърнах се, за да му благодаря и като го видях се стресирах и онемях. Коко бе отпуснал глава на раменете си, а от устата му излизаше пяна. Лицето му бе почти посиняло и студено....
  Не исках да бъда сама. Моята единствена истинска любов, бе решила да ме остави завинаги в живота си, като се самоубие с отрова, докато аз правя секс с друг мъж...Може би не можа да преглътне отчаянието си, че активноста му, като мъж вече бе започнала да залязва и по този начин се предаде. А аз се чувствах в този момент сама и предадена от единствената любов в живота ми. Чак сега разбрах, че проституцията и брака не са толкова различни.
   Затворих се в апартамента си и не излязох повече от седмица от него. Изключих телефона си и се затворих сама в себе си. Не бях се хранила повече от седмица вече, и само плачех за необикновенната ми съдба на нинфоманка. Депресията ме доведе до фаталният край на един изпълнен с превратности и первезии живот.
* * *
   Сега, когато четете тези редове, аз съм застанала на външната страна на парапета на балкона, с намерението да скоча, удовлетворена от това, че съм споделила съдбата  си с вас. Бях решена да прекъсна един живот, който всяка нимфоманка притежава, като сложа край на всичко, което нараняваше мене и мъжете около мене. Тъкмо се реших да се отделя от парапета усетих, как котаракът ми измяука тревожно втурна се към мене и застана на задите си крачета, като с предните лапички се изправи и започна да ме дращи отчаяно.  Видях нещо, което ме обърка, а котаракът ме дращеше неумолимо, мяукаше трвожно. Бе притеснен. Забелязах сълзи в очите му. Прекрачих обратно парапета на балкона и се върнах в стаята, сгушила животинчето до гърдите си. И двамата плачехме от радост, че най-накрая се намериха същества на този свят, които  да си раздават взаимно обич.
   Първото нещо, което наравих бе да си включа телефона си. Веднага получих съобщение, с което младокът ме молеше за още един тур в леглото ми.
   - ,,Искам да ти бъда гадже!"- гласеше есемесът му.
   Не бях маструбирала и изпитвала оргазъм вече десет дни. Съобщението му събуди в мене  отново жажда за секс и разпали фантазиите ми. Аз съм една объркана жена, защото използвам секса и маструбацията, за да намеря това, което всички търсят... Преоткриването отново започна да ми прави удоволствие и нищо друго вече нямаше значение...

              

aip55                                                                                      
  

Изненадан съм от псохоанализа, направен в разказа. Това е изповед, която няма нищо общо с перверзните разкази и плоските сексуални изживявания.
Това сме ние, пловдивчаните.
Успех, Ангелчо!
П и е р

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Героинята ми е напълно сексуално разкрепостена и постоянно е на лов за нови и неочаквани срещи, за да задоволи бекрайното си сексуално любопитство и желание. Тя спи, с когото си иска и когато си иска, превръщайки секса в начин на живот, начин, който я от отвежда до спасение на депресията, която и действа, като наркотик.
Сексуално зависим/а – няма значение как точно ще се обърнете към един пристрастен и болестно влюбен в секса човек. За един сексхолих сексът е част от сутрешното, обедното, следобедното и вечерното меню в леглото.
Благодаря за мнението Пиер!

Нали прочете какво ти е написал Пиер?
Истина е!
Поздрави от пловдивчани!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Пиер е пич и половина. Умен и интелигентен човек, от който може много да се научи. Човешкото и справедливостта в него винаги е за уважение от всички нас!

Много размисляща изповед.:) Всеки човек по различен начин запълва душевната си празнота, едни се отдават на храната, други на пиенето, трети на материални придобивки или наркотици, някои на секса и т.н.
Героинята ти ще е винаги нещастна, не защото секса не и стига, а защото не може да обича. Всичко е само на физическо ниво. Тъжно е.
Наистина е написано изискано, стилно въпреки че е провокативно. Интересно четиво.
Хубав ден!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Привет и от мене Кат...!
Изглежда не си схванала основната цел на публикацията ми. Става въпрос за депресията нимфоман/ка и нейните проблеми. Това е болестно състояние на психиката.
Но това не означава, че те като хора не могат да обичат и да се влюбват.

Трябва да питаме някоя от бранша за компетентно мнение и критика към четивото. Аз ще се въздържа. Все ми се струва, че колкото и да е нимфоманка, трябва все пак понякога да обръща внимание и на по-житейските неща. Не бива да се пречупва всичко през призмата на секса :)))

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
От твоя гледна точка имаш право.
Историята има и трета част, която я съкратих и я пуснах само в две части. В третата част бях поразтегнал ,,локуми' и за това не се усети и житейската сцена. Героинята ми започна работа, но поради завистливи палави колежки и подливат вода и я уволняват, като тя продължава да се издържа от богати господа и т. н...

се почувствали поласкани, че именно те са предизвикали нейната страст.

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Както винаги точно в целта! Имам чувството, че ми четеш мислите Блиц.
Разбира се, че депресията на Жана се явява, в следствие, на дългоочакваното желание да запълни, това, за което е жадувала да получи (две години) преди първият и акт. Не напразно след акта тя чувства, че нещо не и е достигнало и се връща въпреки първоначалният си срам от акта.
Оргазма си е страхотно чувство и всички искаме да го изживяваме винаги, колкото и паталогично да звучи това.
Хубава седмица! Благодаря ти, че се отби в блоговата ми обител...