Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2018 06:26 - Кали + 18
Автор: aip55 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2877 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 05.08.2021 09:40

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg



   В Пловдив има един  известен клуб ,,МАРМАЛАД". Да това е града на
тепетата и разюзданите млади джендърки. Именно там се запознах с една от
трите сестри Калина, която съкратено и виках Кали. Тя бе най-младата и най-красивата от тях. Кали бе най-красивата от тях, да не кажа и най красивата в града ни.
Полумургава, полуиндийска фигура, с гъвкаво странно тяло, змийско и огнено, и с очи, които много и отиваха. Беше, като дух затворен в газова лампа, но в никакъв случай не можеш да го затвориш в нея. Черни, дълги и копринени коси, със свой собствен живот,
така както и тялото и.

   Кали или имаше прекрасно настроение, или въобще нямаше никакво
такова. Почти никога не бе равнодушна. Някои я мислеха за луда. Глупаците
само я мислеха, защото те никога нямаше да разберат Кали.  Мъжкото
съсловие я смятаха, че тя е просто машина за секс и пет пари не даваха
дали е смахната или не. Танцуваше, флиртуваше, целуваше мъжете, но щом
дойде време да го направи с тях, Кали винаги намираше начин да им се
изплъзне и да офейка лукаво под сурдинката им.

Баща и го бе уморил алкохолът, а майка и бе избялала оставяйки момичетата сами.

Отишли при някакъв техен роднина, който ги настанил в родопският пансион, който е дом за изоставени деца.

    Сестрите и я обвиняваха, че съсипва красотата си и че не си използва
ума си, а Кали си имаше, както ум, така и душа: рисуваше, пееше, правеше
често някакви малки еротични форми от глина, а когато носеше някой в
сърцето или в тялото си рана, Кали искрено страдаше за него. Умът и беше нещо
различно, умът и просто никога не бе практичен. Сестрите и я ревнуваха, защото привличаха техните мъже и се сърдеха, че не ги използва достатъчно. Но най-често беше по-добра с грозните.. От красивите мъже някак си странеше ,, Нямат душа - казваше - нямат живец в тях."  Повърхност и нищо под нея...Имаше характер, граничещ с лудостта, характер, който някои спокойно наричаха лудост.

   Срещнах я една вечер в бара на ,,МАРМАЛАД"  малко преди завършването и
на гимназията. Понеже бе най-малката от сестрите, Кали влезе последна в
бара. Запъти се право към мене и седна до мен. Със сигурност седна до
мене, защото аз съм единият от най-грозните мъже в бара. А може би и в
самият Пловдив. За това бе и нейният избор.

   - Едно питие? - попитах. 

   - Да може - отговори меланхолично Кали.

   Не говорихме нищо особено онази вечер. Имаше нещо необикновено, а това бе красотата на Кали. Тя ме избра и това бе всичко. Никакви илюзии, никакъв
натиск от моя страна.

Обичаше да пие и пи наистина доста. Сервираха и, макар да не изглеждаше
пълнолетна. Може би в заведението я познаваха от преди или имаше нещо
фалшиво в паспорта и. Кой знае? Но, винаги когато тази вечер излизаше от
тоалетната и идваше да седне при мене, аз се дуех, като пуяк от гордост.
Кали бе една от красивите жени в града ни, които бях срещал. Прекарах ръка през кръста и и нежно я целунах.

   - Мислиш ли, че съм красива? - попита ме Кали. 

  - О, разбира се, но и нещо друго. Малко ти е беден речника...нещо повече от това.

   - Всички ме обвиняват, че съм хубава. Какво ще кажеш, вярно ли е?

   - Хубавица не е точната дума, не е достатъчна за теб...

   Кали отвори чантата си, затършува нещо. Помислих си, че си търси
носната кърпичка. Извади от там дълга игла за шапки и преди да успея да я
спра, прекара майсторски иглата през носа си, малко над ноздрите.
Ужасих се. Омерзен се почувствах, след, което ме погледна и се
усмихна...

   - Сега красива ли съм? Какво ще кажеш момчето ми?

   Издърпах иглата и сложих кърпичката си на раната. Няколко клиенти и бармана я забелязаха. Той се приближи към нас и каза:

   - Виж какво Кали! Ако го повториш още веднъж, ще те изхвърля от
заведението. Тука няма място за твоите циркове и спектакли.

   - Я се еби в гъза приятелче. - отсече Кали.

   - Защо не я оправиш? - ми каза бармана.

   - Сама ще се оправи - казах.

  -Този нос си е мой - каза Кали - и мога да правя с него каквото ми скимне! 

 - Недей - казах - боли ме.

   - Искаш да кажеш, че теб те боли, когато си пъхам иглата в собственият си нос?

  - Да това имах предвид.

  - Добре де..., няма да се повтори. - Хайде, усмихни се сега!

