Не ми е тъжно. Просто ми е скучно.

И точно за това ми се мълчи.

Отдавна вече всичко съм ти споделил.

И нямам думи. Само тишини.

  Ще можеш ли в тях да ме намериш?

Ако не, не се отчайвай! Ще те разбера.

Не се завръщай в тъжното ни минало.

Точно там сигурно ще се загубим !

Аз имам своето несбъднато сега,

есенна вечер, червено вино,

и тишината..., отминала история.

  Все още имам надежди и мечти.

Но, сега отново ми е празно...

  Какво да направя, какво да очаквам

щом не върви не върви...

Стихна вече карнавалът ни и

няма вече светлина в тунела...

А точно, за това ми се мълчи.

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде.

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
По добре болезнена истина, отколкото удобна лъжа...
Няма нищо по-нехигиенично от разновидностите на големият свят!

хубаво е, когато има с кого и мълчанието си да споделим...
Вълнуващ, докосващ стих, Аип... Поздрави !

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Мълчанието е не цивилизован начин да кажеш, че всичко е сбъркано.
А може би всичко е било погрешно. Иска ми се да сравня мълчанието с цинизъм,
защото не се позволява диалог на отсрещната страна, да се
адаптира към ситуацията в момента. А цинизмът в случая е човешка слабост.
Благодаря за коментара Стела...

„Не ми е тъжно. Просто ми е скучно.
И точно за това ми се мълчи.
Отдавна вече всичко съм ти споделил.
И нямам думи. Само тишини.”
Стихотворението ми хареса много. Феноменът „мълчание”, „мълчене” е страшно интересен. В личностен план между глупаци той е невъзможен. Между умните може да говори повече и от най-красивите думи.
В социален план е друго. Какво е, ни казва Мартин Нимьолер в „Когато дойдоха …”
Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах; не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах; не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах; не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах; не бях евреин.
Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори.

В наше време, когото съществуването не само на българите и България, но и на човечеството става все по-проблематично, ДА СЕ МЪЛЧИ Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ!

''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Правилно си схванал мисълта ми Железов.
Няма по-голямо престъпление, задкулисен акт, цинизъм от мълчанието!
Благодаря за коментара!