Жребия
    Чувствах, че дългогодишното ни приятелство започва да ме изнервя с интимната си безгрижна и твърде семпла монотонност. Жадувах за нови емоции, страсти и любовни авантюри. Имах само един изход в тази ситуация. Нашите интимни връзки вече се бяха преплели в толкова сложен пъзел от чувства, секс, гняв блаженство и доволство, че нямахме вече избор, какво друго решение да вземем. Констатацията ми бе, че консумацията на отношенията вече се приближаваше към нулата.
    - Ще се доверим на жребий, предложих аз: - Ези – ще се оженим, а Тура – ще се разделим завинаги.
   Жана изхлипа песимистично, но гордостта, с която тя беше неразделна, и попречи да не завърти отрицателно къдриците на  русата си глава. Сините и рентгенови очи  ме пронизаха, като на рентгенова снимка. Явно не и се  харесваше идеята ми, но от гордост и себелюбие прибързано ми каза ,,ДА"
    И така монетата беше хвърлена. Падна на земята, завъртя се, търколи се още два пъти,  удари се в стената, застана перпиндикулярно и спря. Чудо. Нямаше Ези, но нямаше и Тора. Със сигурност не ни е било писано да се разделим по този начин.
   Гледахме се с недоумение, но в очите ни се четеше радост и въпреки, това решихме да повторим  жребия.
   Хвърлихме монетата втори път, а тя се завъртя няколко пъти колебливо и се падна Ези...
После в един глас казахме:
   -"Може да я хвърлим още веднъж, а?- и да си останем само приятели в трудни моменти?" Аз все още те обичам - каза Жана, като явно показа, че изборът не и се нрави.
   - И аз те обичам - излъгах аз.- Слушай, ако се чудиш, дали аз си мисля за теб постоянно...не, не си мисли! По-често си мисля само за секс или за това, че съм гладен...! Това са вариантите...!
   Връзката ни имаше всичко. Освен разнообразие в емоциите ни,...и щанд за бременни...! А бяхме толкова млади и неубоздани!
Мечтана зрялост. Закъсняла зрялост. Изгубени мечти.... 
   Денят беше сив и мрачен. Заваля дъжд. Двама познати. Един чадър. Любов и още нещо...
   Дали да не се шмугна в първото кафене, за да изпия едно горещо кафе? Знам, че погледите на всички в кафенето ще се впият в мене, с онзи мисловен, натрапчив въпрос:
   - ,,Защо ли пък този е отново сам"?
   Хм, какво пък толкова? Интересът им ще бъде първите пет минути, а после даже и да се сетят за мене, ще влезе друга физиономия, която ще им попадне в полезрението и ще ме забравят.
   Гледам през прозореца, а дъждът се усили и няма никакво намерение да спира, сякаш искаше да ми напомни да си купя чадър и да се съберем заедно с теб под чадъра...
   Няма да стане, просто не обичам да нося чадър...
Някой ми каза, че няма любов, като по филмите, но аз не вярвам в това. Обикновено се случва така, срещаш се с нея, когато най-малко очакваш. Любовта е магия, а сексът е библия на заклинанията. Секс и шоколад..., хммм обичам ги и двете. И двете са хапки с различен привкус. Достатъчно сладки са и бързо се пристрастявам към тях.
    Да си призная, най-истински се чувствам, когато съм сам...
   Сервитьорката ми се усмихва мило, може би от съжаление към един мокър самотник или защото ги задължават да бъдат любезни с посетилите на кафенето. Пък може и да е само едно младо усмихнато напъпило  цвете, което още не познава любовта, в нейните разновидности, на което мислите не са толкова дъждовни, като моите, в това смутно и дъждовно метео време....

 aip55

многоо обичам твоите къси, разбиващи импресии ,ачо...
Как го правиш този номер,сърцеразбивачо?
на фона на ..този дъжд ....
...............................

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Тези теми не са табу за мен. Те ми дават силата на музата ми. Да
Богомил Райнов беше писал, че ,,няма нищо по-хубаво от лошото време" Ако си спомняш.
Благодаря за признанието ти Ю...
Хубава събота и неделя!

Много ми хареса твоето разказче. Даже си го прочетох два пъти.
Имаше една книга "Няма нищо по-хубаво от лошото време" в която главният герой се чувстваше най-деен в тъмните, дъждовни часове на нощта. Наистина идеално време за писане.:) Всичко споделено от теб като мисли и послание съм съгласна и дори откривам някаква прилика с публикуваното от мен /надявам се неслучайна/.:)
Приятна вечер и ти пожелавам Музата никога да не те напуска!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря Кате!
Радвам се, че ти е харесало. Но не съм чел при тебе нещо от този род четиво.
Сигурно сме на една писмена вълна с тебе. Нека да вали и музата да тече без да спира вдъхновението ни от живота ни.
Е...ми не обичам да нося чадър.....?
Благодаря, че намина в блоговата ми катакомба! Поздрав и спокойни почивни дни!

Eзи-тура да разиграваш
и на любов да се надяваш,
не е добър и мъдър ход,
а може би на егоизъм плод!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Този, който може да говори с очи,
умее да целува с поглед!
В материалният свят егоизмът е признак на възход,
но не трябва да ги сравняваме с действителността.
Театъра, който се разиграва в ежедневието ни , е
арена на комерсиалност и лични подбуди, но и на заблуди...

и това е хубаво, дори и понякога да настава объркване. Благодаря, че прочетох - много хубава импресия.

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Благодаря Ви Сестра, за откровението. Приятно, е че наминахте. Успешна седмица!

Любовта е свобода, но до превръщането и в окови има само една крачка и тя не е брака. Тя е в самите нас. Усмивки!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Любовта е сериозен ангажимент. Тя ограничава свободата, оковава я във взаимно разбирателство, притча за взаимен интерес...