   Целуна ме, смеейки се, като държеше кърпичката на раненото си носленце. Тръгнах ме си. Имах малко бира, която я изпихме, когато тръгнахме за в къщи. Тогава разбрах, че тя е човек, който се раздава без да го разбира, но изпълнена с доброта и
нежност душа. Едновременно се въргаляше в мрака на дивотата и несвързаността на нвършване на пубертета и. Една прекрасна шизо-садофреничка. Може би някой мъж или нещо друго щеше рано или късно завинаги да я унищожи. Да завинаги, но не ми се искаше да бъда аз. Легнахме си. След, като угасих светлината Кали ме попита:

   - Сега ли искаш или сутринта?

   - Сутринта - казах и и обърнах гръб.

   Сутринта станах, направих две кафета, като сервирах нейното кафе в леглото. Тя се усмихна ...

   - Ти си един от редките случаи на мъжете, който не пожела да го направим вечерта.

   - Ок, - казах - но никой не е казал, че трябва да го направим вечерта.

   - Мммм..., чакай. Искам го сега. Само да се поизмия малко.

   Кали влезе в банята. Излезе бързо. Очите и устните и блестяха от желание, въобще цялата и женственост блестеше. Със спокойни еротични жестове се шмугна под чаршафа.

   - Ела ми сега любовнико!

   Приближих се. Приемаше целувките ми с всеотдайност, нежно, без да
бърза. Наслаждаваше се на нежността ни. Ръцете ми потърсиха нейното тяло,
търсещи овалните и форми на таза. Влязох. Бе омайващо топла и тясна. 
Движенията ни бяха бавни, искахме и двамата да продължаваме по-дълго.
Очите и бяха се заковали в моите. Свърших ме...

   Тъй, като по онова време не ходех на работа, спях чак до два часа след
обед, после станах и се зачетох в днешната преса. Отидох до банята за
да се изкъпя. Изведнъж в банята се появи едно голямо листо, като ухото
на слон. Листото се разтвори...

   - Откъде знаеш, че съм в банята?
 
  - Знаех - каза Кали.

   Почти всеки ден Кали идваше, когато бях в банята. Беше по различно
време, но тя рядко бъркаше и винаги ми носеше по едно огромно листо.
После се любехме. Един-два пъти ми се обадиха по телефона през нощта и
тичах да платя гаранция, за да я извадя от ареста, където я бяха вкарали за
пиянство инеприлично държание.

   - Кучета мръсни - казваше - мислят , че като те черпят по едно питие,
че веднага ще им скочиш в леглото.

   - Щом приемаш почерпката им, сама си търсиш белята.

   - Мислех, че се интересуват от мене, а не само от тялото ми. 

  - Аз се интересувам и  от теб и от тялото ти. Но съмнявам се дали повечето мъже могат да видят в теб нещо повече от едно хубаво женско тяло.

Заминах в командировка в чужбина за шест месеца, поскитах се малко и
се върнах. Не бях забравил Кали, но имахме няколко полемични диспута,
които леко охладиха отношенията ни. Когато се върнах мислех, че е
заминала някъде, но след двадесетина минути я видях да влиза във входа
на бара,, МАРМАЛАД". Отбих се в бара, като много се надявах да я намеря
там. Седна веднага до мене.

   - Върна ли се бе майна?

   Поръчах и едно питие. Поразгледах я. Под прекалено късият и минижуп
предизвикателно се забелязваха и надничаха красивите и крака. Никога не
се бе обличала така, поне аз не бях я виждал. А под всяко око бе мушнала
по една карфица от тези със стъклена глава. Виждаха се ясно само стъклените глави, но там се бяха мушнали и двете карфици, забити, пъхнати дълбоко под кожата.

 - Не мога да те разбера, защо още се стремиш да рушиш красотата си? 

                                       
- Не бе глупчо, това е модата сега.


  - Ти си луда. Луда си за вързване.


- Стана ми мъчно за теб - каза Кали.

 
  - Има ли някой друг?


  - Не, няма никой, само ти си, но си правя пиар имидж..., Но все пак има... Струва само
десет лева. За теб разбира се е без пари. Казват, че злото няма лице. Действително, лицето и не издаваше никакви чувства. Никакъв проблясък на съчувствие, а болката бе просто непоносима. Нима не виждаш ужаса в очите ми и паниката на лицето ми? Спокойно, дори професионално, другите вършат мръсната си работа, а накрая учтиво ми  казат: "Изплакнете си устата, ако обичате!"

   -Махни моля те тез карфици!

   - Не, много са на мода.

   - Правят ме нещастен.

   - Сигурен ли си?

   - Дявол да те вземе, да сигурен съм.

   Кали бавно издърпа карфиците и ги сложи в чантата си.

  - Не можеш да разбереш какъв късмет имаш, че си грозен, защото когато някой те харесва, знаеш , че е за нещо друго.

   - Така значи... Аз съм страшен късметлия.

   - Не искам да кажа, че си грозен. Всъщност, така смятат хората. Даже имаш и
доста интересно лице.

   - Мерси.

  Поръчахме по още едно питие, след което си тръгнахме заедно. По пътя мъже и жени се заглеждаха по нея. Беше прекрасна, може би още по красива от преди.

