Аз и ти...живот!
    Преди бяхме заедно, всеки ден заедно, всяка минута заедно, както винаги...
    Напоследък чувствам, че ще загубя най ценният ми приятел животът. Не, немога да повярвам че това е може би краят. Изглежда си отиваш? Оставяш ме тъй наивно окончателно, завинаги...? Жестоко е...
    Но, ако е истина аз не искам да го знам!  Не се обяснявай! Знам за  какво става дума и какво ми казваш...Разбирам те!
    Спри да ми обясняваш! Не го повтаряй, защото ме боли, а аз не вярвам в края.
    Изчезни от мислите ми! Знам какво си мислиш! За това спри да ми се обясняваш. Боли ме, но не искам да знам твоите лични причини...Не ми ги казвай,  защото става непоносимо тъжно! Спомените ни съблазнителни, да..., но някой от тях са доста неприятни дори плашещи...
    Докато умираме ТИ и АЗ не трябва да се предаваме,
да стоим с наведена глава и плачещи лица... Знам какво ми казваш и с каква цел го правиш!
Но, мене не ме боли..., макар че всичко свършва.
Да спрем да претендираме кой крив и кой прав.
    Кои сме? Ти и аз. Виждаме, че умираме...! Така ли е...?
Не, не! Спри да мислиш за това, докато и на двамата ни боли...Моля те! Недей...!
    Познавам те наистина добре...! Недей...тихо моля те!
Защото ме боли..., а времето не ни пощади!
Животът е състояние, което е една грандиозна илюзия, но все пак, можеш да падаш, можеш да ставаш, колкото си поискаш, важното е да знаеш, че светът е бойно поле и всяко твое изправяне означава много, но не за Илюзията или илизионистите, а за всичко, което съдържа отчасти илюзията, но е много повече от една илюзия...



aip55

Любовта не остарява, защото се храни само с илюзии.
Болката пък унищожава подготвеното от илюзиите бъдеще.
Остава ни последната илюзия -
вярата в това, че сме изгубели всички илюзии...

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Така е Ел....! Колкото и да е щастлив краят, остават само
неизживените илюзии...

ще ти олекне...
какво е живота без болката ?
нищооо ,просто студена супа леща ..без лещата...
горе главата ,младеж

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Здрасти Ю....!
Болката е травма, която можем да преодолеем само с позитивни мисли,
които да имат влияние на реалността около нас.
Но, ако ние създаваме собствената си реалност, тогава защо остаряваме?
Защо толкова бързо се приближава към на с краят?
Не ни остава нищо друго, освен да се съобразяваме с реалността.
Благодаря за коментара и съвета Джули...
Спорна нова седмица!

Милейдито е мъдра жена, добре ти е рекла. Спасението е в приемането на болката. Не да я отричаш, не да се пазариш и сключваш сделка с нея, а да я приемеш и така да я обезсилиш да те наранява. А колкото до остаряването - и с него така - приемаш я и тази болка :) Тялото е тленно, божествена е само душата.

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Колкото до Ю... отдавна съм преценил мъдростта и компетенцията и, макар, че често умишлено преиграва. Не ме е страх от края, но трябва да си малоумен или дебелоок в разсъжденията си, за да не предвиждаш и оценяваш, това което те очаква.
,, Тялото е тленно, божествена е само душата."- всичко що е материално остава на този свят. Та толкова ли е лека човешката душа...?
Благодаря за коментара!