   Пристигнахме вкъщи, отворих една бутилка вино, за раздумка. С Кали винаги приказките вървяха много добре. Не говореше много. Разговорът с нея бе лек и свободен. Често и замълчаваше, след което започвах и аз.Споделяхме си тайни, като
си ги откривахме заедно. Говорейки, започнахме да се приближаваме един
до друг, целунахме се. Притиснати един до друг усещахме дъха си. Възбудени,
намерението да си легнем  бе най-положителното в ситуацията. Тогава тя
съблече минижупа си и с изненада видях една голяма татуировка на коремната област под пъпа и. Бе изрисувана една разярена котешка глава, която се стремеше да захапе страстно част от интимните и части. Обърна се и в долната част на гърба и беше нарисуван един грамаден плъх, който се бе устремил да влезе право към свинкстера и.

   - Мале, мале - казах - дявол да те вземе, какво си направила?

   - Не ти ли харесвам вече? Не съм ли красива?


   Придърпах я в леглото и я целунах. Тя се отдръпна и се усмихна.


   - Някои клиенти дават десетарката, а след като се съблека, отказват да го правят с мене. Но вече предварително си бяха платили. Много са смешни в такива ситуации.

   - Кали, мила моя кучко, обичам те, стига си самоунищожавала красотата си. Ти си най красивата жена, която познавам.
  
Отново се целунахме. Кали плачеше тихо без глас. Усещах сълзите, как намокрят лицето ми. Любихме се и любовта ни беше бавна, спокойна и прекрасна.


   Сутринта Кали стана и приготви закуска. Изглеждаше спокойна и щастливо доволна от преживяната нежна нощ. Бях още в леглото и се наслаждавах на нейното щастие.  Дойде при мене и ме задърпа.


   - Cтавай бързо копеле! Измий си лицето и пишльока и ела да се забавляваме!

   Излезнахме да се поразходим. Толкова просто и толкова красиво беше, че сме заедно. Купих два сандвича, пиене, пуканки седнахме на пясъка до реката. Прегърнах Кали и така сме заспали около час. Беше по-хубаво и от любене.  Време без никакво напрежение. Когато се събудихме, се върнахме в къщи, приготвих спагети с майонеза за вечеря. Предложих и да заживеем заедно. Кали впери озадачен поглед в мен, като ме гледаше известно време неподвижна и накрая каза ,,НЕ". Така останахме неподвижни и двамата. Заведох я отново в бара, почерпих я и си тръгнах. Определено бях разстроен от отказа и.

 
   На другият ден си намерих работа в един частен завод и бачках цяла седмица без да я потърся. Но, в петък вечерта, колкото и да бях уморен минах през Бара ,,МАРМАЛАД". Седнах и зачаках Кали да се появи. По едно време, когато вече бях доста пиян, бармана ми каза:


   - Съжалявам за гаджето ти... 

  - Kакво се е случило? - попитах.

  - Ти не знаеш ли?

  - Не.

   - Една мутра я пречука от бой още тук в бара, и след това я закара в хотела отсреща. Накарал я да му прави фелацио,  а тя му отхапала кремвишчето, след което той извадил пистолет и я прострелял от упор в главата. Когато  камариерката чула изстрела, отворила вратата и видяла отхапаният пенис, който още мърдал в ъгъла на стената. Побойника бил изпаднал в кома от болки, но не са могли да го спасят. Вчера сестрите и я погребаха.

   Пих, докато бара затвори. Кали най-красивата от трите сестри, най-красивата жена в града. Започнах отчаяно да се упреквам, че не настоях достатъчно да заживеем заедно, а приех безропотно нейното ,,не".  Не бях го взел на сериозно, бях нехаен, мързелив. Осъзнавах, че аз бях виновен за нейната смърт и тази мисъл ме подлудяваше. Кали най - красивата жена в града намерила смъртта си едва на навършени осемнадесет години.

   Пълна физическа разруха. Няма дух, няма тяло, душата е тленна отсянка на нашето мрачно битие.

Излезнах навън, задушавах се. Чух, че някой натисна клаксона и чифт автомобилни гуми изквичаха. Продлъжи да натиска клаксона силно и настоятелно. 

                                   ,,ВЪРВИ НА МАЙНАТА СИ, КОПЕЛЕ, ЧУПКАТА!"

   aip55

   21.07. 2018.



  





Гласувай:
9



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tota - Истинско, докосващо....
21.07.2018 10:00
Живот, всичко има в него.. Повечето е тъгата. Пресичат се и разминават посоките...Остават само спомените.
Поздрави!
цитирай
2. aip55 - Живот, всичко има в него. . Повечето ...
21.07.2018 10:34
tota написа:
Живот, всичко има в него.. Повечето е тъгата. Пресичат се и разминават посоките...Остават само спомените.
Поздрави!

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
В други времена живеем Тоте. Или ние не ги разбираме или
времената са криво разбрани. А може би и нашият морал е
отдавна отречен от днешното съвремие. Благодаря за коментара. Хубава събота и неделя...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aip55
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1480982
Постинги: 310
Коментари: 2488
Гласове: 7312
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031